вдигна поглед нагоре към тъмните облаци, сведе го и надолу към играта на светлини и сенки по нечисти повърхности.
— Какво искаш да видя? — попита.
— Замърсяването — отвърна другият.
— Добре го усещам, особено днес.
— … и мощта, и красотата.
— Не мога да ги отрека.
— Резолюцията, за чието приемане щяхте да настоявате… Как оценявате шансовете й?
— Всеобщото усещане бе, че гласуването ще бъде оспорвано.
Тъмния кимна:
— Все пак какво представлява тя в основата си? Нещо, което би оказало натиск върху онези нации, които не са участвали във вече съществуващите споразумения относно замърсяването на моретата и атмосферата. Всички са принципно съгласни, че светът трябва да се пази чист и все пак съществува силна съпротива към предложените мерки.
— Разбираемо е — каза ван Дюйн. — Богатите, силни нации дължат своята сила, богатство и стандарт на живот на начина на експлоатация, от който сега призовават другите да се откажат — и призивът идва, точно когато тези други са на път да си позволят този вид начинания и да се облагодетелстват по съответен начин. Човешко е да се почувстват измамени и да виждат в това неоколониален заговор, на който трябва да се противопоставят.
— Човешко е — рече другият. — За жалост, там е проблемът и той е доста по-обширен, отколкото бихте могли да предположите. Изключително много ви уважавам, д-р ван Дюйн и затова реших да отделя време, за да ви обясня какво точно значи тази дума — човешки. Смятате ли, че Лики и компания са прави, че най- напред в Източна Африка един човекоподобен е повдигнал палеца и се е захванал с човешки занаят?
— Твърде възможно е. Вероятно никога не ще го узнаем със сигурност, но има доказателство…
— Ще ви спестя усилието. Отговорът е да. Там е станало. Били са обаче подпомогнати в това отношение, както и в много други — през далеч по-ранни времена.
— Не разбирам…
— Естествено. Вашето обучение е било основано на възхитителни предположения за ред, които неизбежно са пропуснали телеологичното. Вие сте жертва на собственото ви звуково мислене. Няма начин да достигнете до правилните заключения, тъй като няма кой да ви насочи към тях. Отговорът обаче е телеологичен: човешката раса е предопределена да служи на особена цел и тази цел вече е видима.
— Лудост! Нелепост! — възкликна ван Дюйн, а Тъмния посочи града.
— Можете ли да задвижите нещата отново?
Ван Дюйн наведе глава.
— Тогава ме чуйте. Отложете присъдата, докато завърша разказа си. Гладен ли сте?
— Да.
Другият бръкна в сака.
— Сандвичи, вино, лимонада, шоколад, кафе… — той разстла една покривка и нареди храната. — Яжте и слушайте.
— Преди векове — започна той — определено същество било избрано да се развие до господстващ вид на тази планета. Били му дадени възможности и предизвикателства, които използвани или превъзмогвани по пътя му към по-високото съзнание, го белязали завинаги с определени черти. Пътят му се ръководел от много ситуации, открити напоследък от археолози и антрополози, които извеждали до човекоподобното и отвъд. Така се стигнало до господството върху тази планета на способната да общува маймуна убиец. Било необходимо да се създаде подобно живо същество, което да води обществен живот и да придобие способността да изменя околната среда така, че постепенно да възникне градският начин на живот, а оттам неизбежно и високо развитата индустриална държава.
Ван Дюйн тръсна глава, но устата му бе пълна и нямаше друг избор освен да слуша по-нататък:
— Целта била единствено, в резултат на нормалното функциониране на такава цивилизация да се промени физическия облик на света. Творците на човешкото развитие се стремели към еволюция на околната среда, характеризираща се с химически съединения като серен двуокис, азотен окис, метилов живак, флуоровъглероди 11 и 12, тетрахлоретилен, въглерод тет, въглероден окис, органични фосфати и множество други индустриални отпадъци и остатъци, характеризиращи модерния свят. С две думи, те създали човешката раса като фактор, развиващ се по план, замислен и програмиран така съвършено от тях, че не само да им свърши работа, но и да се самоунищожи след нейното завършване.
— Но защо? — попита ван Дюйн. — С каква цел?
— Човешкият род — рече другият — е бил замислен така от извънземните. Не ми е известно какви събития са унищожили в крайна сметка тяхната планета, макар да мога да направя някои логични предположения. Неколцина от тях избягали и дошли тук. Земята явно е вършела работа като подходящ свят — след някои и други промени. Били твърде малобройни, за да наченат огромната работа и затова си осигурили развиващият се човешки род да го направи вместо тях. Проспали цялото човешко развитие на борда на корабите си. Периодично се будел по някой от тях, за да проконтролира прогреса на човешката раса и при необходимост да регулира нещата, за да вървят в правилната посока.
— Към нашата гибел?
— Да. Били изчислили доста точно нещата, така че планетата да стане подходяща за тях тъкмо в момента, в който вече е необитаема за хората. Вероятно са се сблъсквали и друг път с подобна ситуация. Вашата мисия е да свършите тази работа за тях и да издъхнете след изпълнението.
— Как е могъл да еволюира такъв вид? Не мога да си представя естественото развитие на създание, което приспособява за себе си една планета по такъв сложен начин. Освен…
Другият повдигна рамене.
— … освен ако те не са някакъв вторичен вид, развил се във вече разрушен свят? А може би са първичният вид, станал жертва на случайна поредица мутации? Или пък навярно са били достатъчно напреднали, за да предизвикат нужните промени в името на собственото си спасение, след като вече са разрушили своя свят? Не зная. Известно ми е само, че те търсят специфична постекологично катастрофирала околна среда и че са на път да я постигнат тук.
— Казахте, че ни държат под наблюдение и ни направляват?
— Да.
— Това сякаш доказва, че програмирането ни в името на техни цели, не е съвършено.
— Вярно. За последните няколко хиляди години са наблюдавали много по-отблизо човешкото общество, отколкото преди това. Винаги са се отнасяли с внимание към чудесата, пророците и възможните мутации, които биха могли да пренасочат потока на събитията в нежелана посока. Тяхното влияние би било по- сериозно сега, отколкото да кажем преди десет хиляди години. Статистически също е нараснала вероятността за появяване на опасни мутации. Следователно този път са били много по-чевръсти в задушаването на преждевременни технологически постижения, които биха забавили или осуетили тяхната програма, както и в обезсърчаването на философските тенденции, които биха имали подобни последици. От друга страна, те поощрявали противоположното. Например, виждали са предимството да поддържат отвъдния аспект на християнството, будизма и исляма с цел обезценяването на самата Земя. Справили са се със стотици философи, научни мислители…
— Справили са се?
— Убити или провалени, или подкрепяни и подпомагани.
— Рисувате една ужасяваща картина — рече ван Дюйн. — Защо ми разказахте всичко това?
Тъмния зарея поглед в далечината отвъд града, въртейки медальона на врата си.
— Борил съм се с тях — каза накрая — години наред. В най-добрия случай съм успявал да ги позабавя мъничко. Сега обаче нашата битка клони към своя край — финал, към който те водеха състезанието от толкова отдавна. Не съм сигурен какъв шанс имаме. Изглежда е необходимо да се извърши някаква промяна в природата на човека, за да възтържествува той над тях. Каква и по какъв начин, не знам. Това, което сега се опитвам е да спечеля време като забавя нещата, доколкото е възможно, продължавайки да търся отговора. Приемането на резолюцията пред Генералната Асамблея би помогнало до голяма степен за това. Усещах, че гласуването може да премине, без да бъде постигнат превес. Ето защо осигурих едно зрелище —
