И все пак кой знае!
ГЛАВА 10
— Както виждате — словоохотливо започна Уедж, докато обсипаната с пластмасови и керамични парчета повърхност скърцаше под ботушите му, — бъркотията е доста голяма.
— Вярно — съгласи се Лея.
Прилоша й при вида на огромния кратер сред разпръснатите отломки. Неколцината представители на Новата републиката от нейната група обикаляха наоколо и си говореха тихо с придружителите си от Бпфаш, като от време на време спираха, за да вдигнат някое парче от останките на главната електроцентрала на планетата.
— Колко са загиналите? — попита тя, макар че не беше сигурна дали иска да чуе отговора.
— Неколкостотин в цялата система — отговори Уедж, след като погледна в бележника си. — Можеше и да е по-зле.
— Можеше — Лея неволно погледна нагоре към синьозеленото небе. Наистина можеше да е по-зле, като се имаше предвид, че най-малко четири звездни разрушителя бяха обстрелвали планетата. — И все пак разрушенията са значителни.
— Вярно — кимна Уедж. — Но можеше да бъдат много по-големи.
— Питам се защо са се ограничили с толкова — промълви замислен Хан.
— Всички това се питат — съгласи се водачът им. — Тези дни това е вторият най-често задаван въпрос тук.
— А кой е първият? — попита Лея.
— Нека да позная — Хан изпревари Уедж. — Първият е защо са решили да нападнат първо Бпфаш.
— Улучи — отново кимна Уедж. — Не е като да са нямали по-добър избор. Корабостроителницата в Слуис Ван е на трийсет светлинни години от тук, а там по всяко време има най-малко сто кораба, без да броим самите съоръжения. На около шейсет светлинни години е комуникационната станция в Преситлин, а в радиус сто светлинни години са четири от петте най-големи търговски центъра на Новата република. Само още един ден за отиване и връщане при нормална скорост за звезден разрушител. Така че защо са избрали Бпфаш?
Лея се замисли. Въпросът наистина беше основателен.
— Слуис Вай е доста добре защитен — посочи тя. — С нашите звездни кръстосвани и орбиталните бойни станции на Слуис всеки имперски командир с малко мозък в главата би помислил два пъти, преди да нападне. А всички останали системи са доста по-навътре в територията на Новата република от Бпфаш. Може би не са искали да поемат големи рискове.
— Или са изпробвали новата си предавателна система в бойни условия? — намръщено предположи Хан.
— Не знаем дали имат нова система — усъмни се Уедж. — И преди са предприемали подобни изненадващи координирани нападения.
— Не — поклати глава Хан и се огледа. — Сега разполагат с нещо ново. Някакъв усилвател, който им позволява да излъчват векторни съобщения през защитните полета и шума на битката.
— Не мисля, че е усилвател — каза Лея и по гърба й полазиха студени тръпки. Някъде дълбоко в нея премига тревожен сигнал. — И в трите системи не е било засечено никакво излъчване.
Хан я погледна внимателно и тихо попита:
— Добре ли си?
— Да — промърмори тя и отново потрепери. — Спомних си, че когато Дарт Вейдър ни бе затворил на Беспин, Люк знаеше какво става с нас независимо къде се намираше. Говореше се, че императорът и Вейдър притежават същите способности.
— Да, но и двамата не са живи — напомни й Хан. — Поне Люк така казва.
— Знам — отговори тя. Тревожното усещане се бе усилило. — Но ако имперските сили са намерили нов джедай, който да е достатъчно могъщ в тъмната страна на Силата?
Уедж вървеше доста пред тях, но сега се спря и се обърна:
— За Кбаот ли говорите?
— Моля? — намръщи се Лея.
— Хорус Кбаот — повтори Уедж. — Стори ми се, че споменахте джедаите.
^ — Да — кимна Лея. — Кой е Хорус Кбаот?
— Беше един от най-известните майстори джедаи в годините преди основаването на Империята — отговори Уедж. — Предполагаше се, че е изчезнал преди началото на Войните на клонингите. Преди няколко дни чух, че се е появил отново и се е установил в някакъв далечен свят на име Джомарк.
— Да, бе — изсумтя Хан. — И е стоял със скръстени ръце по време на бунта?
Уедж вдигна рамене:
— Повтарям това, което чух, генерале. Не съм го измислил.
— Може да попитаме Люк — предложи Лея. — Сигурно знае нещо. Готови ли сме да продължим нататък?
— Да — кимна Уедж. — Въздушните плъзгачи са ей там… Гъделичкащото усещане за тревога в съзнанието на Лея изведнъж избухна в ясно предчувствие за надвиснала беда.
— Хан, Уедж, наведете се!
На ръба на кратера се появиха десетина познати сивокожи същества.
— Скрийте се! — извика на останалите представители на Републиката в кратера Хан точно когато нападателите извадиха бластерите си.
Той дръпна Лея за китката и я бутна зад ограниченото прикритие, което им предлагаше защитната броня на реактора на електростанцията, смачкана и потънала наполовина в земята след обстрела на имперската флота. Уедж се втурна след тях и се блъсна в Лея.
— Извинявай — задъхано прошепна той, извади бластера си и внимателно се надигна да погледне над импровизираното прикритие. Едва успя да подаде глава, когато изстрел от бластер отчупи парче от метала точно до лицето му и той се метна обратно назад.
— Не съм сигурен — каза той, — но ми се струва, че ще си имаме сериозни неприятности.
— Прав си — съгласи се намръщено Хан.
Лея се обърна към него. В едната си ръка той държеше бластера, а с другата закачаше на колана предавателя.
— Взели са си урок от миналия път. Сега заглушават всички канали.
Лея потрепери. Нападнати тук, без връзка с останалите, бяха напълно безпомощни, изолирани от всякаква възможна подкрепа. Инстинктивно посегна да погали корема си, но вместо това хвана дръжката на лазерния меч. Стисна го здраво и решителност замени страха й. Пълноправен джедай или не, достатъчно обучена или не, тя нямаше да се предаде без бой.
— Изглежда, сте се сблъсквали с тези типове и преди — каза Уедж, надигна се леко и стреля към нападателите.
— Срещали сме се — изръмжа Хан, опитвайки се да намери удобна позиция за точна стрелба. — Но така и не разбрахме какво искат.
Лея докосна копчето за включване на лазерния меч, не бе сигурна дали има достатъчно умения, за да парира изстрели от бластер, но спря внезапно. През шума на изстрелите и попаденията им в металната броня до нея достигна нов, много познат звук.
— Хан!
— Чух — отговори той. — Браво, Чуй!
— Какво става? — попита Уедж.
— Бръмченето, което чуваш, идва от „Сокол“’ — обясни Хан и се облегна назад, за да погледне нагоре. — Разбрал е, че ни заглушават, и е събрал две и две. Ето го!
С пронизителен рев познатата форма на „Хилядолетен сокол“ се спусна над тях. Направи кръг, без да обръща внимание на безполезните изстрели с бластер от долу, и тромаво се приземи между тях и нападателите. Лея надникна внимателно над преградата и видя как стълбичката на кораба бавно се
