спуска.
— Браво — каза Хан, който надничаше над рамото й. — Добре, аз тръгвам пръв и ще ви прикривам от стълбата. Лея идва след мен, а ти, Уедж, си последен. Внимавайте, онези може да се опитат да ме заобиколят и да минат отстрани.
— Разбрано — кимна Уедж. — Тръгваме веднага щом си готов.
— Добре — Хан понечи да се изправи.
— Чакай малко — внезапно каза Лея и го хвана за ръката.
— Нещо не е, както трябва.
— Точно така, стрелят по нас — отбеляза Уедж.
— Не, сериозно — прекъсна го Лея. — Нещо не е наред.
— Какво? — намръщено я попита съпругът й. — Хайде, Лея, не може да стоим тук цял ден.
Лея стисна зъби, опитваше се да проследи трепкането в нея. Още беше неясно… Изведнъж й просветна:
— Чуй! Не мога да доловя присъствието му на борда.
— Сигурно защото е твърде далеч — каза Уедж с едва прикрито нетърпение в гласа. — Хайде, докато се наканим да тръгнем, може и да взривят кораба.
— Чакай малко — изръмжа Хан, без да откъсва погледа си от Лея. — Засега няма за какво да се безпокоим, те използват само ръчни бластери. А ако нещата загрубеят, Чуй винаги може да стреля — и спря внезапно с озадачено изражение.
Лея изведнъж се сети какво си мислеше.
— Въртящото се оръдие на долната палуба — довърши изречението тя. — Защо не го използва сега?
— Добър въпрос — мрачно отбеляза Хан. Надигна се пак и внимателно огледа кораба. Когато отново се отпусна зад прикритието, на устните му играеше горчива усмивка.
— Отговорът е много прост. Това не е „Сокол“.
— Какво? — възкликна Уедж, долната му челюст увисна изненадано.
— Абсолютно копие — отговори Хан. — Не мога да повярвам, тези типове са успели да изкопаят отнякъде работещ изтребител YT-1300.
Уедж подсвирна леко:
— Явно наистина са ви вдигнали мерника.
— Да, и аз все повече се убеждавам — каза Хан. — Някакви предложения?
Водачът им погледна иззад прикритието:
— Предполагам, че бягството не се брои.
— Нали стоят на ръба на кратера и само чакат да се покажем, за да ни заловят.
— Точно така — съгласи се Хан. — Щом разберат, че няма да се хванем на примамката, играта със сигурност ще загрубее.
— А дали не можем по някакъв начин да се отървем поне от кораба? — попита Лея. — Да го повредим, така че да не може да ни нападне отгоре?
— Има доста възможности — изсумтя Хан. — Проблемът е, че за повечето от тях трябва да си вътре в него. Колкото и да не е дебела външната броня, със сигурност ще устои на ръчните бластери.
— А на лазерния меч?
Той я изгледа подозрително:
— Нали не искаш да кажеш, че…
— Май нямаме друг избор — отговори тя. — Нали?
— Май си права — намръщи се той. — Добре, но ще ида аз.
Лея поклати глава:
— Ще отидем всички заедно. Знаем, че искат поне един от нас жив, в противен случай просто щяха да прелетят отгоре и да ни пометат с оръдията. Ако се движим заедно, няма да могат да стрелят. Ще тръгнем, все едно възнамеряваме да се качим на кораба, и в последния момент ще свием и ще се скрием зад стълбичката. Аз и Уедж ще стреляме по тях, а и вътре, ако се покаже някой, за да не им даваме възможност да се доближат, а ти ще видиш какво може да направиш с лазерния меч.
— Не съм сигурен, че това е най-доброто — измърмори Хан. — Мисля, че трябва да отидем само двамата с Уедж.
— Не, тримата заедно — настоя Лея. — Това е единствената гаранция, че няма да стрелят.
Хан погледна Уедж:
— Какво ще кажеш?
— Мисля, че това е най-добрата ни възможност — отговори той. — И не е зле да побързаме.
— Добре — Хан пое дълбоко дъх и подаде бластера на Лея. — Дай ми лазерния меч. Готови, тръгваме!
Изскочи иззад прикритието и приведен побягна към кораба на зигзаг, за да избегне кръстосания огън. Лея и Уедж го последваха незабавно, Лея забеляза, че останалите представители на Републиката вършат добра работа, като не дават възможност на нападателите да се спуснат от ръба на кратера. Различи някакво движение вътре в кораба и стисна здраво бластера. Хан стигна до стълбичката с половин секунда преднина, сви рязко настрани и се шмугна зад корпуса.
Нападателите им веднага разбраха, че капанът им се е провалил. Лея и Уедж бяха посрешнати със залп изстрели от отворения люк. Лея се хвърли на земята и пропълзя под стълбата, като стреляше напосоки през люка, за да не позволи на онези от кораба да излязат навън. От другата страна на стълбата Уедж също се опитваше да поддържа преграден огън пред нападателите, зад нея се чуваше пълзене по земята, Хан заемаше удобна позиция, за да свърши това, което бе намислил. Съществата вътре в кораба бяха в по- добра позиция, на милиметри от лявото й рамо блесна изстрел и тя се опита да стреля малко по-навътре в сянката на люка. През рева на бластерите зад нея се чу рязко съскане, Хан бе включил лазерния меч. Лея стисна зъби и се напрегна, въпреки че не знаеше какво ще последва.
Ударната вълна я хвърли назад, корабът подскочи метър над земята и се стовари обратно. През звънтенето в ушите си тя чу пронизителен боен вик. Стрелбата от вътрешността на кораба бе спряла, от тишината горе долиташе странно съскане. Лея внимателно се измъкна изпод стълбичката и пропълзя настрани. Предполагаше, че от кораба изтича нещо, но изобщо не беше подготвена за огромната бяла струя газ, която свистеше към небето като от кратер на избухнал вулкан.
— Доволна ли си? — попита Хан, настани се до нея и се обърна да се наслади на творението си.
— Зависи дали корабът ще гръмне или не — отговори Лея. — Какво му направи?
— Прерязах охладителните тръби на главния двигател — подаде й лазерния меч и пое бластера. — Там минава газ под налягане.
— Мислех, че газовете за охлаждане са опасни за дишане — погледна тя предпазливо към издигащия се облак.
— Опасни са — съгласи се Хан. — Но този е по-лек от въздуха, така че за нас долу не е опасен. За онези вътре работата е по-друга.
Лея изведнъж долови настъпилата тишина.
— Не стрелят — каза тя. Хан се ослуша:
— Права си. И не само онези в кораба.
— Чудя се какво ли са намислили — промърмори Лея и стисна здраво лазерния меч.
Отговорът дойде почти незабавно. Разнесе се яростен гръм, ударната вълна ги притисна към земята. Тя ужасена си помисли, че нападателите унищожават кораба, но шумът заглъхна, а стълбичката си беше на мястото.
— Какво беше това?
— Това, скъпа — изправи се Хан на крака, — беше звукът от изстрелването на спасителна совалка — той пристъпи внимателно до стълбичката, която предлагаше някаква минимална защита, и погледна нагоре. — Сигурно е преустроена за движение в атмосфера. Не съм и подозирал досега колко шумни могат да бъдат тези машини.
— Обикновено летят във вакуум — напомни Лея и също се изправи. — Какво ще правим сега?
— Ще вземем нашия ескорт и ще се махнем от тук възможно най-бързо.
