НЕ СЪМ СИГУРЕН, ЧЕ ИДЕЯТА
МИ ХАРЕСВА.
НЕОБХОДИМО Е.?
ТОВА ЩЕ ПОСТАВИ ВСИЧКО
НА МЯСТОТО МУ.
УВЕРЕН ЛИ СИ, ЧЕ ЩЕ ИЗЯСНИ
НЕЩАТА КАТО ИМ ДАДЕ НАЙ-
РАЗУМНОТО И ДОСТОВЕРНО ОБЯСНЕНИЕ?
О! ДАХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ
ДАХХДАХХДАХХДАХХХХХХХХХХХ
ДАДАДАДАДАДАДАДАДАДАДАДАДА
ДАДАДАДАДАДАДАДАДАДАДАДАДАДА
ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХДА.
ХУБАВО Е,
ЧЕ СИ ТОЛКОВА СИГУРЕН.
ЗНАЧИ, ЩЕ ГО НАПРАВИШ?
ДОСТАТЪЧНО ШАНТАВО Е
ЗА ДА МЕ ЗАИНТРИГУВА.
МОЛЯ БЪДИ КОНКРЕТЕН.
ДА. ПОТВЪРЖДЕНИЕ.
ЩЕ ГО НАПРАВЯ.
НЯМА ДА СЪЖАЛЯВАШ.
ДА СЕ НАДЯВАМЕ.
КОГА ТРЯБВА ДА ЗАПОЧНА?
КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПО-СКОРО.
ДОБРЕ. ЩЕ ОБМИСЛЯ ОТКЪДЕ ДА ЗАХВАНА.
В ТАКЪВ СЛУЧАЙ ТОВА ЕООООООО
ОООООООООООООООООООООООООООО
Ето как беше, в цялото си великолепие. Мигновено възпроизвеждане — точно колкото да вдигна ръка до бузата си и да прокарам пътека през наслоената пяна. Моят безименен събеседник отново бе влязъл във връзка, но този път, за да ми обещае напълно конкретен резултат. Неусетно започнах да си тананикам под носа. Дори най-фантастичните обещания са далеч по-приемливи от абсолютната неизвестност.
Веднага щом се избръснах отидох в кухнята. Мивката бе пълна с мръсни съдове, беше тясно и миришеше на къри. Заех се с приготвянето на закуската.
На най-долния рафт в хладилника, върху пакета с шунката, лежеше бележка: „Не забравяй телефонния номер и кога трябва да позвъниш.“
Повторих си няколко пъти цифрите, докато бърках яйцата в тигана. Тъкмо когато се настаних на масата, в кухнята се показа магарето и втренчи поглед в мен.
— Кафе? — предложих любезно.
— Я престани!
— С кое?
— Тези числа. Ужасно ме дразнят.
— Кои числа?
