— Това все още не дава отговор на въпроса, защо вашите непознати нападатели ще са така решени да се скрият от цялата галактика — вметна Фейлия.
— Може би са разбрали, че Старата република умира — гласът на Лея звучеше леко раздразнено, — и са унищожили всички препратки към себе си с надеждата, че надигащата се Империя може и да не ги забележи.
Фейлия реагираше светкавично, Хан не можеше да го отрече.
— В такъв случай — ботанецът бързо превключи на скорост — може би страхът от едно ново откриване е причина за нападението — погледна към Акбар. — Лично аз не виждам основания на този инцидент да се отговори с военна операция. Да принизяваме нашите велики военни сили до равнището на обикновен дипломатически ескорт, е обида за смелостта и бойния им дух.
— Спестете си речите, съветник — измърмори Акбар. — Нито един от великите военни не е тук, че да се трогне от тях.
— Казвам онова, което чувствам, адмирале — отвърна Фейлия с изражение на наранена гордост, което така добре умееше да си придава.
Акбар погледна свирепо към него и понечи да отговори, но Лея го превари:
— Питам се дали ще можем да се върнем към главния въпрос — бързо поде тя. — Предполагам, всеки е забелязал, че каквито и да са били мотивите им, непознатите бяха готови и ни чакаха на Бимисаари.
— Явно ще трябва да затегнем мерките за сигурност при тези мисии — отбеляза Акбар. — И не само тук, все пак вашите нападатели са успели да подкупят местен бимиански политик.
— Което ще ни струва доста време и усилия — измърмори Фейлия и част от козината му се раздвижи.
— Това не може да се избегне — твърдо се намеси Мон Мотма. — Ако не се грижим за нашите посланици, авторитетът на Новата република ще спада и влиянието й ще намалява. Следователно — тя погледна Акбар — вие ще подготвите бойна част, която да придружи съветник Органа Соло при пътуването й утре обратно до Бимисаари.
„Утре!“ Хан рязко обърна глава към Лея и в отговор получи същия озадачен поглед.
— Извинете — вдигна пръст той. — Утре ли казахте? Мон Мотма го погледна с изражение на лека изненада.
— Да, утре. Бимианците ви очакват, капитане.
— Знам, но…
— Хан иска да каже — намеси се Лея, — че възнамерявах на тази среща да помоля за кратко прекъсване на дипломатическите ми задължения.
— Едва ли е възможно — отговори Мон Мотма и леко се намръщи. — Има твърде много неща за правене.
— Не за почивка — обърна се към нея Хан, като се опитваше да си спомни дипломатическите хватки, които знаеше. — Лея се нуждае от повече време, за да възобнови обучението си за джедай.
Мон Мотма облиза устни и погледна към Акбар и Фейлия.
— Съжалявам — поклати тя глава. — От всички присъстващи точно аз съзнавам нуждата от още един джедай сред нас. Но засега просто има твърде много спешни задачи — тя погледна отново към Фейлия. На Хан му се стори, че търси одобрението на ботанеца: — След година и дори може би по-скоро ще разполагаме с достатъчно опитни дипломати, за да може да посветиш времето си на обучението. Но засега имаме нужда от теб тук.
За дълъг неловък момент в стаята се възцари тишина. Пръв проговори Акбар:
— Моля да ме извините, ще отида да се разпоредя за военния ескорт.
— Разбира се — кимна Мон Мотма. — Освен ако няма още нещо, което да трябва да обсъдим.
Това беше всичко. Хан стисна здраво зъби и започна да събира записките си.
— Добре ли си? — тихо го попита Лея.
— Борбата срещу Империята беше далеч по-лесна — изръмжа той. Погледна към Фейлия от другата страна на масата. — Тогава поне знаехме кои са враговете ни.
Лея стисна ръката му.
— Хайде — подкани го тя. — Да идем да видим дали са успели да почистят Трипио.
ГЛАВА 9
Дежурният офицер пристъпи на командния мостик на „Химера“ и плътно прибра пети:
— Всички части докладваха, че са готови, адмирале.
— Чудесно — отговори съвършено спокойно Траун. — Пригответе се за преминаване към светлинна скорост.
Пелаеон погледна адмирала и след това съсредоточи вниманието си върху данните за въоръжението и степента на подготовка на корабите, към чернотата отвън, погълнала останалите пет кораба от неговата група. На триста хиляди светлинни години от тук слънцето на системата Бпфаш се виждаше като едва забележима точка, неразличима сред останалите ярки звезди. Обичайната военна тактика не гледаше с добро око на прехвърлянето през хиперпространството с междинна точка досами атакуваната система — смяташе се, че по пътя корабите могат лесно да се изгубят, а освен това на такова малко разстояние беше доста трудно да се направи точен скок през хиперпространството. Всъщност двамата с Траун водиха дълъг и немного учтив спор върху тази идея, когато великият адмирал за първи път я включи е плана за нападение. Сега, след почти година тренировка, процедурата се бе превърнала в рутина. Пелаеон си помисли, че може би екипажът на „Химера“ не е чак толкова неопитен, колкото понякога изглеждаше заради непознаването на подходящия военен етикет.
— Капитане? Готов ли е флагманският ми кораб?
Пелаеон мигновено се върна към работата. Всички защитни системи на кораба бяха в изправност, пилотите бяха по местата си и изтребителите в хангара бяха готови да излетят всеки момент.
— „Химера“ очаква само вашите заповеди, адмирале — каза той, официалният въпрос и отговор отекнаха като призрачно напомняне за дните, когато военният етикет бе в сила из цялата галактика.
— Чудесно — отговори Траун. Обърна се в креслото си към фигурата, седнала почти в края на мостика, и кимна; — Майстор Кбаот, готови ли са и другите две части?
— Да — намръщено отговори Кбаот. — Очакват заповеди.
Пелаеон потрепери и хвърли поглед към Траун. Но адмиралът бе решил да не обръща внимание на заяждането в думите на джедая.
— Заповядвайте тогава — нареди Траун и се присегна да погали йосаламирите, закрепени към рамката над креслото му. — Капитане, започнете отброяването!
— Веднага, сър — Пелаеон се протегна към таблото пред себе си и включи брояча. Пръснатите около тях кораби щяха да следят сигнала и да броят ведно с тях.
Броячът достигна нула, през илюминаторите на носа на кораба проблеснаха звездите и „Химера“ извърши скока в хиперпространството. Блясъкът на звездите избледня в пъстротата на хиперпространството.
— Трета светлинна — докладва шурманът, потвърждавайки данните от екрана.
— Прието — отговори Пелаеон, сплете пръсти и настрои съзнанието си на боен режим, докато наблюдаваше как броячът отброява от нула. Седемдесет секунди, седемдесет и четири, седемдесет и пет, седемдесет и шест… Лъчите на звездите проблеснаха отново през пъстрото небе, „Химера“ беше пристигнала.
— Всички изтребители: излитайте! — заповяда Пелаеон и хвърли бърз поглед към тактическото изображение над екрана. Бяха изскочили от хиперпространството точно както беше планирано, двете планети и сложната система от луни на системата Бпфаш се намираха в обхвата на оръдията им. — Някакъв отговор на появата ни? — попита той дежурния офицер.
— Защитни изтребители излитат от третата луна — докладва той. — Засега нищо по-голямо.
— Уточнете местоположението на въздушната им база — заповяда Траун — и предайте на „Неумолим“ да подходи и да я унищожи.
— Слушам, сър.
