в мислите му. На Дагоба се бе случило още нещо, което се връзваше с новото усещане за спешност, което бе усетила, докато се приближаваха към Нклон. Люк рязко вдигна очи, сякаш прочел мислите й.
— Говорехме за контактите на Ландо с контрабандистите — каза той. Съобщението беше ясно — сега не му беше времето да пита за подробности около случилото се на Дагоба.
— Точно така — веднага поде Хан, явно и той долавяйки намека. — Искам да знам на кои от твоите заобикалящи закона приятели можеш да вярваш.
Ландо вдигна рамене:
— Зависи какво искаш да им повериш. Хан го погледна в очите:
— Живота на Лея.
Чубака, седнал от другата страна на масата точно срещу Хан, изръмжа изненадано. Ландо го зяпна втрещено:
— Шегуваш се!
Хан поклати глава и прикова поглед в очите на домакина:
— Видя колко близо до нас се движат имперските сили. Налага се да я скрием някъде, докато Акбар разбере откъде изтича информация. Но тя трябва да остане във връзка с Корускант, с други думи, най- подходящото място е някоя дипломатическа мисия, към чиито предаватели да се прикрепим незабелязано.
— А дипломатическата мисия означава кодове — тежко каза Ландо. — Съжалявам, Хан, но не познавам хакер, на когото да се доверя толкова.
— А имаш ли връзки с група контрабандисти, която от дълги години да работи с някого? — настоя Хан.
— И да му вярвам? — замисли се Ландо. — Не точно. Единственият, който донякъде се доближава, е Талон Карде — всички разправят, че е безкрайно честен в търговските си сделки.
— Срещал ли си се с него? — попита Люк.
— Веднъж — отговори Ландо. — Направи ми впечатление на пресметлив и продажен особняк.
— Чувал съм за Карде — намеси се Хан. — Всъщност от месеци се опитвам да се свържа с него. Нали помниш Дравис? Той ми каза, че групата на Карде е най-голямата в момента.
— Може и да е прав — вдигна рамене Ландо. — Карде не е като Джаба, да обикаля и да се перчи с влиянието и силата си. Дори не съм сигурен къде му е базата, да не говорим кои са верните му хора.
— Ако изобщо ги има — изръмжа Хан. Лея видя в очите му огорчението от безполезните срещи с различните контрабандистки групировки, които предпочитаха да не вземат категорична страна в политическия спор между Новата република и Империята. — Доста от тях нямат.
— Рисковете на професията — потърка брадичката си Ландо, сбърчил замислено чело. — Не знам, Хан. Иска ми се да ви предложа да останете тук, но защитата, с която разполагаме, наистина не е в състояние да спре по-сериозно нападение — намръщи се на нещо в себе си. — Освен ако не направим нещо по- хитро.
— Като?
— Например да вземем малък кораб или спасителна совалка и да я скрием под повърхността — очите му заблестяха. — Ще я заравяме точно преди настъпването на зората и така ще бъдете на пряка слънчева светлина само по няколко часа на ден. Имперските сили дори няма да могат да ви открият, да не говорим да стигнат до вас.
Хан поклати глава:
— Прекалено рисковано е. Ако възникне проблем, няма да има как да ни помогнете.
Чубака го докосна по ръката и тихо изръмжа. Хан се обърна към уукито.
— Не е толкова рисковано, колкото изглежда — Ландо насочи вниманието си към Лея. — Може да направим самата капсула напълно безопасна — правили сме такива неща с пратки свръхчувствителни уреди и не са се повреждали.
— Колко трае завъртането на Нклон? — попита Лея. Ръмженето на Чубака стана още по-настоятелно, но все още не достатъчно силно, че да разбере за какво си приказваха с Хан.
— Малко повече от девет стандартни дни — отговори Ландо.
— Значи ще бъдем напълно изолирани от Корускант най-малко четирийсет и пет. Освен ако не разполагаш с предавател, който да работи и на слънчевата страна.
Ландо поклати глава:
— Най-добрите, които имаме, ще изгорят за няколко минути.
— В такъв случай…
Прекъсна я покашлянето на Хан.
— Чуй има предложение — обяви той, като гласът и изражението на лицето му издаваха смесени чувства.
Всички погледнаха към тях.
— И какво е то? — подсказа Лея. Хан облиза устни:
— Той казва, че ако искаш, би могъл да те заведе на Кашиуук.
Лея погледна към Чубака, усети, че я побиват странни и не особено приятни тръпки.
— Бях останала с впечатлението — внимателно започна тя, — че уукитата не обичат да приемат посетители на техния свят.
Отговорът на Чубака бе объркан като изражението на Хан.
— Уукитата са били доста приятелски настроени към хората, преди да се появи Империята и да започне да ги отвежда в робство — каза Хан. — Но би трябвало да е възможно за посещението ти да знаят само неколцина души — ти, Чуй, представителят на Новата република и още един-двама.
— Само че отново опираме до представителя на Новата република, нали той ще разбере за мен? — изтъкна Лея.
— Да, но той ще бъде ууки — каза Ландо. — Ако те приеме под личната си закрила, никога няма да те предаде, това е абсолютно сигурно.
Лея се вгледа внимателно в Хан:
— Звучи добре. Защо не ти харесва? Едно мускулче на бузата на Хан трепна.
— Кашиуук съвсем не е най-безопасното място в галактиката — направо заяви той. — Особено за хора. Ще живееш на дървета, на стотици метри над земята…
— Нали ще бъда с Чуй — решително напомни тя, но едва успя да потисне потреперването си. Беше чувала какви ли не разкази за смъртоносната природа на Кашиуук. — Ти му поверяваш живота си доста често.
Той сви сконфузено рамене:
— Друго е.
— Защо не идеш с тях? — предложи Люк. — Така ще можеш лично да я защитиш, ако се наложи.
— Прав си — навъсено се съгласи Хан. — Точно това възнамерявах да направя, но Чуй смята, че ще спечелим повече време, ако двамата с Лея се разделим. Той ще я заведе на Кашиуук, а аз ше отлетя със „Сокол“, като се престоря, че тя все още е с мен. Нещо подобно. Ландо кимна:
— Звучи ми съвсем приемливо.
Лея погледна Люк, на устните й напираше очевидното предложение, но така и остана неизречено. Нещо в изражението му я предупреди да не го моли да дойде с нея.
— Двамата с Чуй ще се оправим — стисна тя ръката на Хан. — Не се притеснявай.
— Е, значи решено — каза Ландо. — Може да използвате моя кораб, разбира се. Всъщност — той изглеждаше замислен, — ако искаш компания, Хан, мога да дойда с теб.
Приятелят му сви рамене, очевидно все още недоволен от решението.
— Ако имаш желание, разбира се.
— Чудесно — каза Ландо. — Може би ще е най-добре да напуснем Нклон заедно — от няколко седмици планирам едно междузвездно пътуване за пазаруване, така че имам основателна причина. След като подминем депото на прикриващите кораби, Чуй и Лея ще вземат моя кораб и никой нищо няма да разбере.
— И тогава Хан може да прати някакво съобщение до Корускант, все едно Лея все още е на борда — предложи Люк.
