както на Бпфаш… Най-добре да предупредиш Ландо.
— Лея вече го прави. Готов ли си?
Люк си пое въздух. Изтребителите се бяха прегрупирани в три бойни единици по четири.
— Готов.
— Добре. Давай!
Първата група вече връхлиташе стремително срещу тях. Люк притвори очи и докато управляваше кораба изцяло несъзнателно, се присегна със Силата.
Усещането беше доста непривично. Непривично, но н крайно неприятно. Да докоснеш съзнанието на някой друг с намерение да установиш телепатична връзка, бе съвсем различно от мисловния контакт с цел пълно изкривяване на усещанията. Беше изпитал почти същото и в палата на Джаба при срещата с пазачите, но тогава го отдаде на загрижеността да доведе до успешен край задачата за спасението на Хан. Сега разбра, че има още нещо. Може би тези действия, дори извършени при самозащита, бяха опасно близо до ръба на тъмните места, където на джедаите им бе забранено да пристъпват. Запита се защо Йода и Бен никога не са му споменавали за това. Чудеше се какво друго за същността на джедая щеше да се наложи да открие сам.
Люк?
Останал за момент без контрол, изтребителят се наклони на една страна и коланите на креслото се впиха в тялото му. Гласът продължаваше да шепти в съзнанието му.
Бен? — извика той. Не приличаше на Бен Кеноби, но ако не беше той, тогава кой…
Ела при мен, Люк — продължи гласът. — Трябва да дойдеш при мен. Ще те чакам.
Кой си ти? — попита Люк и съсредоточи в контакта всичката Сила, която можеше да отдели, без да рискува да разбие кораба. Но чуждото съзнание умело се изплъзваше от хватката му, бе подвижно като носено от урагана листо и той не успяваше да го проследи. — Къде си?
Ще ме намериш.
Люк се напрегна, но връзката се разпадаше.
Ще ме намериш и тогава джедаите ще се издигнат отново. Сбогом засега!
Чакай!
Викът му се изгуби в празнотата. Люк стисна зъби, стегна се и бавно започна да осъзнава, че в ушите му звучи един далеч по-познат глас.
— Лея? — изхриптя той в предавателя, гърлото му бе неописуемо пресъхнало.
— Люк, добре ли си? — попита нетърпеливо тя.
— Разбира се — този път гласът му прозвуча по-нормално. — Добре съм. Какъв е проблемът?
— Ти си проблемът — намеси се Хан. — Да не мислиш да ги преследваш до дома им?
Люк премигна и се огледа изненадано. Пикиращите изтребители бяха изчезнали, след тях бяха останали само разхвърляни по земята разнебитени останки. На екрана видя, че звездният разрушител е напуснал сянката на Нклон и бързо се отдалечава от планетата към достатъчно далечна точка от гравитационния кладенец, за да скочи през хиперпространството. Зад него се приближаваха няколко миниатюрни светли точки — два от прикриващите кораби на Ландо, които с голямо закъснение се притичваха на помощ в битката.
— Нима всичко приключи? — глупаво попита той.
— Приключи — увери го Лея. — Свалихме два от техните изтребители, другите избягаха.
— А десантните кораби?
— И те се оттеглиха заедно с изтребителите — отговори Хан. — Така и не разбрах какво правеха тук, изгубих им следите по време на битката. Но, така или иначе, май изобщо не успяха да се приближат до града.
Люк си пое дълбоко дъх и погледна часовника на таблото на изтребителя. Губеше му се половин час. Вътрешното му усещане за време нямаше никакви спомени за него. Нима връзката с другия джедай бе траяла толкова дълго? Трябваше да провери тази работа. Много, много внимателно.
На главния екран на мостика видимият като малка светеща точка на черния фон на Нклон „Съдник“ извърши скока към светлинна скорост.
— Минаха, адмирале — обяви Пелаеон и погледна към Траун.
— Добре — адмиралът погледна почти небрежно към останалите екрани, макар че нямаше от какво да се притеснява далеч от системата на Атега. — И така — завъртя се той в креслото, — какво можете да ни кажете, майстор Кбаот?
— Те изпълниха задачата си — отговори Кбаот с напрегнато изражение. — Успяха да вземат петдесет и една от минните къртици, за които ги изпратихте.
— Петдесет и една — повтори Траун с видимо задоволство. — Великолепно. Нямахте проблеми при насочването им на отиване и на връщане, нали?
Кбаот прикова поглед в Траун:
— Те изпълниха задачата си — повтори той. — Колко пъти възнамерявате да ми задавате един и същ въпрос?
— Докато не се убедя, че получавам правилния отговор — студено отвърна Траун. — По някое време, изглежда, срещнахте проблеми.
— Не съм имал никакви проблеми, адмирале — надуто отговори Кбаот. — Просто разговарях — той млъкна с лека усмивка на лицето. — С Люк Скайуокър.
— Какво говорите?! — изсумтя Пелаеон. — Последните сводки на разузнаването посочват, че Скайуокър е…
Върховният адмирал го принуди с жест да млъкне. Траун се обърна към джедая:
— Обяснете, моля. Кбаот кимна към екрана:
— Сега е там, адмирале. Пристигна в Нклон точно преди „Съдник“.
Блестящите очи на Траун се присвиха:
— Скайуокър е на Нклон? — гласът му бе застрашително спокоен.
— В самия вихър на битката — отговори Кбаот, който съвсем ясно се забавляваше с объркването на адмирала.
— И вие не ми съобщихте? — настоя Траун със същия заплашителен тон.
Усмивката на Кбаот изчезна:
— Вече ви казах, адмирал Траун: оставете Скайуокър на мен. Аз ще се оправя с него, когато реша, по мой си начин. От вас искам само да изпълните обещанието си да ме закарате в Джомарк.
За един момент Траун остана загледан в майстора джедай, червените му очи блестяха, лицето му бе застинало в неразбираемо каменно изражение. Пелаеон сдържа дъха си.
— Още е рано — каза най-накрая адмиралът. Кбаот изсумтя:
— Защо? Защото талантът ми е твърде полезен за вас и не можете просто така да се откажете от мен?
— Нищо подобно — с леден глас отговори Траун. — Въпрос на експедитивност. Не е имало достатъчно време слуховете за вашето присъствие да се разпространят. Докато не се убедим, че Скайуокър ще отговори, само ще ви губим времето да стоите там.
На лицето на Кбаот се появи замечтано изражение:
— О, ще отговори — меко каза той. — Вярвайте ми, адмирал Траун, наистина ще отговори.
— Винаги съм ви вярвал — подигравателно каза Траун. Протегна ръка към йосаламирите, закрепени към креслото на командния мостик, сякаш за да напомни на майстор джедая точно колко му се доверява. — Но, така или иначе, това ще е загуба на вашето време. Капитан Пелаеон, колко време ще отнеме поправката на повредите по „Съдник“?
— Най-малко няколко дни, адмирале — отвърна Пелаеон. — Зависи от повредите, но може и да потрябват три-четири седмици.
— Добре. Ще отидем на мястото на срещата, ще останем, колкото да се уверим, че отстраняването на щетите върви, и след това ще закараме майстор Кбаот на Джомарк. Вярвам, че това ви задоволява — добави той, поглеждайки към джедая.
— Да — Кбаот внимателно стана от креслото. — Отивам да си почина, адмирале. Викнете ме, ако имате нужда от помощта ми.
