наша страна да обявим имената си на цялата система на Атега.
— Прав си — неохотно се съгласи Лея. — Но въпреки това съобщението ти е доста странно.
— Ландо ще разбере, че го пращам аз, стига този второразреден бомбаджия да му го предаде все пак.
Чубака изръмжа предупредително — от дясната им страна се приближаваше нещо огромно.
— Имаш ли представа, какво може да е това? — попита Хан и обърна глава да се опита да го види по- добре.
Предавателят избръмча, преди уукито да успее да отговори.
— Неидентифициран кораб, по заповед на генерал Калризиан ви пращат специален превоз — гласът на пилота на патрулния кораб звучеше леко разочарован. Навярно се бе надявал да му заповядат да изрита натрапниците извън системата. — Ескортът идва да ви посрещне, останете на място, докато пристигне.
— Прието — отговори Хан и не успя да се насили да благодари на пилота.
— Ескорт ли? — предпазливо попита Лея. — Защо ни е ескорт?
— Така се получава, след като излизаш постоянно по работа, когато Ландо ни идва на гости в двореца — смъмри я Хан и отново проточи врат да погледне навън. Огромната маса приближаваше още повече. — Нклон е изключително гореща планета, тъй като е твърде близо до слънцето, и никакъв кораб не може да стигне до нея, ще му се разтопи корпусът. Затова — той махна на Лея да погледне надясно — са ни изпратили и ескорт.
Зад него се чу изненадано подсвирване и дори Хан, на когото Ландо бе показал холоси на тези неща, трябваше да признае, че гледката е поразителна. Прикриващият кораб приличаше на летящ чадър, хлътнала чиния, наполовина на големината на звезден разрушител. Долната й страна беше набраздена от тръби и вертикални стабилизатори, през които постоянно циркулираха веществата за охладителната система, която предпазваше чинията да не изгори по време на пътуването към планетата. Там, където би трябвало да бъде дръжката на чадъра, стърчеше цилиндричен пилон, дълъг наполовина на радиуса на чинията, отрупан с охлаждащи тръби. В средата на пилона, почти като незначително допълнение, беше корабът влекач, който управляваше цялото съоръжение.
— Велики небеса! — прошепна поразена Лея. — И това нещо все пак лети!
— Да, но не му е много лесно — отговори Хан, докато с известно опасение наблюдаваше приближаването на чудовищната конструкция към „Сокол“. Не биваше да идва прекалено наблизо, „Сокол“ бе доста по-малък от товарните шлепове, които прикриващият кораб обикновено придружаваше. — Ландо ми каза, че имали много проблеми, докато ги проектират по правилния начин и обучат пилотите да летят с тях.
Лея кимна:
— Нищо чудно. Предавателят отново из бръмча:
— Неидентифициран кораб, тук прикриващ кораб номер девет. Пригответе се за скачване, моля продиктувайте кода на верижната си система за скачване.
— Чудесно — измърмори под нос Хан и превключи предавателя: — Защитен кораб номер девет, не притежаваме верижна система за скачване. Просто ми кажете курса и ще ви следваме.
Настъпи кратка тишина.
— Много добре, неидентифициран кораб — най-накрая неохотно според Хан отговори гласът. — Координатите са 2-8-6, шеста подсветлинна скорост.
Без да изчака потвърждение, огромният чадър започна бавно да се отдалечава.
— Следвай го, Чуй — нареди на втория пилот Хан. Това не представляваше никакъв проблем, защото „Сокол“ бе по-бърз и безкрайно по-подвижен от всеки друг кораб със сходни размери. — Защитен кораб номер девет, какво е приблизителното време на пристигане в Нклон?
— Бързате ли, неидентифициран кораб?
— Как да бързаме при тази великолепна гледка? — подигравателно попита Хан и погледна към надвисналата над тях чиния, закрила почти всичко. — Да, може да се каже, че малко бързаме.
— Съжалявам — отговори другият. — Ако имахте верижна система за скачване, можехме да направим бърз скок през хиперпространството и да стигнем до Нклон за около час. А така ще отидат не по-малко от десет часа.
Хан сбърчи чело:
— Чудесно!
— А не може ли да направим временна верижна система за скачване? — предложи Лея. — Трипио познава компютъра на „Сокол“ доста добре и сигурно ще успее да го направи.
Чубака се извърна леко към нея и изръмжа, като не остави място за дискусии дори и ако Хан бе имал намерение да спори. А той определено нямаше.
— Чуй е прав — твърдо каза той на Лея. — Няма да скачваме „Сокол“ към нищо. Разбрахте ли, защитен кораб?
— За мен няма никакъв проблем, неидентифициран кораб — отговори другият. Изглежда, всички изпитваха перверзно удоволствие от използването на това обръщение. — Плащат ми на час.
— Хубаво — каза Хан. — Ще го преживеем някак.
— Разбира се.
Връзката прекъсна и Хан се присегна към командното табло. Чадърът продължаваше да се отдалечава, но не се забелязваше някаква особена промяна в скоростта.
— Чуй, той пуснал ли си е двигателите? Уукито изръмжа отрицателно.
— Нещо не е наред ли? — попита Лея.
— Не знам — отговори Хан и се огледа. С надвисналия над тях чадър нямаше кой знае какво да се види. — Нещо не ми харесва — включи предавателя: — Защитен кораб номер девет, защо стоим?
— Няма защо да се тревожите, неидентифициран кораб — успокояващо отговориха. — Пристигна още един кораб без верижна система за скачване, ще вземем и двата едновременно. Няма смисъл да правим два курса, нали?
Хан усети, че го полазват тръпки. Още един кораб на път за Нклон точно в този момент?!
— Установихте ли самоличността на втория кораб? — попита той.
Пилотът на прикриващия кораб изсумтя:
— Ей, приятелю, та ние не знаем и вашата самоличност.
— Много ми помогнахте, няма що — измърмори Хан, като прикри микрофона с ръка. — Чуи, можеш ли да видиш новия кораб?
Отговорът на уукито беше пределно кратък и ясен. И обезпокояваш.
— Хитро — измърмори Хан. — Много хитро.
— Не разбрах — погледна над раменете му Лея.
— Идва от другата страна на централния пилон на прикриващия кораб — навъсено каза Хан и посочи линиите на екрана на компютъра. — Внимава пилонът да е постоянно между нас и не можем да го видим.
— Нарочно ли го прави?
— Сигурно — отговорът му прозвуча сдържано. — Чуй, поеми пилотирането, аз ще се кача при оръдието.
Изтича по коридора покрай каютите, стигна до централния отсек и се заизкачва нагоре по стълбата.
— Капитан Соло — долетя механичен глас от каюткомпанията, — някакъв проблем ли има?
— Може би, Трипио — извика в отговор Хан. — По-добре си сложи предпазните колани.
Изкачи стълбата, зави надясно към лафета на оръдието, преодоля моментната липса на гравитация и се настани в креслото. Командното табло се зареди задоволително бързо, след като той го включи с едната ръка, а с другата си сложи слушалките.
— Нещо да се е показало, Чуй? — извика той в микрофона. Чубакът изръмжа отрицателно, приближаващият се кораб все още бил изцяло зад пилона на прикриващия кораб. Но компютърът вече определил разстоянието между тях и уукито успяло да изчисли максималната големина на кораба. Не изглеждал много опасен.
— Е, и това е нещо — Хан запрехвърля наум различните видове кораби, опитвайки се да отгатне какво
