това действие.
Пелаеон потръпна. Той бе летял с един от корабите, изпратени до Кашиуук да заловят уукита за императорската търговия с роби.
— Може и да не излезе толкова лесно, колкото изглежда, адмирале — предупреди го той. — Най- доброто, което може да се каже за природата на Кашиуук, е, че тя представлява смъртоносен капан. А и самите уукита са изключително способни бойци.
— Не по-добри от ногрите — възрази студено Траун. — А какво разбрахте за Скайуокър?
— След като напусна Атега, се насочи към Джомарк — отговори Пелаеон. — Но може и да е променил курса си, след като е излязъл от обхвата на нашите сонди.
— Не, със сигурност отива към Джомарк — леко се усмихна Траун. — Нашият майстор джедай го каза, нали? — адмиралът погледна към часовника на командното табло. — Заминаваме за Джомарк незабавно. Каква преднина имаме?
— Най-малко четири дни, при условие че Скайуокър не е направил някакви подобрения на изтребителя си. А може и повече, зависи колко пъти ще спре по пътя.
— Няма да спира изобщо — каза Траун. — За пътувания на такива разстояния джедаите изпадат в хибернационен транс. Но за нашите цели четири дни преднина са съвсем достатъчни — той се изправи в креслото и натисна някакъв бутон. Изображенията на скулптурите се стопиха и студена светлина обля командната зала. — Ще ни трябват още два кораба. Кръстосвач прехващан, който да измъкне от хиперпространството Скайуокър, и някакъв товарен кораб. За предпочитане такъв, от който ще можем да се лишим лесно.
— Да се лишим лесно? — премигна изненадано Пелаеон.
— Точно така, капитане. Ще трябва да замаскираме нападението като обикновен нещастен случай. Попаднали сме на Скайуокър, докато сме претърсвали товарен кораб, заподозрян, че носи въоръжение за бунтовниците — вдигна той вежди: — По този начин си запазваме възможността при необходимост да го прехвърлим към Кбаот, без Скайуокър да разбере, че е било засада.
— Разбрано, сър — отговори Пелаеон. — С ваше разрешение ще се оттегля да подготвя „Химера“ за пътуването — обърна се той и замръзна на място.
В средата на залата се издигаше скулптура, която не бе изчезнала с останалите. Обляна от нежна светлина, тя се извиваше на пиедестала като вълна от странен океан.
— Да — каза Траун зад него. — Тази всъщност е истинска.
— Много… много интересно — успя да отговори Пелаеон. Скулптурата му действаше хипнотично.
— Нали? — съгласи се адмиралът, гласът му бе изпълнен с копнеж. — Тя е свидетелство за единствения ми провал в Непознатите райони. Единствения път, когато разбирането за изкуството на една раса не успя да ми даде вътрешна представа за нейната душевност. Или поне не навреме. Сега вярвам, че най-накрая започвам да ги разбирам.
— Занапред ще се види ползата — предположи дипломатично Пелаеон.
— Едва ли — отговори със същия унесен глас Траун. — Отмъстих си за накърнената чест, като унищожих цялата им планета.
Пелаеон преглътна.
— Да, сър — прошепна той и отново тръгна към вратата. На минаване покрай скулптурата потрепери леко.
ГЛАВА 16
В хибернационния транс на джедаите нямаше сънища, той минаваше без спомени, без съзнание за съществуването на външния свят. Приличаше твърде много на състояние на кома с една малка разлика: въпреки липсата на истинско съзнание у Люк усетът му за време не изчезваше. Той не разбираше как става това, но някак се бе научил да го използва.
Точно този усет за време заедно с неистовото пиукане на Арту някъде отдалеч беше първият намек, че нещо не е наред.
— Добре, Арту, вече съм буден — увери той дроида, докато се връщаше в съзнание.
Премига няколко пъти, за да премахне лепкавото усещане в очите си, и направи бърза проверка на показанията на компютъра. Данните потвърдиха предположението му: изтребителят бе изскочил от хиперпространството на почти двайсет светлинни години от Джомарк. Радарът показваше право пред него два кораба, а малко по-встрани трети. Все още сънен, той вдигна глава да погледне по-внимателно.
Внезапният приток на адреналин го събуди напълно. Отпред имаше товарен междузвезден кораб, мощните му двигатели ясно проблясваха през смачканите и тук-там пробити плочи на корпуса. Зад него, надвиснал застрашително като тъмна морска бездна, се възправяше имперски звезден разрушител.
Гневът, страхът и омразата са роби на тъмната Сила. Люк с усилие потисна страха си. Товарният кораб беше между него и звездния разрушител, имперските сили, съсредоточили се над голямата си плячка, може още да не го бяха забелязали.
— Да изчезваме от тук, Арту — каза той, превключи на ръчно управление и бързо обърна изтребителя. Двигателите нададоха вой, протестирайки срещу резкия завой.
— Неидентифициран изтребител — изгърмя груб глас от говорителя. — Говори имперският звезден разрушител „Химера“. Предайте идентификационния си код и местоназначение.
Дотук с надеждите, че не са го забелязали. Едва сега Люк зърна в далечината причината за изскачането от хиперпространството — третият кораб бе кръстосвач прехващач, любимото оръжие на Империята за задържане иа неприятеля. Сигурно бяха лежали в засада зад товарния кораб и явно единствено на лошия му късмет се дължеше фактът, че е попаднал в тежката сянка на прехващана и е бил измъкнат от хиперпространството заедно с товарния кораб.
Люк притвори очи съсредоточено, присегна се със Силата и се опита да разбере дали той беше на Републиката, неутрален кораб или пират, заловен от „Химера“. Но на борда нямаше и следа от живот. Екипажът или бе успял да избяга, или вече бе отведен в плен. Тъй или иначе, в този момент Люк нищо не можеше да направи за тях.
— Арту, намери най-близкия край на гравитационната фуния на прехващана — заповяда той и хвърли изтребителя в обръщащо стомаха свободно падане, което дори компенсаторите на ускорителите не успяха да намалят. Ако успееше да се държи така, че товарният кораб да е постоянно между изтребителя и звездния разрушител, можеше да се опита да излезе от обхвата, преди да насочат привличащия лъч и да го издърпат.
— Неидентифициран изтребител — грубият глас звучеше ядосано. — Повтарям, съобщете идентификационния си код или се пригответе да бъдете задържани.
— Трябваше да взема един от фалшивите кодове на Хан — измърмори Люк. — Арту, къде е най- близкият край?
Дроидът избибика и на екрана на компютъра се появи сложна диаграма.
— Толкова далеч! — прошепна Люк. — Е, не ни остава друго, освен да се опитаме да стигнем дотам. Дръж се!
— Неидентифициран изтребител…
Остатъкът от думите му бе погълнат от рева на двигателите, включени внезапно от Люк на пълна мощност. Питащото пиукане на Арту почти се загуби в оглушителния шум.
— Не, по-добре защитните полета да останат изключени — извика в отговор Люк. — Трябва ни допълнителна мощност, за да поддържаме висока скорост.
Премълча, че ако звездният разрушител наистина имаше намерение да ги превърне в пара, на това разстояние наличието или липсата на защитните полета нямаше особено значение. Но, така или иначе, Арту сигурно вече го знаеше.
Дори и да не искаха просто да го унищожат, имперските сили явно нямаха намерение и да го пуснат да им избяга. На екрана на радара се виждаше как звездният разрушител се промъква на по-удобна позиция зад повредения товарен кораб.
Люк погледна към радара. Все още бяха в обсега на притеглящия лъч и ако продължаваха да се движат с тази скорост, положението нямаше да се промени през следващите няколко минути. Трябваше да измисли
