му. Под него се виждаха жълтата тълпа бимианци и десетината сиви фигури, които си пробиваха път към Лея и Хан.
Проблесна огнен лъч, видим дори и на ослепителната слънчева светлина, и един от бимианците се строполи на земята ранен или мъртъв, от това разстояние Люк не можеше да каже със сигурност. Подът бързо се приближаваше към него, той се стегна, за да се приземи, и точно тогава с трясък, който сигурно изпочупи всички прозорци наоколо, отгоре връхлетя „Хилядолетен сокол“.
Ударната вълна подхвана Люк при приземяването и го захвърли на пода върху двама бимианци. Изправи се на крака, съзнаваше, че Чубака едва ли можеше да пристигне в по-подходящ момент. На десетина метра от него двама от непознатите нападатели бяха насочили вниманието си изцяло нагоре, готови да стрелят срещу „Сокол“. Люк извади лазерния меч от колана, прескочи неколцина бимианци и порази нападателите, без дори да успеят да го видят.
Над главите им отново се разнесе рев, но този път Чубака не прелетя над пазара, а с помощта на реактивната струя от двигателя успя да закове „Сокол“ на място. Надвиснал точно над обкръжените си спътници, той извади долното въртящо се оръдие на кораба и започна да стреля.
Бимианците не бяха глупави. Каквото и да бяха направили Лея и Хан, за да разбунят гнездото на стършелите, самите бимианци явно нямаха желание да бъдат изпозастреляни от небето. Развълнуваната жълта тълпа мигновено се покри, хората изоставиха атаката си и се разбягаха страхливо при вида на „Сокол“. Люк си проправи път през тях, използвайки на места телата им за прикритие, и се насочи към нападателите.
Попаднали между лазерния меч и въртящото се оръдие на „Сокол“, те бяха унищожени почти мигновено.
— В такава каша си се забъркал — поклати глава Люк.
— Съжалявам, господарю — извини се Трипио, гласът му почти не се чуваше, приглушен от слоевете втвърдила се лепкава течност, която покриваше горната част от тялото му като причудлива украса. — Изглежда, винаги ви ’ причинявам неприятности.
— Не си прав и го знаеш — успокои го Люк, докато разглеждаше различните разтворители, подредени пред него на масата в каюткомпанията на „Сокол“. До този момент нито един от тях не бе оказал дори и минимално въздействие на лепкавото вещество. — Ти беше безценен помощник за нас през изминалите години. Просто трябва да се научиш кога не бива да се намесваш.
Арту изчурулика нещо.
— Не, капитан Соло не ми каза да залегна — сковано отговори Трипио на тумбестия дроид. — Той каза: „Бъди готов да залегнеш.“ Мисля, че разликата е очевидна дори за теб.
Арту продължи да пиука, но Трипио не му обърна внимание.
— Добре, нека да пробваме и този — предложи Люк и посегна към следващия разтворител. Докато търсеше чист парцал сред натрупаната купчинка използвани, в каюткомпанията влезе Лея.
— Как е той? — приближи се тя към Трипио.
— Ще се оправи — увери я Люк. — Може да му се наложи да остане в това състояние, докато се върнем в Корускант. Хан каза, че тези шокови палки се използват най-вече от ловците на едър дивеч, и то на отдалечените планети, като разтворът е доста екзотична смесица — посочи отхвърлените до този момент бутилки с разтворител.
— Може би бимианците ще предложат нещо подходящо — каза Лея, взе една от бутилките и се зачете в етикета. — Ще ги попитаме, като се върнем долу.
Люк я погледна намръщено:
— Мислиш да се връщаме?
Тя на свой ред го изгледа сериозно:
— Трябва, Люк, знаеш го. Това е дипломатическа мисия, не пътуваме за удоволствие. Ако си тръгнем веднага след като корабът ни е стрелял по главния пазар на планетата, ще се получи изключително неприятна ситуация.
— Мисля, че бимианците трябва да се смятат за късметлии, че няма загинали от тях — изтъкна брат й. — Особено, като се има предвид, че случилото се е отчасти по тяхна вина.
— Не можеш да обвиняваш цялото общество за действията на няколко души — разпалено възрази Лея. — Просто един политик, незачитащ обществените и правните норми, е направил лош избор.
— Лош избор!? — изсумтя Люк. — Така ли го наричат?
— Точно така — кимна сестра му. — Оказа се, че бимианецът, който ни развеждаше по пазара, е бил подкупен, за да ни заведе там. Но не е бил в течение на целия план.
— Предполагам, че не е знаел и как действа онова, дето го е дал на главния преговарящ, нали?
Лея сви рамене:
— Всъщност все още няма никакво доказателство, че той или някой друг се е опитал да отрови главния преговарящ. Но при тези обстоятелства бимианците са готови да признаят, че не е изключено.
Люк се намръщи:
— Колко щедро от тяхна страна. Какво мисли Хан за връщането ни долу?
— Хан няма думата по въпроса — твърдо заяви тя. — Аз съм отговорна за тази мисия, не той.
— Точно така — съгласи се Хан и пристъпи в каюткомпанията. — Ти си начело на мисията, но корабът е мой.
Лея го зяпна, на лицето й се четеше недоверие.
— Не може да бъде — прошепна тя.
— Разбира се, че може — спокойно отговори съпругът й и се настани в едно от креслата около масата. — Прехвърлихме се в хиперпространството преди около две минути. Следващата ни спирка е Корускант.
— Хан! — избухна тя. Люк никога не я бе виждал толкова ядосана. — Казах на бимианците, че веднага ще се върнем долу.
— А аз им казах, че ще се забавим малко — отговори Хан. — Достатъчно, за да се върнем с ескадрила изтребители или дори със звезден кръстосвач.
— А ако си ги обидил? — сопна се Лея. — Имаш ли представа, колко подготвителна работа е извършена за тази мисия?
— Съвсем случайно имам представа — гласът на Хан прозвуча твърдо. — И много добре знам какво можеше да ни се случи, ако покойните ни приятели с шоковите палки бяха с неколцина повече.
Лея го зяпна онемяла и Люк усети как моментният гняв в нея се стопява.
— Въпреки това не трябваше да отлетиш, без да ме попиташ — каза тя.
— Права си — призна Хан. — Но не исках да губим време. Ако наистина са дошли с повече хора, вероятно разполагат и с кораб — опита се нерешително да се усмихне. — Нямаше време да обсъдим въпроса в специална комисия.
Лея се усмихна накриво в отговор и каза кисело:
— Аз не съм комисия.
С това кратката буря отмина и напрежението изчезна. Люк си обеща, че някой ден ще ги попита за какво се отнася тази тяхна лична шега.
— Като говорим за нашите приятели — започна той, — някой сети ли се да попита бимианците кои и откъде бяха?
— Не знаят — поклати глава Лея. — А и аз не съм виждала такива преди.
— Може да проверим в имперските архиви, когато се върнем в Корускант — каза Хан и внимателно вдигна ръка към бузата си, където се виждаше синина от натъртване. — Все някъде трябва да има информация за тях.
— Освен ако Империята не ги е открила някъде в Непознатите райони — тихо каза Лея.
Люк я погледна:
— Мислиш, че зад нападението стои Империята?
— Кой друг? — отговори тя. — Единственият въпрос е защо.
— Е, каквато и да е причината, ще останат силно разочаровани — каза Хан и се изправи. — Отивам в пилотската кабина да видя дали ще мога да усложня още малко курса на кораба. Няма никакъв смисъл да рискуваме излишно.
