формираше поредния циклон. Като видяха, че лежа с отворени очи, двамата закимаха енергично и по всичко изглежда тази мълчалива пантомима целеше да ме увери в тяхната добра воля и да изрази безпокойство за собственото ми здраве.
— Добре ли си почина? — попита ме Чарв.
— Не ще и дума.
— Вода?
— Да, моля.
Пийнах.
— Сандвич?
— Да, благодаря.
Подадоха ми и аз започнах да се храня.
— Много сме обезпокоени за твоето здраве. Все още не знаем как да постъпим с теб.
— Много мило от ваша страна.
— Чудехме се за нещо, което подхвърли преди известно време, когато ти предложихме убежище на нашата планета за времето на това съвсем рутинно разследване на случая. Стори ни се, че малко преди да загубиш съзнание, цитира един раздел на галактическия кодекс. Не бяхме съвсем сигурни, тъй като си мърмореше под носа. Него ли имаше пред вид?
— Аха.
— Ясно… — рече Чарв и си нагласи очилата. — Ще бъдеш ли така добър да споделиш с нас по какъв начин си се запознал с него?
— Подобни неща се разпространяват бързо из академичните среди — подхвърлих аз, надявайки се да се отърва с някоя обща забележка.
— Напълно възможно — отбеляза Чарв, преминавайки отново на иноземния език. — Някои техни учени вече работят върху превода. Нищо чудно да са го завършили и да са пуснали неофициално издание за вътрешна консумация. Да си призная, това не е от моята компетентност.
— Едно обаче е сигурно. Ако някога организират курс върху галактическия кодекс, тоя тип ще е първият, който ще се запише в него. Ама като нямаме късмет… — Сигурно си даваш сметка обаче — продължи Чарв, като премина на английски, — че вашата планета все още не е подписала съглашението.
— Разбира се — отвърнах. — Но аз по-скоро съм обезпокоен от последствията, които могат да имат вашите действия върху вас самите.
— Вярно, вярно… — кимна тъжно Чарв и погледна Рагма. Той пък реши, че е дошъл неговия ред.
— Господин Касиди — започна съвсем официално, — ще се постарая да бъда пределно ясен. Ние сме представители на закона — ченгета, както се изразихте вие, и от нас се иска да си свършим работата. Искрено съжалявам, че не можем да ви запознаем с всички подробности, в противен случай лесно щяхме да ви убедим. Така или иначе, вашето присъствие на Земята би създало значителни затруднения, докато отсъствието ви — обратно — ще ги премахне. Както вече ви осведомихме, оставането ви на родната планета е свързано с големи опасности, което пък води до напълно естествения извод, че всички страни само ще спечелят, ако се съгласите на една малка ваканция.
— Съжалявам — рекох.
— Тогава — продължи той, — може би ще ми позволите да апелирам към вашата суета и любовта ви към приключенията, така характерна за всички примати. Пътешествие от подобен род би струвало цяло състояние, ако решите да го плащате от джоба си, да не говорим, че ще видите неща, каквито нито един представител на вашата планета не е зървал.
Трябва да призная, че този път уцелиха струната. В друго време и при други обстоятелства сигурно не бих се поколебал. Но вече бях наясно с чувствата, които ме вълнуваха. Без никакво съмнение липсваше нещо много важно в тази поредица от случайни обстоятелства — неразделна част от която бях станал и самият аз. Бях убеден, че единствения начин да разкрия цялата истина е като остана на Земята и се заема собствено лично с разследването. А и се съмнявах, че някой друг би се погрижил за интересите ми така, както самият аз бих се погрижил.
— Много съжалявам — повторих искрено.
Рагма въздъхна, обърна ми гръб и се загледа в синкавото кълбо под нас.
— Големи инати сте това земляните — произнесе накрая. А след като не отговорих, продължи: — Но и ние не падаме по-долу. Щом настоявате, ще ви върнем обратно. И все пак ще намеря начин да постигна онова, за което ни отказвате съдействие.
— Какво искате да кажете?
— Ако имате късмет — довърши той, — ще доживеете мига, когато ще съжалявате за своето решение.
Глава 5
Докато висях в пространството и напрягах мишци, за да компенсирам махаловидните движения на въжето, аз разглеждах монетата с обърнатия наляво профил на Линкълн. Изглеждаше точно така, както би изглеждало всяко пени в огледало — с обърнати наопаки букви и прочие… Само дето лежеше на собствената ми длан.
Встрани и под мен, на няколко стъпки от пода, продължаваше да бръмчи машината на Рьониус — общо три корпуса, подредени в линия върху овална платформа, въртяща се бавно в обратна на часовниковата стрелка посока. В краищата на двата външни корпуса бяха монтирани оси — едната вертикална, другата хоризонтална — около които се въртеше лента, широка метър и прегъната като равнината на Мьобиус. Лентата изчезваше в широко и тъмно отверстие, над което като капак се издигаше някакъв машинен елемент, напомнящ грамадна извита длан.
Свих колене, опрях пети в един от възлите на въжето и започнах бавно да се поклащам, докато не след дълго се озовах над отверстието, водещо към централната част на машината. Тогава се спуснах надолу, хвърлих монетата върху лентата, отново разклатих въжето и поех обратния път през пространството. При следващия мах на въжето стигнах до края на лентата и сграбчих монетата в мига, когато се появи отвътре.
Резултатът нямаше нищо общо с очакванията ми. Ни най-малко.
При първата си поява от машината изображенията върху монетата бяха обърнати наопаки. Предположих, че след повторното пътешествие тя ще се върне към нормалното си състояние. Вместо това държах в пръстите си метален диск, чиято рисунка повтаряше до най-малки подробности оригиналната, само че не беше релефна, а по-скоро гравирана. Същото бе положението и от другата страна, а зъбчетата по края бяха превърнати във вдлъбнатини, като че отгоре им бе преминал влак.
Странно, много странно. Трябва да опитам поне още веднъж и да видя какъв ще е резултатът. Изправих се, стиснах здраво въжето с колене и се помъчих да придам нова посока на хаотичното люшкане.
За един кратък миг погледнах нагоре в мрака, където се криеше напречната греда с прехвърленото през нея въже, на което подскачах като някоя марионетка. Беше толкова близо до покрива, че се наложи да пълзя по нея увиснал като ленивец.
Бях проникнал в сградата през едно малко прозорче, чиято решетка изпилих, а трите алармени инсталации в първото помещение преодолях с помощта на въжето и елементарните си технически познания от един полузабравен курс по електроника. Главната зала тънеше в мрак, единствената светлина идваше от разположените на нивото на пода прожектори, заобикалящи централната част на експозицията така, че лъчите им да се съсредоточат върху машината. Ниският парапет, който я обграждаше, всъщност скриваше невидимите електронни очи, монтирани да пазят несмущаван покоя й. Чувствителни датчици в пода и платформата щяха да сигнализират за всеки натиск върху тях. Дори на гредата, на която висях, имаше въртяща се телевизионна камера. Наложи се да я извия съвсем леко, така че пак да следи експозицията, но в южния й край, тъй като възнамерявах да се спусна откъм северната стена. В сградата имаше и охрана, която, за щастие, тъкмо бе приключила с поредната обиколка, а аз не възнамерявах да се задържам дълго време тук. Но всички планове рано или късно стават зависими от волята на случая, факт, върху който почиват богатствата на не една застрахователна компания.
Нощта бе облачна, с лека добавка на хладен ветрец. От устата ми излизаше пара. Единственият
