Пелаеон вече можеше да види изтребителите, които връхлитаха като рояк разярени насекоми. Отдясно на „Химера“ звездният разрушител „Неумолим“ се приближаваше към базата, клиновидно подредените имперски изтребители летяха напред, за да се разправят със защитниците.
— Коригирайте курса към по-далечната планета — заповяда той на щурмана. — Изтребителите да минат в разгърнат строй и да ни прикриват отстрани. „Съдник“ ще поеме другата планета — обърна се към Траун: — Някакви специални заповеди, адмирале?
Траун разглеждаше внимателно екрана, на който бяха изобразени двете планети.
— Придържайте се към плана, капитане — отговори той.
— Предварителните сведения се оказаха точни, можете да си изберете цел. Напомнете още веднъж на стрелците, че задачата им е да нараняват и да всяват страх, не да унищожават.
— Предайте заповедта — кимна Пелаеон към свързочниците. — Напомнете и на екипажите на изтребителите.
С периферното си зрение забеляза как Траун се обърна.
— Майстор Кбаот, как върви нападението в другите две системи? — попита той.
— Нормално.
Пелаеон се намръщи и на свой ред се извърна към джедая. Гласът беше на Кбаот, но звучеше гърлено и напрегнато, едва разпознаваем. Същото беше с вида му.
Пелаеон не можеше да откъсне поглед от джедая, неприятно студено усещане стегна стомаха му. Кбаот стоеше неестествено скован, със затворени очи, виждаше се как очните ябълки се движат под клепачите. Пръстите му бяха впити в облегалките на креслото, устните му бяха здраво стиснати, жилите му по врата издути.
— Добре ли сте, майстор Кбаот? — попита той.
— Спестете си загрижеността, капитане — студено каза Траун. — Нашият джедай се е отдал на любимото си удоволствие да контролира хора.
Кбаот издаде нещо средно между сумтене и хълцане.
— Нали ви казах, адмирал е, в това е истинската власт.
— Не съм забравил — спокойно отговори Траун. — Можете ли да обобщите каква съпротива срещат?
Изкривеното лице на джедая се намръщи още повече.
— Засега с не особено голяма точност. Нито една от групите не е в опасност. Това усещам в съзнанията им.
— Добре. Предайте на „Отмъстителя“ да напусне частта и да се върне да ни чака на мястото на срещата.
Пелаеон погледна объркано адмирала:
— Сър?!
Траун се обърна към него, в погледа му проблеснаха предупредителни искрици:
— Изпълнявайте задълженията си, капитане.
С внезапен пристъп на прозрение Пелаеон разбра, че нападението от няколко страни над територията на Новата република беше повече от проста прелюдия и подготовка за атаката на Слуис Ван. То беше и своеобразна проверка на способностите на Кбаот, на желанието му да приема и изпълнява заповеди.
— Слушам, адмирале — измърмори Пелаеон и се обърна към екраните пред себе си.
„Химера“ вече бе в орбитата на планетата, огромните турболазерни оръдия на кораба откриха огън и на тактическото изображение започнаха да проблясват малки светлинки, бележещи попаденията. Комуникационните станции на бунтовниците грейнаха за момент и потънаха в тъмнина, индустриалните цели на повърхността на планетата избухнаха ярко, угаснаха и отново проблеснаха с втората ударна вълна. Няколко стари междузвездни кръстосвача тип галеон се появиха откъм десния борд. Изтребителите на „Химера“ нарушиха клиновидния си строй и се спуснаха да пресрещнат нападателите. Далеч пред тях батареите на „Буреносен ястреб“ обстрелваха орбитална защитна станция и когато Пелаеон погледна натам, станцията избухна в пламъци и за секунди се превърна в пара. Битката се развиваше изключително добре. Дори невероятно добре.
Неприятно предчувствие се загнезди в главата на капитана и той реши да провери данните за състоянието на хода на битката в реално време. До този момент бяха загубили само три изтребителя, а звездните разрушители бяха понесли незначителни повърхностни повреди, докато противникът остана без осем кръстосвача и осемнайсет изтребителя. Вярно, че имперските сили превъзхождаха по огнева мощ бунтовниците и все пак…
Бавно и неохотно Пелаеон докосна няколко клавиша на командното табло. Преди няколко седмици бе направил статистическа извадка на бойния профил на „Химера“ за изминалите години. Извади я и я наложи върху сегашните данни.
Не бе сгрешил. По всеки един показател — скорост, координация, ефикасност и точност, екипажът на „Химера“ надминаваше с над 40 — обичайното.
Обърна се, погледна каменното лице на Кбаот и студени тръпки полазиха по гърба му. Така и не бе повярвал напълно на Траун за причините за загубата на битката при Ендор. Не му се искаше да повярва в тях. Но сега вече не можеше да има съмнения.
Макар по-голямата част от вниманието му да оставаше съсредоточено в поддържането на телепатична връзка с другите две бойни части, приблизително на четири светлинни години разстояние, на Кбаот все още му оставаха достатъчно сили, за да постигне тези резултати. Пелаеон си бе задавал въпроса със скрито презрение, какво даваше на стареца правото да си прикачи титлата „майстор“. Сега вече знаеше.
— Пристигна съобщение — докладва свързочникът. — Излетяла е нова група планетарни кръстосвачи със средна далекобойност.
— Наредете на „Буреносен ястреб“ да ги пресрещне — заповяда Траун.
— Слушам, сър. Определихме и местоположението на станцията, от която идват сигнали за бедствие, адмирале.
Пелаеон се отърси от неканените мисли и погледна към холографското изображение. На най-далечната луна от системата проблясваше ново кръгче.
— Предайте на четвърти ескадрон да я унищожи — заповяда той.
— Не — възрази Траун. — Ще си тръгнем много преди да успеят да пристигнат подкрепления. Да оставим бунтовниците да пилеят ресурсите си, изпращайки безполезни сили за помощ. Всъщност — адмиралът погледна часовника — мисля, че вече е време да се изтегляме. Заповядайте на изтребителите да се върнат на корабите, всички да се приготвят за скок веднага щом приберат изтребителите.
Пелаеон натисна няколко клавиша на командното табло и направи бърза предварителна проверка за готовността на „Химера“ да премине на светлинна скорост. Обичайната военна практика изискваше при този тип нападение над цели планети звездните разрушители да играят ролята на подвижна обсадна станция, тъй като въвличането им в пряка светкавична атака, последвана от бързо оттегляне, беше чисто прахосване на силите, а и доста опасно за самите разрушители. Но привържениците на тази тактика явно никога не бяха наблюдавали действията на пълководец като адмирал Траун.
— Заповядайте и на другите две части да прекратят атаката — обърна се към Кбаот Траун. — Предполагам, че сте в достатъчно близък контакт, за да го направите?
— Големи съмнения изпитвате в способностите ми, адмирале — отвърна Кбаот с оше по-дрезгав глас. — Твърде големи.
— Изпитвам съмнения към всичко, което не ми е познато — възрази Траун. — Предайте им, че ще ги чакаме на мястото на срещата.
— Както заповядате — изсъска другият.
Пелаеон погледна към Кбаот. Проверката на способностите му в бойни условия беше нещо необходимо. Но не биваше да се отива твърде далеч.
— Трябва да разбере кой командва тук — тихо каза Траун, все едно четеше мислите на Пелаеон.
— Тъй вярно сър — кимна капитанът, опита се гласът му да прозвучи твърдо.
Адмиралът на няколко пъти бе доказвал, че знае какво прави. И все пак Пелаеон не можеше да не се пита дали Траун съзнаваше могъществото на силата, която бе събудил на Затънтената земя. Великият адмирал кимна:
