— Непременно.
Траун изпрати с поглед отдалечаващия се през мостика Кбаот и след като вратите се затвориха плътно зад него, се обърна към Пелаеон. Капитанът се стегна, опитваше се да не мига твърде често пред блестящия взор на адмирала.
— Искам да изчислите един курс, капитане — студено и решително проговори Траун: — най-прекия път от Нклон към Джомарк при най-висока скорост на изтребител с хипердвигател.
— Тъй вярно, адмирале — Пелаеон махна към щурмана, който кимна и се залови за работа. — Мислите ли, че Кбаот е прав и Скайуокър наистина е там?
Траун леко сви рамене:
— Джедаите могат да влияят на хората, капитане, и през огромни разстояния. Възможно е дори оттук Кбаот да е достатъчно близо до Скайуокър, за да му внуши някоя идея или желание. Дали тези техники ще проработят при някой друг джедай… — отново сви рамене. — Предстои ни да видим.
— Тъй вярно, сър — на екрана пред Пелаеон вече бяха започнали да се появяват исканите числа. — Ако Скайуокър е напуснал Нклон веднага след битката, няма да има никакви трудности да закараме Кбаот на Джомарк преди него.
— Това вече го знам, капитане — отговори Траун. — Аз искам далеч по-предизвикателно нещо. Ще оставим Кбаот на Джомарк и след това ще се върнем и ще направим засада някъде по планирания курс на Скайуокър. На около двайсет светлинни години от Джомарк, мисля.
Пелаеон го погледна изненадано. От изражението на Траун дори косъмчетата по врата му настръхнаха.
— Не разбирам, сър — предпазливо каза той. Блестящите червени очи го изгледаха замислено:
— Съвсем просто е, капитане. Искам да избавя нашия могъщ и величествен майстор джедай от растящата му увереност, че е жизненонеобходим за нас.
Пелаеон схвана идеята:
— Като направим засада на Скайуокър на планирания курс към Джомарк?
— Точно така — кимна Траун. — И на място ще решим дали да го заловим жив и да го предадем на Кбаот — погледът му проблесна за момент, — или просто да го убием.
Пелаеон го зяпна, долната му челюст увисна от изненада:
— Вие обещахте на Кбаот, че ще му го предадете!
— Реших да преразгледам сделката — студено отговори Траун. — Скайуокър доказа, че е много опасен за нас, и по всички сведения личи, че досега е устоял на най-малко един опит да го обърнат към тъмната страна на Силата. Кбаот може повече да се надява да подчини на волята си сестра му и близнаците.
Пелаеон погледна към затворените врати в края на залата и си напомни твърдо, че при всичките йосаламири на мостика на „Химера“ няма начин Кбаот да използва Силата, за да подслуша разговора им.
— Може би той очаква с нетърпение предизвикателството да се пребори със Скайуокър, сър — предположи предпазливо.
— Пред него ще има доста предизвикателства, докато изградим отново Империята. Нека да запази уменията и коварството си за тях — Траун се обърна към екраните. — Така или иначе, Кбаот с удоволствие ще забрави за Скайуокър, щом в ръцете му попадне сестра му. Предполагам, че желанията и изискванията на нашия майстор джедай ще се окажат променливи като настроенията му.
Пелаеон се замисли. По отношение на Скайуокър желанията на Кбаот оставаха забележително устойчиви.
— С почитание предлагам, адмирале, да направим всичко, което е по силите ни, за да заловим Скайуокър жив — рече капитанът и продължи вдъхновено: — Особено ако смъртта му може да накара Кбаот да напусне Джомарк и да се върне на Затънтената земя.
Траун го погледна и леко присви блестящите си очи:
— Интересен момент, капитане — тихо измърмори той. — Наистина интересен. Прав сте, разбира се. На всякз цена трябва да го държим далеч от Затънтената земя. Поне докато не приключи работата по цилиндрите Спаарти и не закараме там всичките йосаламири, които ще ни трябват — усмихна се леко. — Реакцията му спрямо това, което правим там, може да не е съвсем приятна.
— И аз мисля така, сър — кимна Пелаеон. Адмиралът присви устни:
— Чудесно, капитане, съгласен съм с вашето предложение — изправи се в креслото. — Време е да го приведем в действие. Пригответе „Химера“ за светлинна скорост.
Пелаеон се обърна към екраните на командното табло.
— Слушам, сър. Направо към мястото на срещата ли се насочваме?
— Първо ще се отклоним малко. Искам да минем през системата Атега от изходната точка на търговския маршрут, близо до базата на прикриващите кораби, и да се опитаме да наблюдаваме заминаването на Скайуокър. Ще го проследим и след това — погледна натам, където трябваше да се намира Нклон. — Кой знае? Там, където отива Скайуокър, често се появява и „Хилядолетен сокол“. Има вероятност да ги хванем всички заедно.
ГЛАВА 14
— Петдесет и една — изръмжа за пореден път Ландо Калризиан и погледна свирепо към Хан и Лея. Вече десета минута обикаляше нервно около креслата във всекидневната. — Петдесет и една от най-добре оборудваните ми минни къртици. Петдесет и една! Та това е половината от работната ми сила, представяте ли си!? Половината!
Отпусна се в едно кресло, но веднага отново скочи на крака и закръстосва стаята, а черната му пелерина се развяваше зад него като укротен буреносен облак. Лея отвори уста да изрази съжаление и да се опита да го успокои, но Хан предупредително я стисна за китката. Явно и преди бе виждал Ландо в подобно състояние. Тя преглътна думите си и продължи да наблюдава как домакинът им крачи наоколо като затворено в клетка животно. И изведнъж, без никакво предупреждение, всичко свърши.
— Съжалявам — рязко каза Ландо, спря пред нея и взе ръката й. — Пренебрегвам задълженията си на домакин, нали? Добре дошли на Нклон — поднесе ръката й към устните си, целуна я, а със свободната ръка махна към прозореца: — Какво ще кажете за малкото ми предприятие?
— Поразително — отговори убедено Лея. — Как ти хрумна да дойдеш тук?
— А, замислях го от години — сви той рамене, изправи я нежно на крака и я поведе към прозореца, обхванал с ръка кръста й. Откак се бяха оженили с Хан, Лея бе забелязала промяна в отношението на Ландо към нея. То бе станало кавалерско, изцяло според предписанията на дворцовия етикет — коренно различно от държането му при първата им среща в Облачния град. В началото доста се бе озадачила, но после разбра, че всичко е с цел да дразни Хан. Но сега той дори не даде вид, че го е забелязал.
— Попадал съм на планове за нещо подобно в Облачния град от времето, когато го е построил лорд Еклесис Фиг — продължи Ландо и махна с ръка към прозореца. С бавното движение на града хоризонтът се приближаваше едва-едва, лекото полюшване и гледката напомниха на Лея за няколкото й пътувания с морски кораб. — Повечето от необходимия метал е дошъл от свръхгорещата вътрешна планета, която сполучливо са кръстили Скъперник, и въпреки че за добиването на рудата са използвали гризковци, е отнело страшно много време. Та Фиг е нахвърлял идеята за построяването на подвижна рудодобивна станция, която постоянно да е на неосветената тъмна страна на Скъперник. Но не се е получило.
— Не беше възможно — намеси се Хан и застана зад Лея.
— Повърхността на Скъперник е твърде набраздена, за да може каквато и да е била машина на колела да се движи лесно по нея.
Ландо го погледна изненадано:
— Откъде знаеш за проекта?
Хан разсеяно поклати глава, погледът му обхождаше околността навън и звездното небе над тях.
— Прекарвал съм не един следобед заровен в имперските архиви, когато ти се опитваше да убедиш Мон Мотма да помогне за изграждането на Пътуващия град. Исках да проверя дали някой друг вече не е правил опит, откривайки, че не е възможно да стане.
— Много мило от твоя страна, че си си направил труда — Ландо вдигна вежди: — Ще ми кажете ли
