— Чувал съм, че Звездния следотърсач бил певец. Отдавна.
— Така е.
— Когато наминеш отново, ще поговорим повече за тези неща.
— Добре.
Мъжът погледна още веднъж назад към пътя:
— Междувременно следвай криволичеща пътека.
— Ще го сторя.
По-късно, докато минаваше по слоестите сини шисти и замръзналата тъмночервена глина в пресъхналото речно корито, от двете страни на което като пукнатини в студената синева на небето се извисяваха голи канадски тополи, той се замисли над думите на стареца и за нещата, за които те му напомниха — за небесните и водните твари, за създанията от облаци, мъгла, дъжд, цветен прашец и царевица, заемали тъй важно място в детското му въображение. И това ставаше сега, в сезона, когато змиите и мълниите още спяха.
Беше изминало много време, откакто бе престанал да обмисля проблемите си от старата гледна точка.
Денят бавно стигна до пладне и продължи да изтича, преди да се покаже стръмният хълм близо до дома му — високо извисяваща се, причудливо изваяна постройка, напомняща за нещо, което бе видял някога в обрамчена с водорасли долина под водите на чуждопланетен океан. Сега отново спря, за да изяде остатъка от провизиите си. В югозападните райони природата запазва настроенията си задълго, помисли си той, докато се взираше в тази посока. Макар да беше истина, че земята почти не се е изменила, все пак между преди и сега имаше известна промяна. Той смътно различаваше горички от сини смърчове близо до подножието на голямата планина — в тази област преди век и половина такова дърво не се виждаше. Но за това време климатът също донякъде се бе променил: зимите бяха станали малко по-меки, настъпваха по- късно и свършваха мъничко по-рано отпреди.
Натъпка лулата си и я запали. Сенки като множество пръсти се протегнаха бавно от запад. Да пробяга целия този път, а после да седне и да си почине, когато се вижда краят — това изглеждаше правилно. Страхуваше ли се, зачуди се той. Страхуваше ли се от проклетото обаждане? Може би точно за това ставаше дума. Или му се искаше за последно да види забавената лента на този отрязък от своя живот, преди да се е случило нещо, което да го промени? Имаше една песен… Той не можеше да си я спомни.
Когато почувства, че е дошло време, стана и закрачи през хладината и сенките към огромната, далечна шестоъгълна къща с врата на изток — към своя хоган, който не беше съвсем хоган.
Небето вече беше по-тъмно, когато се приближи до жилището си, дърветата допълнително спираха притока на светлина, а извисяващата се постройка, измазана с хоросан и облицована с дърво, се потапяше във все още беззвездната вечер. Обикаля я в продължение на седем минути, преди да се приближи от изток и да се качи на грубо издяланата дървена тераса, с която бе обградил дома си. После влезе и запали лампата. Имаше си собствени генератори на енергия на покрива и под земята.
Отиде до централния
Пусна устройството, което записваше новините, включи екрана на монитора, нагласи програмата да следи някои от темите, които най-общо го интересуваха, после влезе в малкия открит кухненски кът вдясно и си приготви ядене сред висящите низи от люти чушки и лук.
Нахрани се в ниско, тапицирано с пухкава кожа кресло. По стените наоколо бяха окачени килимчета от Двата сиви хълма и Ганадо, между тях бяха пръснати снимки на извънземни пейзажи в рамки. На далечната стена се подпираше пирамида с оръжия; близо до нея имаше метална платформа от един квадратен метър, обградена с блестящи вертикални решетки с различна височина, а вдясно от нея — голям пулт и монитор. Лампичката за съобщения все още мигаше.
Когато се нахрани, той повъртя в ръце устройството на колана си и го остави. Отиде в кухнята и изпи една бира.
ДИСК I
и трима демонстранти бяха задържани по обвинения, че са запалили колата на длъжностното лице, издало разпоредбата
Във фантастичното свидетелство, направено днес пред детективи от Лос Анджелис, главно място заемат твърдения за обработен с наркотици банан
