— Ескорт? — не разбра Лея. — Какъв сек… Въпросът й бе прекъснат от рева на двигатели, над тях се спуснаха три изтребителя с вдигнати за атака криле, готови да посрещнат всякакви изненади. Тя погледна към огромния бял облак газ и внезапно разбра всичко.
— Нарочно го направи, нали?
— Разбира се — изгледа я невъзмутимо Хан. — Защо просто да повредиш един кораб, когато можещ едновременно с това да изпратиш сигнал за помощ? — погледна облака и замислено каза: — Знаеш ли, понякога сам се удивявам на изобретателността си.
— Уверявам ви, капитан Соло — прозвуча от говорителя на „Сокол“ сериозният глас на адмирал Акбар, — че правим всичко възможно, за да разберем как е станало.
— Точно това казахте и преди четири дни — напомни Хан, като едва успяваше да се държи учтиво. Не му беше лесно. Отдавна беше свикнал да стрелят по него, но да излага на опасност Лея, бе съвсем друго нещо. — Не може толкова много хора да са знаели, че отиваме в Бпфаш!
— Много ше се изненадате, като разберете колко са — отговори Акбар. — Заедно с членовете на съвета, помощниците им и работниците по поддръжката на летището общият брой на запознатите с вашите намерения възлиза на не по-малко от двеста души. Без да броим колегите и приятелите, на които тези двеста са споменали за вас. Проучването на всеки от тях ще ни отнеме доста време.
Хан се навъси:
— Чудесно. И какво ще ни предложите да правим през това време?
— Нали имате въоръжен ескорт?
— Имахме го и преди четири дни — възрази Хан — и той не ни помогна с нищо. Командир Антил и Свирепият ескадрон вършат чудесна работа при космическите битки, но охраната на дипломати не им е много по специалността. Лейтенант Пейдж и неговите командоси биха се справили далеч по-добре.
— За съжаление са твърде заети — каза Акбар. — Може би ще е най-добре просто да върнете съветник Органа Соло тук, където ще е надеждно защитена.
— Много ми се иска да имам вашата увереност — отговори Хан, — но въпросът е дали в Корускант тя ще бъде в по-голяма безопасност, отколкото е тук.
Последва продължително мълчание, Хан си представи как огромните очи на Акбар се въртят възмутено в орбитите.
— Подтекстьт на въпроса ви не ми харесва, капитане.
— На мен също не ми допада особено, адмирале — отговори Хан. — Но погледнете истината в очите: след като имперските сили получават сведения от двореца, то също толкова лесно могат да вкарат свои агенти вътре.
— Струва ми се малко вероятно — с леден глас отвърна Акбар. — Системата за сигурност, изградена от мен на Корускант, е способна да се справи с всичко, което са в състояние да предприемат имперските сили.
— Сигурен съм, че е така, адмирале — въздъхна Хан. — Просто исках да кажа…
— Ще ви уведомим, когато съберем повече информация, капитане — прекъсна го Акбар. — Дотогава сте свободни да правите каквото смятате за необходимо. Край от Корускант.
Лекото бръмчене от предавателя замлъкна.
— Добре тогава — измърмори под нос Хан. — Край и от Бпфаш.
Остана седнал в пилотската кабина още няколко минути, споменавайки с по няколко думи роднините на всички политици като цяло и по-специално тези на Акбар. На екраните пред него, обикновено показващи данните за състоянието на корабните системи, се виждаше част от космодрума, като по-голямо внимание беше отделено на района около люка. Въртящият се бластер на долната палуба бе изкаран от гнездото му, готов за стрелба, защитните полета бяха нагласени да се включат при най-малката опасност, макар че в атмосферни условия не бяха кой знае колко ефикасни. Хан поклати глава, чувстваше отвращение и недоволство. Допускал ли съм някога, чудеше се, че някой ден ще се превърна в параноик?
В другия край на кабината се чуха леки стъпки. Хан се обърна, ръката му автоматично се присегна към бластера.
— Аз съм — обади се Лея, пристъпи и погледна в екраните. Изглеждаше изморена. — Приключи ли разговора с Акбар?
— Не беше кой знае какъв разговор — с едва прикрита горчивина отговори Хан. — Попитах дали сериозно се опитват да открият откъде нашите приятелчета с бластерите са получили информация за пътуването дотук, той ме увери, че правели, каквото било по силите им, успях да го настъпя по болното място и той докачен прекъсна връзката. Нищо ново, напоследък срещите ни с него протичат по един и същ начин.
Лея се усмихна кисело:
— Ти наистина имаш подход към хората, няма що!
— Този път не съм виновен — възрази Хан. — Само предположих, че хората му от службите за сигурност може и да не успеят да предотвратят проникването на тези типове в императорския дворец. И той избухна.
— Добре — уморено кимна съпругата му и се отпусна на мястото на втория пилот. — Въпреки военачалническите си умения Акбар не притежава достатъчно изтънченост, за да бъде добър политик. А и откак Фейлия му ходи по петите… — сви рамене с неудобство. — Той просто се опитва да си опази територията.
— Аха, но ако се опитва да държи Фейлия по-далеч от военните, е тръгнал в напълно погрешна посока — изръмжа Хан. — Половината от тях вече са твърдо убедени, че трябва да слушат Фейлия.
— За съжаление често се получава така — въздъхна Лея. — Обаяние и амбиция, много опасно съчетание.
Хан се намръщи. В гласът й бе доловил нещо странно.
— Какво имаш предвид под „опасно“?
— Нищо — погледна го виновно. — Съжалявам, казах го, без да се замисля.
— Лея, ако знаеш нещо…
— Не знам нищо — прекъсна го тя с тон, който предупреждаваше да не зачеква повече тази тема. — Просто някакво предчувствие. Струва ми се, че Фейлия иска много повече от мястото на Акбар като върховен главнокомандващ. Но това е сзмо усещане.
Също като предчувствието й, че Империята подготвя някакъв голям удар…
— Добре — примирено каза той. — Приключи ли със задачите си тук?
— Доколкото е възможно — в гласа й отново се усети умора. — Възстановяването ще отнеме доста време, но с организацията на работата трябва да се започне от Корускант — тя се облегна в креслото и затвори очи. — Конвои товарни кораби с нови съоръжения, специалисти, допълнителна работна ръка, всякакви такива неща.
— Аха — кимна Хан. — Предполагам, че гориш от нетърпение да се върнеш и да задвижиш нещата.
Тя отвори очи и му хвърли озадачен поглед:
— Изглежда, ти нямаш такова намерение?
Хан замислено погледна екраните, които показваха космодрума.
— Е, всички очакват ти да се заемеш точно с това. Така че може би трябва да направиш нещо друго.
— Какво?
— Не знам. Да измислиш къде може да отидеш, така че никой да не се сети да те търси там.
— И после? — заплашително попита тя. Хан несъзнателно се стегна:
— Да се скриеш там за известно време.
— Знаеш, че не мога да го направя — отговори тя точно както бе предполагал. — В Корускант си имам задължения.
— Имаш задължения и към себе си — възрази той. — Да не говорим за близнаците.
Тя го погледна навъсено:
— Не е честно.
— Не е ли?
Лея се извърна с неразгадаемо изражение на лицето.
