— А какво ще правите, когато четвърти отряд съшо ви провали? — намеси се Кбаот. — Много добре знаете, че ще стане така. Пак ли ще бъдете само недоволен? Или най-сетне ще признаете, че професионалните ви убийци не могат да се справят с един джедай?
— Никога досега не са срещнали враг, с когото да не могат да се справят, майстор Кбаот — студено отвърна Траун. — Все някога ще успеят. А дотогава — сви рамене — няколко ногри повече или по-малко няма да се отразят съществено на войската ни.
Пелаеон трепна и инстинктивно погледна към вратата на кабинета. Рък едва ли щеше да реагира спокойно на лекотата, с която адмиралът изпращаше на смърт сънародниците му.
— Но, от друга страна, адмирале, тези опити ще ги накарат да бъдат нащрек — изтъкна той.
— Прав е — Кбаот вдигна пръст към капитана. — Не можете да приложите два пъти един и същ номер на джедай.
— Може би — адмиралът се опита да отговори учтиво, но в гласа му се прокраднаха стоманени нотки. — Какво предлагате? Да се заловим със сестра му, а него да го оставим на мира?
— Точно така, заемете се със сестрата — надуто се съгласи Кбаот. — Мисля, че най-добре ще е аз да се захвана с младия джедай.
Траун го погледна изненадано:
— И как предлагате да стане това? Кбаот се усмихна:
— Той е джедай, аз също съм джедай. Ако го повикам, ще дойде при мен.
Адмиралът го изгледа мълчаливо и накрая каза:
— Вие сте ми необходим с флотата. Подготовката за нападението над бунтовническата корабостроителница в Слуис Ван вече е доста напреднала. За първите ходове в акцията ще е необходима координация на майстор джедай.
Кбаот изпъна величествената си снага:
— Обещах да ви помогна само срещу вашия ангажимент да ми доставите джедаите. Ще ги получа по един или по друг начин, адмирале.
Траун впи блестящите си очи в него.
— Значи ли това, че един майстор джедай не държи на думата си? Много добре знаете, че залавянето на Скайуокър може да ни отнеме доста време.
— Още една причина да започна веднага — светкавично отвърна Кбаот.
— А защо да не съчетаем и двете? — намеси се Пелаеон. Двамата погледнаха към него.
— Обяснете, капитане — заповяда Траун, в гласа му се прокрадваше едва доловима заплаха.
Пелаеон стисна зъби, но вече бе твърде късно.
— Може да започнем да разпространяваме слухове за вас, майстор Кбаот. Че сте на някой рядко населен свят, където сте живели от години, без никой да ви забележи. Подобни слухове със сигурност ще стигнат до Новата… прощавайте, до бунтовниците — поправи се той и погледна към Траун. — Особено когато става въпрос за Хоръс Кбаот.
Джедаят изсумтя:
— И вие си мислите, че само заради някакви си празни приказки той веднага ще се втурне да ме търси?
— Нека бъде предпазлив колкото си иска — замислено каза Траун, от предишната заплашителна нотка не бе останала и следа. — Нека доведе със себе си половината бунтовнически сили, ако иска. Там няма да има нищо, което да ви свързва с нас.
Пелаеон кимна:
— А докато намерим подходящата планета и започнем да разпространяваме слуховете, вие можете да останете и да ни помогнете при предварителната подготовка за нападението над Слуис Ван. За щастие необходимостта от отговор на нашите действия ще държи Скайуокър твърде зает, за да провери мълвата, преди да приключим с акцията в Слуис Ван.
— А ако все пак реши да избърза — добави Траун, — ще разберем веднага щом предприеме каквото и да било, и ще имаме достатъчно време, за да ви закараме там, преди да пристигне.
— Ммм — измърмори Кбаот и поглади дългата си брада. Погледът му бе зареян някъде в безкрайността. Пелаеон сдържаше дъха си в очакване и след една дълга минута джедаят рязко кимна: — Много добре. В плана има смисъл. Оттеглям се в покоите си, адмирале, за да избера на коя планета да се появя отново — и с почти царствено кимване към всеки от тях джедаят излезе.
— Поздравления, капитане — адмиралът студено погледна Пелаеон. — Идеята ви, изглежда, допадна на майстор Кбаот.
Пелаеон се насили да отговори на втренчения поглед.
— Приемете моите извинения, адмирале, ако съм проговорил не на място.
Траун се усмихна леко:
— Служили сте твърде дълго под командването на лорд Вейдър, капитане — каза той. — Не бих отхвърлил една полезна идея само защото не идва от мен. В случая не става въпрос за моя пост и самочувствие.
Освен може би когато имате работа с Кбаот, помисли си Пелаеон, но на глас каза:
— Тъй вярно, сър. С ваше позволение, адмирале, ще отида да подготвя съобщенията до Затънтената земя и ногрите.
— Както желаете, капитане. Продължавайте с наблюдението на подготовката на операцията в Слуис Ван — блестящите очи на Траун се приковаха в неговите. — Наблюдавайте ги внимателно, капитане. С планината Тантис и акцията над Слунс Ван ще бъде направена първата крачка по дългия път към победата над бунтовниците. Със или без помощта на нашия майстор джедай.
На теория се предполагаше, че срещите на вътрешния съвет трябва да бъдат по-спокойни и нормални от официалните събирания на Временния съвет. Хан много отдавна бе открил, че всъщност вътрешният съвет може да те върти на шиш със същата ожесточеност, както и по-голямата група.
— Нека да го кажем направо, капитан Соло — започна Борск Фейлия с обичайната си мазна учтивост. — Вие сам, без да се допитате до представител на официалната власт, сте решили да прекратите мисията в Бимисаари.
— Точно така — кимна Хан. — И освен това изложих аргументите си за постъпката.
— Които според мен са изключително разумни и точни — притече се на помощ на Хан сериозният глас на адмирал Акбар. — Задължението на капитан Соло в този момент е било пределно ясно: да защити посланика и да се върне незабавно, за да ни предупреди.
— Да ни предупреди за какво? — пресече го Фейлия. — Извинете ме, адмирале, но аз не разбирам каква точно е заплахата, пред която се предполага, че сме се изправили. Които и да са били тези сивокожи същества, явно не са били сметнати от стария сенат за достатъчно важни, та да бъдат вписани в архивите. Съмнявам се, че една толкова незначителна раса е способна да организира голямо нападение срещу нас.
— Не сме сигурни, че не са били включени в архива поради тази причина — изтъкна Лея. — Може да се дължи просто на недоглеждане или на пропуск.
— Или на съзнателно изтриване на сведенията — добави Люк.
Козината на Фейлия настръхна в знак на леко неверие.
— И защо сенатът на Империята би заличил от архивите съществуването на една цяла раса?
— Не съм казвал, че това е дело на сената — отговори Люк. — Може и самите те да са го направили.
Фейлия изсумтя:
— Твърде невероятно дори ако е възможно.
— Може би съветник Органа Соло ще отговор на този въпрос — спокойно се намеси Мон Мотма и погледна Лея. — Ти беше по-навътре от мен с потока информация в сената на Империята. Възможно ли е да се направи подобно нещо?
— Не знам — поклати глава Лея. — Така и не успях да проникна толкова дълбоко в точните механизми за поддържане и попълване на архивите на сената. Но здравият разум предполага, че няма как да се изгради толкова сигурна система, в която да не може да проникне някой, който достатъчно твърдо е решил да го направи.
