най-сетне какво става и защо сте тук?
— Може би ще е най-добре да почакаме и Люк да дойде — тихо предложи Лея, преди Хан да успее да отговори.
Ландо погледна край приятеля си, сякаш току-що бе забелязал липсата на Люк:
— А къде е той всъщност?
— Искаше да вземе един бърз душ и да се преоблече — отговори Хан и насочи вниманието си към натоварената с руда малка совалка, която се приближаваше към платформите за кацане. — Изтребителят му не разполага с особени удобства.
— Най-вече за по-дълги пътувания — съгласи се Ландо и проследи погледа му. — Винаги съм казвал, че не върви хипердвигател на такова малко нещо.
— Ще видя защо се забави — внезапно реши Хан. — Имаш ли предавател в тази стая?
— Ей там — Ландо посочи към украсен с резба дървен бар в ъгъла на стаята. — Набери централата, те ше те свържат.
— Благодаря — извика през рамо Хан, вече преполовил пътя до бара.
— Нещата са зле, така ли? — прошепна Ландо на Лея и проследи с поглед движението на приятеля си.
— Доста — призна тя. — Има вероятност звездният разрушител да е дошъл тук заради мен.
Ландо не отговори веднага, но след малко спокойно, сякаш изричаше неоспорима истина, каза:
— Дошли сте да търсите помощ. — Да.
Той си пое дълбоко дъх.
— Ще направя каквото мога, разбира се.
— Благодаря ти — кимна Лея.
— За нищо — отговори той.
Но погледът му се премести от Хан към прозореца и бурната дейност, която кипеше навън; изражението му не издаваше бушуващите в него чувства. Вероятно си мислеше за последния път, когато Лея и Хан бяха идвали при него с молба за помощ. И какво му струваше това.
Ландо изслуша мълчаливо разказа им и поклати глава:
— Не — решително каза той. — Ако има изтичане на информация, със сигурност не е от Нклон.
— Откъде си сигурен? — попита Лея.
— За вас не е обявено възнаграждение — отговори Ландо. — Вярно, че тук си имаме неколцина негодници, но те се интересуват единствено от парите. Никой от тях няма да ви предаде на Империята за забавление. Освен това защо имперските сили ще крадат моите минни къртици, ако са преследвали вас?
— Просто за да те ядосат — предложи Хан. — Искам да кажа, че не виждам някаква основателна причина да отмъкнат машините.
— Прав си — съгласи се Ландо. — Може би искат да окажат натиск върху някой от моите клиенти или просто да разстроят притока на суровини за Новата република. Както и да, не това е основното. Въпросът е, че те взеха машините, а оставиха вас.
— А откъде знаеш, че няма предложено възнаграждение за нас — попита Люк от мястото си вдясно от него.
Лея бе забелязала, че се бе настанил така, че с лазерния си меч да бъде между приятелите си и единствената врата на стаята. Явно тук се чувстваше в не по-голяма безопасност от нея.
— Защото щях да разбера, ако имаше — отговори леко сопнато Ландо. — Това, че съм станал порядъчен гражданин, не означава, че вече нямам никакви контакти с подземния свят.
— Казах ти, че ще има нужните връзки — кимна с мрачно задоволство Хан. — Чудесно. На кои от хората си имаш вяра, Ландо?
— Е… — леко избръмчаване от китката му го прекъсна.
— Извинявайте — извади мъничък предавател от декоративната си платнена гривна и натисна някакъв клавиш: — Да?
Лея не успя да чуе отговора от мястото си.
— Какъв предавател? — попита Ландо и се намръщи, — Добре. Аз ще се погрижа. Продължете проучванията — изключи предавателчето и го прибра обратно в гривната.
— Обадиха се от свързочния отдел — обясни той и се огледа. — Засекли са късовълнов предавател на много необичайна честота, който май излъчва от тук.
Лея усети как Хан до нея се напрегна.
— Какъв предавател? — попита той.
— Може би такъв — намеси се Люк. Изправи се, извади от туниката си сплескан цилиндър и пристъпи към Ландо.
— Мислех си, че ще можеш да ми кажеш нещо за него.
Ландо взе цилиндъра и го претегли на ръка.
— Интересно — промърмори и внимателно се вгледа в неразбираемия надпис. — Не бях виждал такова нещо от доста време. Поне не този тип. Откъде го имаш?
— Намерих го зарит в калта в блатата. Арту го засече от доста голямо разстояние, но не успя да ми каже какъв е.
— Това е въпросният предавател значи — кимна Лаидо.
— Направо е невероятно, че все още работи.
— А какво точно излъчва? — попита Хан и погледна уреда, сякаш бе отровна змия.
— Само радиовълни — увери го Ландо. — А и обхватът е доста малък, по-малък от планетарния радиус. Не е възможно да е бил използван, за да се проследи Люк дотук, ако това те тревожи.
— Знаеш ли какво представлява? — попита Люк.
— Разбира се — Ландо му го върна. — Доста стар модел късобълнов предавател за връзка с кораб. Както изглежда, заложен е преди Войната на клонингите.
— Повиквач? — изненада се Люк и го завъртя в ръцете си. — Нещо като устройството за дистанционно управление на кораба?
— Точно така — кимна Ландо. — Само че доста по-сложно. Ако корабът ти е оборудван с напълно автономна верига системи, само с една команда той ще дойде право при теб, като заобиколи всички препятствия по пътя. Някои от корабите дори могат доста умело при необходимост да си пробият път през противника с бой — поклати глава, обзет от спомени. — Понякога това е изключително полезно.
Хан изсумтя леко:
— Кажи го на флотата на „Катана“.
— Е, разбира се, че трябва да вградиш и системи за самозащита — възрази Ландо. — Но поверяването на управлението на сложните системи на кораба на десетки или дори на стотици дроиди поражда допълнителни проблеми. Полуавтоматичните системи, които използваме при транспортните и защитните кораби, тук са достатъчно безопасни.
— А в Облачния град също ли използвахте полуавтоматични вериги? — попита Люк. — Арту каза, че те е видял с нещо подобно в ръка веднага щом се махнахме от там.
— Моят личен кораб бе изцяло автоматизиран — каза Ландо. — Исках нещо, което можеше да реагира веднага, просто за всеки случай — той стисна устни. — Хората на Вейдър сигурно са го открили и са го унищожили, докато са причаквали теб, защото той не дойде, когато го повиках. Каза, че си го намерил в някакво блато ли?
— Да — Люк погледна Лея. — На Дагоба. Лея го зяпна изненадано:
— Дагоба? Където е отишъл обърнатият в тъмната страна на Силата джедай от Бпфаш?
— Точно така — кимна Люк. Стисна здраво цилиндричния предавател със странно изражение на лицето. — Това нещо сигурно е било негово.
— А може друг да го е изгубил по друго време — изтъкна Ландо. — Късовълнов предавател отпреди Войната на клонингите може да работи повече от век на нисък режим на мощност.
— Не — бавно поклати глава Люк. — Негов е, сигурен съм. Пещерата, в която го намерих, е изцяло пропита с тъмната страна на Силата. Струва ми се, че той е умрял там.
Известно време никой не проговори. Лея наблюдаваше внимателно брат си и чувстваше напрежението
