— Това може да се окаже капан на имперските сили — предупреди го Лея с внезапно станал рязък глас. — Човекът, който се е свързал с теб, може да е някой прегърнал тъмната страна на Силата джедай, като Дарт Вейдър, а историята за Кбаот да е измислена за примамка. Не забравяй, че Йода не ги броеше. Вейдър и императорът все още бяха живи, когато той каза, че ти си последният джедай.
— Възможно е — призна той. — Може и да е фалшив слух. Но ако не е…
Изречението увисна недовършено във въздуха. Лея се измъчваше от колебания, изписани на лицето й и преплетени здраво с тревогите й за безопасността му. Но докато го наблюдаваше, си възвърна контрола върху чувствата.
Беше успяла да напредне доста в тази страна от обучението си.
— Той е на Джомарк — накрая тихо каза тя. — Поне според слуховете, които ни предаде Уедж.
Люк се обърна към екрана и извика в компютъра данните за Джомарк. Не бяха кой знае колко много.
— Не е гъсто населена планета — обади се той, загледан в статистическите данни и рядко осветените части на картата. — Под три милиона. Или поне е било така, когато са вкарани тези данни — добави той и потърси датата на публикацията. — Изглежда, през последните петнайсет години никой не е обръщал внимание на Джомарк — обърна се към Лея. — Точно такова място ще избере един джедай, за да се скрие от Империята.
— Веднага ли тръгваш?
Погледна я и преглътна бързия и очевиден отговор.
— Не, ще почакам да се приготвите с Чуй и да тръгнем с един прикриващ кораб. Поне дотолкова ще мога да те предпазя.
— Благодаря — тя си пое дълбоко въздух и се изправи. — Надявам се, че знаеш какво правиш.
— И аз — честно отговори той. — Но просто трябва да опитам. Поне това знам със сигурност.
Лея стисна устни:
— Сигурно едно от нещата, с които трябва да свикна, е да се оставям да ме води Силата.
— Не се безпокой — посъветва я Люк, изправи се и изключи екрана. — Не става изведнъж, просто привикваш с нея. Хайде, да отидем да проверим докъде са стигнали с Трипио.
— Най-накрая! — извика Трипио и с отчаяно облекчение размаха ръце, когато Лея и Люк влязоха в стаята. — Господарю Люк! Моля ви, кажете на генерал Калризиан, че намерението му е сериозно нарушение на първичното ми програмиране.
— Не се безпокой, Трипио — успокои го Люк и се приближи към него. Отпред дроидът изглеждаше, като че спокойно седи в креслото, но когато се приближи, Люк видя плетеницата от кабели, които се простираха от шевовете на главата и гърба към компютърното табло зад него. — Ландо и хората му ще внимават да не ти се случи нищо.
Погледна към домакина и получи уверено кимване в отговор.
— Но, господари? Люк…
— Трипио — намеси се Ландо, — погледни на това като на един по-сложен начин да изпълниш първоначално заложената ти програма. Не трябва ли един дроид-преводач да говори от името на лицето, за когото превежда?
— В самата си същност аз съм протоколен дроид — поправи го леденостудено Трипио. — И пак ще повторя, че такова нещо не се предвижда в нито един протокол.
Киборгът погледна иззад командното табло и кимна.
— Готови сме — оповести Ландо и докосна превключвателя. — Да му дадем малко време… Готово. Кажи нещо, Трипио.
— О, скъпи — произнесе той, съвършено имитирайки гласа на Лея.
Арту, застанал в другия край на залата, запиука тихо.
— Това е — каза Ландо, определено доволен от себе си.
— Перфектната примамка — наклони глава към Лея — за перфектната дама.
— Доста странно — продължи Трипио, този път с гласа на Лея в замислено настроение.
— Добре звучи — каза Хан и погледна към останалите.
— Значи сме готови да потегляме?
— Дайте ми един час да оставя последни разпореждания — помоли Ландо и тръгна към вратата. — И без това прикриващият кораб ще се нуждае от време, за да дойде да ни вземе.
— Среща на кораба — извика след него Хан, доближи се до Лея и я хвана за ръката. — Най-добре да се върнем на „Сокол“.
Тя сложи дланта си в неговата и се усмихна уверено:
— Всичко ще бъде наред, Хан. Чуй и другите уукита ще се грижат добре за мен.
— По-добре да се постараят — изръмжа Хан и хвърли бърз поглед към киборга, който махаше последните кабели свързващи Трипио с компютърното табло. — Да вървим, Трипио. Горя от нетърпение да чуя какво мисли Чуй за новия ти глас.
— О, скъпи — прошепна отново Трипио. — О, скъпи! Лея учудено поклати глава, докато вървяха към вратата, и попита невярващо:
— Наистина ли звучи така гласът ми?
ГЛАВА 15
През цялото време на пътуването с прикриващия кораб от Нклон Хан очакваше да бъдат нападнати. За щастие този път предчувствието му не се сбъдна. Трите кораба стигнаха депото на прикриващите кораби без никакви неприятности и заедно извършиха кратък скок през хиперпространството до покрайнините на системата Атега. Там Чубака и Лея се прехвърлиха на яхтата на Ландо „Дамата на късмета“ и потеглиха за Кашиуук. Люк почака, за да се увери, че са заминали безопасно, свали бойната готовност на изтребителя и изчезна по някаква своя тайнствена задача. Хан остана на борда на „Сокол“ с Ландо и Трипио.
— Не се притеснявай за нея — успокои го Ландо, който ровичкаше нещо по бордовия компютър от мястото си на втория пилот. — Сега е в пълна безопасност.
Хан с усилие се отдръпна от илюминатора и го погледна. Навън нямаше какво да види — „Дамата на късмета“ отдавна бе изчезнал.
— Знаеш ли, почти същото нещо каза и тогава на Боорди — рече кисело. — Онова нескопосно скалъпено надбягване, помниш ли? Тогава постоянно повтаряше: „Не се притеснявай за нея.“
Ландо цъкна с език:
— Да, но сега наистина го вярвам.
— Хубаво, че го казваш. Какво забавление си ни измие — [???]
— Първо трябва да накараме Трипио да изпрати съобщение до Корускант — отговори Ландо. — Така всеки, който тръгне да ни следи, ще остане с впечатлението, че Лея е на борда на „Сокол“. След това ще прехвърлим няколко системи и ще изпратим ново съобщение. А за след това си мислех — погледна го той изпитателно, — че можем да направим една малка обиколка.
— Обиколка? — подозрително повтори Хан. Ландо направо излъчваше невинност, а на лицето му се бе появило изражението, с което го увличаше в рисковани начинания.
— Да не искаш да обиколим цялата галактика да търсим изчезналите минни къртици?
— Хан! — възкликна докачено Ландо. — Нима мислиш, че ще падна толкова ниско, че да те подмамвам да ми помагаш да си върша работата?
— Извинявай — отговори приятелят му, като се опита гласът му да не прозвучи много подигравателно. — Забравих, че вече си почтен човек. Какви са тези обиколки, които предлагаш да направим?
— Е… — Ландо нехайно се облегна назад и сложи ръце на тила. — Ти спомена, че не си успял да се свържеш с Талон Карде. Мислех си, че можем да опитаме отново.
Хан го погледна изненадано:
— Шегуваш ли се?
— Защо не? На теб ти трябват товарни кораби и добър хакер. Карде може да ти достави и двете.
— Вече не ми трябва хакер — отговори Хан. — Ти сам каза, че сега Лея е в пълна безопасност.
