Вратата избръмча.
— Хан е — каза Лея, отстъпи назад от мишената и свали лазерния меч. — Влизай!
— Здравейте — поздрави Хан, пристъпи вътре и погледна подред Лея и Люк. Изглеждаше неспокоен. — Как върви урокът?
— Горе-долу — отговори Люк.
— По-добре не питай — намръщи се на съпруга си Лея.
— Какво се е случило?
— Имперските сили току-що са извършили светкавични нападения в три системи в сектора Слуис — изговори наведнъж Хан. — Едното място се казва Бпфаш, имената на другите две не мога да произнеса.
Люк подсвирна.
— Три наведнъж. Доста самонадеяно!
— Напоследък това е нормално за тях — поклати глава Лея. Около очите й се бяха появили угрижени бръчки. — Замислят нещо, Хан, усещам го. Нещо голямо и опасно — тя махна безпомощно с ръка: — Не мога обаче да се сетя какво може да е.
— Акбар каза абсолютно същото — кимна Хан. — Проблемът е, че няма никакво доказателство. Като махнем стила и тактиката, това са все същите набези в тила, които Империята извършва през последната година и половина.
— Знам — озъби се Лея. — Но не подценявай Акбар, той има невероятни бойни инстинкти. Няма значение, какво говорят някои хора.
Хан я погледна изненадано:
— Ей, скъпа, аз съм на твоя страна, не си забравила, нали?
Тя се усмихна:
— Извинявай. Какви са щетите? Соло сви рамене:
— Не е толкова зле, колкото би могло да бъде. Особено като се има предвид, че са ударили и на трите места с по четири звездни разрушителя. Но и трите системи са твърде разтърсени.
— Мога да си представя — въздъхна Лея. — Нека да позная: Мои Мотма иска да отида там и да ги уверя, че Новата република е в състояние и има желание да ги защити.
— Как позна? — изръмжа Хан. — Чуй вече е подготвил „Сокол“.
— Няма да тръгнете сами, нали? — попита Люк. — След Бимисаари…
— Не се тревожи — ухили се Хан. — Този път няма да ни хванат неподготвени. С нас идват двайсет кораба, за да преценят щетите, плюс частта на Уедж и Свирепия ескадрон. Ще бъдем в безопасност.
— Така казахте и за Бимисаари — изтъкна Люк. — По-добре да дойда с вас.
Хан погледна Лея.
— Не можеш…
Люк го погледна учудено:
— Защо?
— Защото те не обичат джедаите — тихо отвърна Лея. Съпругът й прехапа устни:
— Някои от техните джедаи се обърнали към тъмната страна на Силата по време на Войните на клонингите и хората си изпатили лошо, докато ги спрат. Или поне така казва Мон Мотма.
— Права е — кимна Лея. — Докато служех в сената на Империята, още се усещаха последиците от провала им. Но не беше засегната само Бпфаш, някои от обърналите се към тъмната Сила джедаи избягаха и създаваха проблеми в целия сектор Слуиси. Един от тях дори успя да стигне до Дагоба.
Люк почувства как по тялото му премина ток: Дагоба?!
— Кога се е случило това? — попита той възможно най-спокойно.
— Преди трийсет-трийсет и пет години — отговори Лея, погледна го и сбърчи въпросително чело: — Защо?
Брат й поклати глава. Йода никога не беше споменавал, че на Дагоба е имало обърнат към тъмната Сила джедаи.
— Просто питам — измърмори той.
— Хайде, може да поговорим и по-късно за това — подкани ги Хан. — Колкото по-бързо тръгнем, толкова по-бързо ще приключим.
— Прав си — съгласи се Лея, закачи лазерния меч на колана си и тръгна към вратата. — Ще си приготвя багажа и ще оставя няколко нареждания на Уинтьр. Ще се видим на кораба.
Люк я изпрати с поглед, обърна се и видя, че Хан го наблюдава внимателно.
— Изобщо не ми харесва тази история — каза му той.
— Не се притеснявай, тя ще е в безопасност — увери го Хан. — Виж, знам колко много искаш да я предпазиш. Но тя не може да разчита, че големият й брат винаги ще бъде до нея.
— Всъщност така и не разбрахме кой от нас е по-голям — измърмори Люк.
— Както и да е — махна с ръка Хан. — Най-доброто, което можеш да направиш за нея в този момент, е това, с което вече си се заел. Ти я обучаваш за джедаи и тя ще бъде способна да се справи с всичко, което Империята може да хвърли срещу нея.
Стомахът на Люк се сви на топка:
— Предполагам, че си прав.
— Докато аз и Чуй сме с нея, всичко ще е наред — добави Хан и тръгна към вратата. — Ще се видим, след като се върнем.
— Пазете се — извика след него Люк.
Хан се обърна с изражение на наранена гордост:
— Ей, не забравяй, че съм аз.
Люк остана сам. Обиколи стаята, като се бореше с тежкия товар на отговорността, който от време на време заплашваше да го задуши. Да рискува живота си, бе нормално за него, но да държи в ръцете си бъдещето на Лея, бе нещо съвсем различно.
— Не съм учител! — извика в празната стая.
Единственият отговор бе лекото потрепване на спряната мишена. Обзет от внезапен импулс, Люк я включи, тя зае положение за атака и той извади лазерния меч от колана. Десетина изстрела излетяха в бърза последователност, мишената се защура като обезумяло насекомо. Люк я парира без никакво усилие, завъртя лазерния меч в блестящ полукръг, схватката го погълна, през главата и по тялото му премина неочаквана възбуда. Това поне беше нещо, с което можеше да се пребори, здраво и осезаемо, не така отдалечено и мрачно като собствените му страхове. Мишената стреля отново и отново, като всеки изстрел бе парирай от острието на лазерния меч. Машината спря внезапно с рязко изсвирване. Люк я зяпна объркан, чудейки се какво се е случило, и изведнъж осъзна, че едва си поема дъх. Дишаше тежко, плуваше в пот. Автоматът бе програмиран за двайсет минути и те бяха изтекли.
Прибра лазерния меч в колана си, чувстваше се доста странно. Не за пръв път губеше представа за времето, но преди винаги бе по време на медитация. Само веднъж бе ставало в подобна бойна ситуация, на Дагоба, под наблюдението на Йода. Дагоба… Избърса с ръкав потта от челото си, приближи се до таблото в ъгъла и се свърза с летището.
— Скайуокър е — представи се. — Искам до един час корабът ми да бъде готов за полет.
— Слушам, сър — отривисто отговори младият офицер по поддръжката. — Но първо ще трябва да изпратите вашия космически робот.
— Добре — кимна Люк.
Не им позволи да изтриват паметта на бордовия компютър през няколко месеца, както изискваше стандартната процедура. В резултат компютърът до такава стенен се бе самомоделирал около уникалната личност на Арту, че връзката им беше на равнището на два изкуствени интелекта. Така се постигаха изключителна скорост и ефективност при отделните процеси, но, от друга страна, никой от компютрите по поддръжката не можеше да разговаря с бордовия.
— Ще го пратя след няколко минути.
— Слушам, сър.
Люк изключи връзката и се изправи, питайки се разсеяно защо бе взел това решение. Йода нямаше да бъде на Дагоба, нямаше да може да говори с него и да му зададе въпросите, които го тревожеха.
