Ландо се усмихна лукаво:
— Всъщност си мисля, че може да направим нещо повече. Трипио още ли е с вас?
— Помага на Арту при проверката на повредите на „Сокол“ — каза Лея. — Защо?
— Ще видиш — отговори Ландо и се изправи. — Ще ни отнеме малко време, но според мен си заслужава. Хайде да поговорим с моя главен програмист.
Главният програмист беше дребен мъж със замечтани сини очи, тънка ивица коса се извиваше като сива дъга от веждите до врата му, а на тила му имаше намотай блестиш имплантирай шунт. Люк слушаше как Ландо обяснява процедурата, и остана, докато се убеди; че всичко върви гладко. След това тихо се измъкна и се прибра в стаята, която му бе приготвена от хората на домакина. Час по-късно Лея го намери загледан безцелно в безкрайния звезден поток.
— Ето къде си бил — каза тя, приближи се и погледна към звездите на екрана. — Започнахме да се чудим къде може да си отишъл.
— Трябваше да проверя нещо — отговори Люк. — Свършихте ли вече?
— Аз свърших с моята част — Лея дръпна едно кресло и седна до него. — Сега работят по цялата програма. След това ще дойде и редът на Трипио.
Люк поклати глава:
— На мен ми се струваше доста по-просто.
— Е, основните техники са прости — съгласи се тя. — Доколкото разбирам, най-трудната част е да я прекарат през програмата за самосъхранение на Трипио, без да променят самосъзнанието му — погледна отново към екрана. — Мислех си да те питам дали не искаш да дойдеш с мен на Кашиуук — опитваше се с всички сили гласът й да звучи нормално. — Но ти май имаш други планове.
Брат й потрепери:
— Не те изоставям, Лея — прошепна той и му се искаше да си повярва. — Наистина. В дългосрочен план това може да означава за теб и за близнаците много повече от всичко, което бих могъл да направя на Кашиуук.
— Добре — прие спокойно думите му тя. — Поне ще ми кажеш ли къде отиваш?
— Още не знам — призна той. — Трябва да намеря един човек, но нямам представа, откъде да започна да го търся — поколеба се, изведнъж осъзна колко странно и дори може би налудничаво щяха да прозвучат думите му. Но въпреки това все някога трябваше да изплюе камъчето: — Става въпрос за друг джедай.
Тя го зяпна невярващо:
— Шегуваш се.
— Защо? — попита Люк и се намръщи. Реакцията й изглеждаше някак не на място. — Галактиката е огромна.
— Но нали се смяташе, че ти си последният джедай в нея — възрази тя. — Нали точно това ти е казал Йода, преди да умре?
— Да — кимна той. — Но започвам да си мисля, че е сгрешил.
Тя повдигна вежди:
— Сгрешил? Майстор джедай?
В съзнанието на Люк проблесна скъп спомен: как призрачното видение на Оби уан се опитва да му обясни предишните си твърдения за Дарт Вейдър сред блатата на Дагоба.
— Понякога един джедай може да каже нещо подвеждащо — каза той. — А дори и майсторите джедай не са всезнаещи.
Замълча, гледаше сестра си и се чудеше каква част от цялата история да й разкаже. Разгромът на Империята все още бе твърде далеч, а животът на тайнствения джедай можеше да зависи от опазването на съществуването му в тайна. Лея чакаше мълчаливо, на лицето й бе изписана загриженост.
— Това не трябва да го казваш на никого — пророни накрая Люк. — Наистина на никого, дори на Хан и Ландо, освен ако не стане абсолютно наложително. Те нямат твоите способности да издържат на разпити.
Лея потрепери, но погледът й остана ясен и тя тихо прошепна:
— Разбирам.
— Добре. Идвало ли ти е някога на ум да се запиташ как Учителя Йода успяваше да остане скрит от императора и Вейдър през всичките години?
Тя сви рамене:
— Вероятно, но съм смятала, че те не са знаели за съществуването му.
— Би трябвало да са знаели — изтъкна Люк. — Те разбраха за мен от изкривяването на Силата, когато започнах да я използвам. Защо да не са знаели и за Йода?
— Някакво прикриване на съзнанието?
— Може би. Но според мен по-вероятно се дължи на мястото, което е избрал да живее. Или по-скоро — сети се той, — което случаят е избрал за негов дом.
Едва забележима усмивка заигра по устните на Лея.
— Нима най-накрая е настъпил моментът да разбера къде е бил твоят таен център за обучение?
— Не исках друг да знае за него — каза Люк, тласкан от неразбираем импулс да се опита да оправдае решението си пред нея. — Беше съвършено скрит, а дори след смъртта му се страхувах, че имперските сили могат да направят нещо — той млъкна, но бързо се съвзе. — Както и да е, сега това няма значение. Домът на Йода беше на Дагоба. Буквално в съседство с обладаната от тъмната страна на Силата пещера, където намерих предавателя.
За миг очите й се разшириха от изненада.
— Дагоба — прошепна тя, кимна леко, като че най-сетне бе решила някаква тормозеща я от дълго време загадка. — Винаги съм се чудила как избягалият от Бпфаш обърнат в тъмната страна на Силата джедай е бил победен накрая. Сигурно тъкмо Йода го е… — намръщи се тя.
— Спрял — довърши вместо нея Люк и по гърба му полазиха тръпки. Собствените му схватки с Дарт Вейдър бяха достатъчно болезнени, а истинска война между двама майстори джедай сигурно би била ужасяваща. — И сигурно го е спрял, без да си губи времето.
— Предавателят вече е бил превключен на ниска мощност — напомни Лея. — Той може би се е приготвял да повика кораба си.
Люк кимна:
— Всичко това обяснява защо пещерата е така пропита с тъмната страна на Силата. Но не обяснява защо Йода е избрал да живее там — той замълча, като я наблюдаваше внимателно.
След малко тя се досети:
— Пещерата го е прикривала — прошепна тя. — Също както взаимно се неутрализират положителният и отрицателният електрически заряд — за страничния наблюдател сякаш няма никакъв заряд.
— Мисля, че в това е обяснението — отново кимна Люк. — И ако наистина това е бил начинът, по който Учителя Йода е останал скрит, защо някой друг джедай не е приложил същия номер?
— Би могъл — съгласи се неохотно Лея. — Но не мисля, че слуховете за Кбаот са достатъчно сериозни, че да тръгнеш да го преследваш.
Люк се намръщи изненадано:
— Какви слухове? Сега Лея се изненада:
— Говори се, че някакъв майстор джедай на име Хоръс Кбаот се е появил отново от скривалището си, където е прекарал последните десетилетия — погледна го внимателно тя. — Не си ли чувал?
Той поклати глава: — Не.
— Но тогава как…
— Някой се свърза с мен, Лея. По време на битката този следобед. Проникна в съзнанието ми, както би го направил джедай.
Двамата се гледаха известно време мълчаливо, накрая Лея проговори:
— Не вярвам. Просто не мога да повярвам. Къде би могъл да се крие толкова дълго джедай със Силата и миналото на Кбаот? И защо?
— Не знам защо — призна Люк. — А относно това къде — кимна към екрана. — Ето това търсех. Място, където би могъл да е умрял обърнат в тъмната страна на Силата джедай — и погледна отново към Лея. — Слуховете обясняват ли къде би могъл да се намира Кбаот?
