В главата на Люк изплува един спомен: Хан и „Сокол“, връхлитащ в центъра на битката с първата бойна станция „Звездата на смъртта“, за да стреля в гръб по изтребителя на Дарт Вейдър.
— Трудно ми е да си представя Хан Соло, който отказва да поеме някакъв риск — усмихна се Люк.
Хан размаха пръст към него:
— Не се надувай толкова много, а си спомни, че защитавам теб, сестра ти, племенничката и племенника ти. Това има значение нали?
Люк се усмихна:
— Туш — призна той и вдигна за поздрав въображаем лазерен меч.
— А като с^ана въпрос — добави Хан, — не е ли дошло времето Лея да получи свой лазерен меч?
Люк вдигна рамене:
— Мога да й направя веднага щом бъде готова — каза той и погледна сестра си: — Лея?
Тя се поколеба и накрая призна:
— Не знам. Никога не съм се чувствала спокойно с тези неща — погледна тя Хан. — Но сигурно трябва да направя усилия.
— Така е — съгласи се Люк. — Талантът ти може да е за друго, но въпреки това трябва да научиш основните неща. Доколкото знам, всички джедаи в Старата република са носили лазерни мечове, дори лечителите и учителите.
Тя кимна:
— Добре тогава. Ще започнем веднага щом>намеря малко свободно време.
— Още сега — настоя Хан. — Трябва, Лея. Великолепните ти дипломатически умения няма да бъдат от никаква полза за теб или за някой друг, ако Империята те напъха в някоя затворническа килия.
Лея неохотно кимна.
— Сигурно. Веднага щом се върнем, ще кажа на Мон Мотма, че трябва да съкрати списъка с ангажиментите ми — усмихна се на Люк. — Значи краят на ваканцията настъпи, учителю?
— Май да — отговори той и се опита да прикрие заседналата на гърлото му буца.
Въпреки това Лея я забеляза и за негова изненада я изтълкува погрешно.
— О, хайде — нежно го смъмри тя. — Не съм чак толкова лоша ученичка. Погледни на нещата като възможност за трупане на опит, нали някой ден ще трябва да учиш и близнаците.
— Знам — тихо отвърна Люк.
— Добре — намеси се Хан. — Значи да смятам, че въпросът е уреден. Оставям ви, ще се видим по- късно.
— Довиждане — отговори Лея. Обърна се към Трипио и го изгледа критично: — Да видим сега какво можем да направим за теб.
Люк се облегна назад в креслото си, наблюдаваше я как енергично се зае с втвърдената лепкава смес, усещаше позната тъпа болка в стомаха си. „Аз реших да го обуча за джедай — беше казал Бен Кеноби за Дарт Вейдър. — Мислех си, че мога да го науча, както се научих от Йода. Но сгреших.“
Думите му ехтяха в главата на Люк през целия път до Корускант.
ГЛАВА 8
Върховният адмирал Траун, седнал в креслото в центъра на кръга с холограми на произведения на изкуството, остана неподвижен и не отговори веднага. Пелаеон също не помръдваше, наблюдаваше внимателно изражението на лицето му и блестящите червени очи и се опитваше да не мисли за съдбата на приносителите на лоши новини в ръцете на лорд Вейдър.
— Значи са загинали всички освен координатора, така ли? — най-накрая попита Траун.
— Тъй вярно, сър — потвърди Пелаеон. Хвърли поглед през залата към Кбаот, който разглеждаше едно от изображенията на стената, и заговори по-тихо: — Все още не сме напълно сигурни какво точно се е объркало.
— Заповядайте в централата да разпитат подробно координатора — каза Траун. — Какви са новините от Затънтената земя?
Пелаеон си мислеше, че говорят тихо и Кбаот не ги чува. Грешеше.
— Значи така? — обади се Кбаот, обърна се с гръб към холограмата и се приближи към командното табло на Траун. — Ногрите са се провалили, колко лошо, дайте да решим по-спешните проблеми, така ли? Обещахте ми джедаи, адмирал е.
Траун го изгледа студено:
— Обещах — призна той. — И ще ги доставя — обърна се решително към Пелаеон и повтори: — Какви са новините от Затънтената земя?
Капитанът преглътна, опитваше се немного успешно да не забравя, че с всичките йосаламири в командната зала Кбаот не притежава никаква Сила. Поне за момента.
— Екипът техници е приключил с анализите, сър — каза той. — Според тях схемите за защитните полета са пълни, но изграждането на работещ модел ще им отнеме доста време. И ще бъде доста скъпо, особено за кораб с размерите на „Химера“.
— За щастие няма да се наложи да започнат с нещо толкова голямо — отговори Траун и му подаде информационен чип. — Тук са подробностите, какво ще ни трябва при Слуис Ван.
— Корабостроителницата? — Пелаеон се намръщи и пое чипа. До този момент адмиралът пазеше в тайна целите и стратегията на атаката.
— Точно така. А освен това ще ни трябват и подобрени машини за копаене на руда, мисля, че им викат минни къртици. Заповядайте на разузнавателния отдел да прерови архивите и да види къде можем да ги намерим, ще са ни нужни поне четирийсет.
— Тъй вярно, сър — отбеляза в бележника си Пелаеон. Хвърли бърз поглед към Кбаот и продължи. — Още нещо, сър. Инженерите докладваха, че почти осемдесет процента от цилиндрите „Спаарти“, от които се нуждаем, са в добро състояние или лесно ще бъдат възстановени до работен режим.
— Цилиндри „Спаарти“? — намръщи се Кбаот. — Какво е това?
— Онази незначителна технология, която се надявах да намеря в планината — успокои го Траун и намръщено погледна Пелаеон. Ненужно предупреждение, капитанът вече бе разбрал, че обсъждането на цилиндрите „Спаарти“ едва ли бе най-умното нещо, което можеше да направи. — Значи осемдесет процента. Това е чудесно, капитане. Великолепно — в жарките му очи проблесна пламък. — Какъв изключителен замисъл от страна на императора да ни остави тези разкошни устройства, с които да построим наново Империята. Някакви подробности за боеспособността на съоръженията на планинската крепост и отбранителните системи?
— В по-голямата си част са в отлично състояние — отговори Пелаеон. — Три от четирите реактора вече са включени. Някои от по-сложните отбранителни системи изглеждат изхабени, но и с останалото крепостта ще може да се защити повече от успешно.
— Още веднъж чудесно — кимна Траун. Мимолетната проява на възбуда бе изчезнала и той отново хладнокръвно се бе заловил с работа. — Заповядайте им да започнат да привеждат цилиндрите в пълна работна готовност. „Мъртвешка глава“ ще пристигне след два-три дни с още специалисти и двеста йосаламири. Тогава — усмихна се леко — ще започнем операцията сериозно. Първа ще бъде корабостроителницата в Слуис Ван.
— Тъй вярно, сър — Пелаеон отново погледна към Кбаот.
— А какво ще предприемем спрямо Скайуокър и сестра му?
— Ще използваме четвърти отряд — отговори адмиралът.
— Изпратете съобщение да преустановят сегашните си операции и да очакват по-нататъшните заповеди.
— Желаете именно аз да изпратя съобщението, така ли?
— попита капитанът. — Не че поставям под съмнение заповедите ви — побърза да добави, — но преди предпочитахте да се свързвате с тях лично.
Траун вдигна вежди:
— Осми отряд ме подведе — меко каза той. — Като изпратя съобщението чрез вас, останалите ще разберат колко съм недоволен.
