— Добре. Имате ли някаква информация за минните къртици, за които ви попитах?
— Ъъъ, не, сър — преди година сигурно щеше да му се стори свръхнеобичайно и нереално да разговаря за нещо не толкова спешно посред битката. — Не за такова голямо количество, каквото искате. Мисля, че най-добрата възможност е в системата Атега. Или по-точно, ще бъде, ако намерим начин да решим проблема с интензивността на слънчевото лъчение.
— Проблемът не е толкова сложен — отговори със спокойна убеденост Траун. — Ако скокът се извършва с достатъчна точност, „Съдник“ ще остава пряко изложен на слънчевите лъчи само по няколко минути. Корпусът му със сигурност ще издържи такова натоварване. Нуждаем се от не повече от няколко дни подготовка, за да прикрием илюминаторите и да свалим външните сензори и предавателните съоръжения.
Пелаеон кимна и преглътна следващия си въпрос. Разбира се, нямаше да възникнат обичайните трудности за звезден разрушител, останал без връзка с околния свят. Нали Кбаот беше с тях.
— Адмирале? Траун се обърна:
— Слушам ви, майстор Кбаот.
— Къде са моите джедаи, адмирале? Обещахте ми, че вашите дресирани ногри ще ми ги доставят.
С крайчеца на очите си Пелаеон видя, че Рък настръхва.
— Търпение, майстор Кбаот — отговори Траун. — Подготовката на цялата операция изисква време, но вече всички проблеми са отстранени. Ногрите очакват само подходящото време за действие.
— Добре ще е това време да дойде скоро — предупреди го Кбаот. — Уморих се да чакам.
Траун хвърли поглед към Пелаеон, в червените му очи блесна гняв.
— Както всички нас — спокойно отговори той.
Далеч пред товарния кораб „Волният Карде“ един от имперските звездни разрушители, който се виждаше през предния илюминатор на пилотската кабина, блесна с лъжлива представа за движение и изчезна.
— Тръгват си — обяви Мара.
— Нима! — учудено възкликна зад нея Карде.
— Да — потвърди тя и превключи командния екран в тактическо изображение. — Единият звезден разрушител току-що се прехвърли в хиперпространството, а другите се изтеглят и се готвят да го последват.
— Интересно — измърмори Карде и пристъпи да надникне над рамото й през илюминатора. — Светкавично нападение, бързо оттегляне и на всичкото отгоре със звездни разрушители. Такава акция не се вижда всеки ден.
— Чух, че нещо подобно се е случило в системата Дракузи преди няколко месеца — намеси се вторият пилот, огромен мъж на име Лахтьн. — Същият светкавичен набег и оттегляне, но само с един звезден разрушител.
— Явно започва да се усеща влиянието на адмирал Траун върху стратегията на имперската флота — замислено и с известна загриженост в гласа каза Карде. — Доста странно. Изглежда, поема твърде висок риск според възможния резултат. Чудя се какво ли точно е намислил.
— Нещо сложно — вметна Мара и сама усети горчивината в гласа си. — Траун никога не си е падал по простите неща. Дори и преди битката при Ендор, когато Империята се славеше с пищно и изтънчено коварство, той бе много над другите.
— Не можеш да си позволиш да предприемаш прости ходове, когато територията на Империята постоянно се свива — Карде замълча и Мара усети погледа му върху себе си. — Изглежда, знаеш доста за върховния адмирал Траун.
— Знам това-онова за доста неща — спокойно каза тя. — Затова ме обучаваш за твой помощник, нали?
— Туш — съгласи се той. — Ето още един.
Мара погледна навреме през илюминатора и видя как третият звезден разрушител превключва на светлинна скорост. Остана още един.
— Не е ли време да се раздвижим? — попита тя. — Последният ще изчезне всеки момент.
— Забрави за доставката — каза той. — Останахме тук само защото си мислех, че ще ти бъде от полза да наблюдаваш битката, когато се разбра, че пристигнахме в подходящия момент.
Мара го погледна учудено:
— Какво искаш да кажеш с това „Забрави за доставката“? Те ни очакват.
— Така е — кимна той. — За съжаление в момента цялата система очаква и значително ято стършели от Новата република. Едва ли това е най-подходящият момент да се мотаем наоколо с натоварен с контрабандни стоки кораб.
— Защо мислиш, че ще дойдат? — попита настоятелно Мара. — Както и да го погледнеш, ще пристигнат твърде късно, за да направят каквото и да е.
— Права си, но не в това е смисълът на подобни представления — отговори Карде. — Важното е да се натрупат точки в местната политическа игра, да се покаже сила и по този начин да се успокои населението и някак да се убеди, че подобно нещо няма да се случи никога повече.
— И да обещаят да помогнат да се разчистят разрушенията — добави Лахтън.
— Това се подразбира — сухо се съгласи Карде. — А ние не бихме искали да се намесваме в тази ситуация. От следващата спирка ще изпратим съобщение, че ще се опитаме да извършим доставката другата седмица.
— И все пак не ми харесва — настоя Мара. — Обещахме им, наистина им обещахме.
За кратко се възцари мълчание.
— Такава е стандартната процедура — проговори най-накрая Карде, в гласа му едва-едва пролича любопитство, прикрито от обичайния гладък изискан тон. — Сигурен съм, че те предпочитат доставката им да закъснее, отколкото да изгубят целия товар.
Мара с усилие отблъсна черната пелена на спомените. Обещанията…
— Сигурно си прав — съгласи се тя и отново съсредоточи вниманието си в командното табло.
Докато говореха, и последният звезден разрушител бе извършил скока в хиперпространството, оставяйки след себе си само вбесени и безсилни защитници и повсеместно разрушение. Истинска бъркотия за разчистване и оправяне от политиците и военните от Новата република. Погледна за момент към близките планети. Зачуди се дали Люк Скайуокър ще е сред хората, които Новата република ще изпрати да оправят бъркотията.
— Веднага щом си готова, Мара.
Тя с усилие се отърси от тази мисъл.
— Слушам, сър — присегна се към командното табло. Още не, си каза тихо. Още не. Но много, много скоро.
Подвижната мишена връхлетя върху нея, завъртя се, спусна се отново, после се поколеба, засили се и стреля. Лея завъртя новия си лазерен меч под твърде голям ъгъл и закъсня с част от секундата.
— Ох! — изръмжа тя и отскочи назад.
— Не успяваш да задържиш силата под контрол — каза Люк. — Трябва да… чакай малко.
Присегна се със Силата и спря мишената. Ясно си спомняше първите практически уроци на „Сокол“, когато трябваше да внимава за думите на Бен Кеноби, без да изпуска от поглед мишената. Справянето с двете задачи едновременно не беше никак лесно. Но може би в това беше целият замисъл. Сигурно наученият под напрежение урок се помнеше по-дълго.
— Контролирам я, колкото мога — Лея разтри ръката си, където я бе жилнал бластерът на учебната мишена. — Още не съм придобила точната техника — тя го стрелна с очи: — Или просто не ставам за такива схватки.
— Ще се справиш — твърдо каза Люк. — Щом аз се научих, и то без да владея техниките за самоотбрана, на които са те учили от малка на Алдеран.
— Вероятно в това е проблемът — отвърна Лея. — Нищо чудно старите бойни рефлекси сега само да ми пречат.
— Може и да си права — призна Люк, искаше му се да знае отговора и на този въпрос. — Значи колкото по-бързо ги забравиш, толкова по-добре.
