на екипажа на десния борд. Мина покрай седналите зад компютърните екрани редници, край изпъналите се зад тях офицери и спря пред контролното табло на прехващащите лъчи на десния борд.
— Името — гласът му бе мъчително спокоен.
— Крие Пийтерсън, сър — отговори седналият пред таблото младеж и го изгледа предпазливо.
— Ти отговаряше за прехващащия лъч при сблъсъка с изтребителя — бе по-скоро твърдение, а не въпрос.
— Тъй вярно, сър. Но грешката не беше моя. Траун леко вдигна вежди:
— Обясни!
Пийтерсън понечи да махне с ръка, но промени решението си:
— Целта направи нещо с компенсаторите на ускорителите, вследствие на което изчезна векторът на скоростта му…
— Знам какво стана — прекъсна го Траун. — Искам да разбера защо бягството му не е твоя грешка.
— Никога не съм бил обучаван за такава възможност, сър — отговори Пийтерсън, в очите му проблесна предизвикателство. — Компютърът го изпусна за момент, но веднага след това показа, че отново го е хванал. Нямаше откъде да знам, че е засякъл нещо друго, докато…
— Докато протонното торпедо не взриви прожектора?
Пийтерсън спокойно издържа погледа му:
— Тъй вярно, сър.
Известно време Траун го оглеждаше изучаващо и накрая попита:
— Кой е твоят командир?
Погледът на Пийтерсън се плъзна надясно:
— Младши лейтенант Коклежа, сър.
Бавно, но решително адмиралът се обърна към високия мъж, застанал сковано на пътеката.
— Вие ли отговаряте за този човек? Коклежа преглътна:
— Тъй вярно, сър.
— И Неговото обучение е било ваша отговорност?
— Тъй вярно, сър — повтори Коклежа.
— По време на обучението отигравали ли сте подобен случай?
— Не си спомням, сър — призна младши лейтенантът. — Стандартната програма за обучение включва случаи на изпускане на целта и мнимо повторно хващане.
Траун погледна леко към Пийтерсьн:
— Вие ли сте го вербували, младши лейтенант?
— Не, сър. Той е на задължителна военна служба.
— И това го прави по-малко ценен за вашето обучение от обикновен редник?
— Не, сър — Коклежа хвърли бърз поглед към Пийтерсън. — Винаги съм се държал по един и същ начин с подчинените си.
— Разбирам — замисли се за момент адмиралът, после се обърна и погледна над рамото на Пелаеон. — Рък!
Пелаеон се стресна, когато Рък безшумно се промъкна край него, не бе разбрал, че ногрито ги е последвало долу. Траун изчака Рък да застане до него и отново се обърна към Коклежа:
— Младши лейтенант, знаете ли каква е разликата между грешка и объркване?
Целият мостик бе замрял. Коклежа преглътна едва-едва, кръвта се бе оттекла от лицето му:
— Не, сър.
— Всеки може да се обърка, младши лейтенант. Но това объркване не става грешка, докато провинилият се не откаже да се поправи — вдигна леко пръст и почти нехайно махна с ръка.
Пелаеон не забеляза движението на Рък. Пийтерсън дори нямаше време да извика.
Някъде от дъното на помещението на екипажа се чу как някой прави опит да не повърне. Траун отново погледна зад Пелаеон и махна с ръка, тишината бе нарушена от приближаването на двама щурмоваци.
— Освободете се от него — заповяда им адмиралът, извърна се от сгърченото тяло на Пийтерсън, впи поглед в Коклежа и меко продължи: — Объркването, младши лейтенант, сега е поправено. Може да започнете да обучавате негов заместник.
Задържа погледа си на Коклежа още няколко секунди. След това, изглежда, забравил за напрежението наоколо, се обърна към Пелаеон:
— Искам пълните технически и тактически данни от последните секунди на този сблъсък, капитане — със съвършено равен глас каза той. — Изключително много ме интересува накъде се е насочил Скайуокър.
— Заповядайте, сър — колебливо проговори един лейтенант и пристъпи напред, за да подаде на адмирала информационен чип.
— Благодаря — погледна го разсеяно Траун и го прехвърли на Пелаеон. — Ще го хванем, капитане — каза той и тръгна обратно през помещението към стълбата. — Съвсем скоро ще го хванем.
— Тъй вярно, сър — предпазливо се съгласи Пелаеон и забърза да го настигне. — Сигурен съм, че е въпрос на време.
Траун вдигна вежди и благо отговори:
— Не ме разбрахте. Аз го казах съвсем буквално. Той не е много далеч от тук и — усмихна се многозначително на Пелаеон — е напълно безпомощен.
Пелаеон го погледна изненадано:
— Не ви разбрах, сър?
— Използваният от него трик има един интересен страничен ефект, за който, както подозирам, той няма представа — обясни адмиралът. — Обръщането на компенсаторите на ускорителите причинява доста големи щети на хипердвигателя. След не повече от една светлинна година той напълно ще излезе от строя. Само трябва да проследим посоката, в която изчезна, или да убедим някой друг да го направи вместо нас и той ще бъде наш. Разбрахте ли?
— Да, сър. Да се свържа ли с останалите кораби от флотата?
Траун поклати глава:
— Сега най-важната задача на флотата е да се подготви за нападението над Слуис Ван. Не, мисля да предоставим тази задача на външни хора. Изпратете съобщение до ръководителите на контрабандистите, които действат в този район. Браск, Карде, Парта и всички останали, с които поддържаме връзка. Използвайте личните им честоти и кодове. Едно леко напомняне, колко знаем за всеки от тях, ще ги направи по-сговорчнви. Предайте им курса на Скайуокьр и обявете награда от трийсет хиляди за залавянето му.
— Слушам, сър — Пелаеон погледна надолу към помещението на екипажа. Около станцията за прехващащите лъчи все още се долавяше движение. — Сър, щом сте били убедени, че бягството на Скайуокър е само временно…?
— Империята е във война, капитане — с леден глас отговори върховният адмирал. — Не можем да си позволим лукса да работим с хера, чийто ум е толкова ограничен, че не може да се приспособи към изненадваща ситуация — той погледна изразително към Рък и отново впери блестящите си червени очи в Пелаеон: — Изпълнявайте заповедите, капитане. Скайуокър ще бъде наш. Жив или мъртъв.
ГЛАВА 17
Циферблатите и екраните пред Люк святкаха леко, по тях се изписваха данните за състоянието на корабните системи. През прозрачната повърхност на люка се виждаше носът на изтребителя, отразяващ светлината на далечните звезди. Още по-нататък бяха самите звезди, пръскащи наоколо студен блясък. И това беше всичко. Нямаше слънце, планети, астероиди или комети. Нищо. Нито бойни или транспортни кораби, сателити и сонди. Нищо. Люк и Арту се намираха буквално в средата на нищото. Компютърната проверка на състоянието на кораба приключи и Люк попита:
— Арту, какво е положението?
Зад него се чу жален електронен стон и отговорът на дроида се появи на екрана на компютъра.
— Толкова ли е зле?
Арту отново изплака и заключението на компютъра бе заменено от собствената му преценка за ситуацията.
