станала грешка.
— Трудно ми е да повярвам, че може да се случи с нещо толкова ценно.
— Добре де, може грешката да е била преднамерена.
— Как ще го обясниш?
— Представи си, че са му дали камъка, а той вместо да им върне оригинала и едно копие е предал две копия. Нищо чудно, ако е искал да го задържи по-дълго и да го подложи на сериозни изследвания. Би могъл да го подхвърли, след като приключи с експериментите или — ако го разкрият — да заяви, че е сгрешил. Никой не би вдигнал шум около една толкова деликатна тема, а и операцията, вероятно, е била строго секретна. Впрочем, не е изключено просто да ми се е развинтило въображението. Нашият приятел би могъл да получи камъка по съвсем легален път и да го изучава по поръчка на правителството. Каквато и да е истината, едно знаем със сигурност — в даден момент Звездният камък е бил на разположение на Байлер.
— В това няма съмнение.
— А после — изчезнал. Сигурно го е изхвърлил с неудачните образци и по погрешка го е дал на нас…
— На теб, приятелче, на теб — поправих го аз. — И не беше грешка.
— Пол е стигнал до същия извод — продължаваше Хал, без да обръща внимание на намеците ми. — Изпаднал е в паника, започнал е да го търси и в процеса на това търсене здравата ни раздруса.
— Но все нещо трябва да го е пришпорило.
— Някой е открил фалшификата и е поискал оригинала. А като го потърсили — вече го нямало.
— След което Пол умира.
— Нали каза, че двамата, които са те разпитвали в Австралия, почти признали участието си в неговата трагична кончина?
— Зимайстер и Бъклер. Така беше.
— А дегизираният уомбат ги нарекъл динбати.
— Бандити. Продължавай.
— ООН информира за случилото се представителите на всички страни и на сцената изниква Държавният департамент. Изглежда обаче отнякъде е изтекла информация и Зимайстер решил сам да открие камъка и да прибере голямата печалба. Награда, искам да кажа.
— Всичко това наистина притежава някакъв свой, сюрреалистичен смисъл. Давай нататък.
— Камъкът значи е у нас, и всички го знаят. Ние нямаме представа къде е, но никой не ни вярва.
— Кои са „всички“?
— ООН, момчетата от департамента, бандитите и извънземните.
— Е да, ако приемем, че извънземните са били информирани, това обяснява появата на Чарв и Рагма — с всички техни разговори за секретност и безопасност. Друго обаче не ми дава мира. Те бяха абсолютно уверени, че зная точното местонахождение на камъка, без да го подозирам. Смятат, че биха могли да извлекат тази информация от подсъзнанието ми с помощта на някакъв телепат-аналитик. Интересно откъде им е дошла подобна идея?
— Тук ме закова. Може би са елиминирали всички други възможности. А може и да са прави. В края на краищата, този камък в един момент направо се изпари. Чудя се…
— Какво?
— Дали все пак не знаеш нещо, което подсъзнанието ти продължава да държи скрито по неизвестни причини? Защо пък да не го извадят на бял свят с телепат, лекарства или хипноза? Този доктор Марко, при който ходеше, не би ли могъл да го направи?
— Идеята си я бива, само че няма да е никак лесно да го убедим в реалността на това, което става. Току-виж решил, че ми е хвръкнала чивията и взел да ме лекува. Не. Предпочитам да се въздържа.
— Тогава какво ни остава?
— Да се напием — заявих. — И без това церебралните ми центрове изгубиха контрол над движенията ми.
— Искаш ли кафе?
— Не. Съзнанието ми губи с нула срещу шест и аз искам да се оттегля за почивка. Да имаш нещо против, ако спя на кушетката?
— Абсолютно нищо. Ще ти донеса одеяло и възглавница.
— Благодаря.
— Утрото винаги е по-мъдро от вечерта.
— И по-болезнено — за главата — рекох аз, седнах на кушетката и си свалих обувките. — И нека бъде край на всички мисли. С което отдавам почит на Декарт.
Проснах се на дивана без повече cogito ergo sum3.
Забвение…
Някой бе поставил телетипна машина в дъното на черепната ми кутия. Никога досега не беше използвана. Вътре в несътворения свят, където мирно несъществувах не-аз за неопределен период от не- време, машината затрака, изплювайки нещо по адрес на получател, който приличаше на мен, но бе създаден с друга цел…
::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::
::::::::::::::::::::::::::ЧУВАШ ЛИ МЕ, ФРЕД?::::::::::::::::::::::
::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::
::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::
::::::::::::::::::::::::::::::::ЧУВАШ ЛИ МЕ, ФРЕД?::::::::::::::::
::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::
::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::ДА::::::::::::::::::::::
:::::::::::::::::::::::::ДОБРЕ::::::::::::::::::::::::::::::::::::
:::::::::::::КОЙ СИ ТИ?:::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::
:АЗ СЪМХХХХХХХХХХХХХХХХ : ЧУВАШ ЛИ МЕ, ФРЕД? :::::::::::::::::::::
::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::
