— Явно не са си изгубили тренинга от времето на парадите пред императора — прошепна Авис.
— Тихо — отвърна Карде и впи поглед в спускащите се стълбички на совалките.
Средната сигурно беше на Траун. От всяка совалка се изсипаха десетина щурмоваци, които се подредиха уставно пред сгълбичките с вдигнати за поздрав пред гърдите бластери. След тях от крайната вдясно, а не от средната, слязоха група средни по ранг офицери. Зад тях се показа ниско, зловещо на вид същество от непозната раса с тъмносива кожа, огромни очи и изпъкнала челюст, което приличаше на личен телохранител. Последен излезе адмирал Траун.
Личи, че адмиралът не се придържа към общоприетия начин на действие, помисли си Карде и си обеща да разсъди по този въпрос. Той пристъпи с малката си група посрещачи срещу идващите офицери от имперската флота, опитвайки се да не обръща внимание на втренчения поглед на щурмоваците.
— Върховен адмирал Траун — кимна Карде за поздрав, — добре дошли в нашето малко кътче от Миркр. Аз съм Талон Карде.
— Радвам се да се запозная с вас, капитане — отговори Траун, леко наклонил глава.
Карде установи, че на живо блестящите му червени очи са много по-стряскащи, отколкото на екрана.
— Моля да приемете извиненията ми за далеч не официалното посрещане, което ви предлагаме — продължи контрабандистът, махайки към групата зад гърба му. — Тук не ни се случва често да посрещаме хора от вашия ранг.
Траун вдигна синьо-черните си вежди:
— Нима? Бях останал с впечатлението, че човек с вашето положение трябва да е свикнал да общува с високопоставени люде. Особено с висши планетарни офицери, на чието сътрудничество, така да се каже, твърде много разчитате.
Карде се усмихна:
— От време на време наистина се срещаме с високопоставени липа, но не тук. Това е… по-скоро беше — побърза да се поправи, поглеждайки към щурмоваците — нашата оперативна база.
— Ясно. На интересна драма се натъкнахме преди няколко минути на запад. Какво можете да ми кажете за случилото се?
Карде с усилие скри изненадата си. Беше се надявал, че смущенията от дърветата на Миркр ще скрият от погледа на Траун преследването на изтребителя. Очевидно бе подценил възможностите на апаратурата на имперските совалки.
— Дребен вътрешен проблем — увери той адмирала. — Недоволен от заплащането служител, когото уволних преди няколко дни, е проникнал в един от складовете, откраднал е различни части за оборудване и успя да избяга с изтребител. Преследва го наш пилот.
— По-точно казано го преследваше — нехайно го поправи Траун, червените му очи пламтяха пред лицето му. — Или не знаете, че и двата изтребителя паднаха?
Карде го изгледа смаян, сякаш някой го прободе с леденостудена игла в сърцето.
— Не, не знаехме за падането. Сензорите ни се смущават от високото съдържание на метал в дърветата.
— Ние ги наблюдавахме под по-голям ъгъл — кимна Траун. — Първият изтребител се разби в дърветата, а преследвачът бе хванат от реактивната струя — великият адмирал изгледа замислено контрабандиста: — Да разбирам ли, че във втория кораб е летял специален за вас човек?
Карде се стегна леко:
— Всичките ми помощници са специални — извади предавателя от колана. — Извинете ме за момент, трябва да се разпоредя за спасителна операция.
Траун пристъпи напред и протегна два светлосини пръста, за да хване предавателя.
— Позволете — любезно го прекъсна той. — Командир на частта?
Един от щурмоваците направи крачка напред:
— Слушам, сър!
— Направете внимателен оглед на мястото на катастрофата — заповяда Траун, без да изпуска от очи Карде. — Прегледайте останките и докарайте оцелелите. Приберете всичко, което не би трябвало да се намира в един реактивен изтребител.
— Тъй вярно, сър!
Офицерът махна, щурмоваците от едната колона се обърнаха и се качиха обратно в крайната лява совалка.
— Оценявам помощта ви, адмирале — каза Карде с пресъхнала уста. — Но тя наистина не е необходима.
— Напротив, капитане — меко отвърна Траун. — Вашата помощ при лова на йосаламири ни остави ваши длъжници. Как по-добре да ви се отплатим?
— Как по-добре, наистина… — измърмори Карде.
Стълбичката се скри в корпуса и с мощен рев на двигателите совалката се издигна в небето. Картите вече бяха раздадени и той не можеше да направи нищо, за да ги промени. Оставаше му само да се надява, че Мара държи нещата под контрол. Ако пилотът на втория изтребител беше някой друг, изобщо нямаше да се надява, но с Мара все още имаше някакъв шанс.
— Ако не се лъжа — изтръгна го от мислите му Траун, — искахте да ме поразведете наоколо?
— Да — кимна Карде. — Заповядайте, моля!
— Изглежда, щурмоваците се оттеглят — тихо каза Хан и притисна още по-силно мощния бинокъл към челото си.
— Поне част от тях се върнаха в едната совалка.
— Дай да видя — прошепна от другата страна на дървото Ландо.
Бавно и предпазливо Хан му подаде бинокъла. Според него разказите за пълните с какви ли не чудотворни уреди имперски совалки и изтребители изобщо не бяха преувеличени, а и той не вярваше много на приказките, че тукашните дървета поглъщали електронните излъчвания.
— Да, изглежда, излита само една совалка — съгласи се Ландо.
Хан се извърна леко, острите стръкчета трева, върху които лежаха, се забиха в ризата му. Погледна хакера и попита настойчиво:
— Често ли ви посещават представители на имперската флота?
— Не — нервно отговори Чен. Зъбите му почти тракаха от напрежение. — Кацаха в гората един-два пъти, за да събират йосаламири, но в базата никога не са идвали. Поне докато аз съм бил тук.
— Йосаламири ли? — подозрително попита Ландо. — Какво е това?
— Малки козинести змии с крачета. Не знам за какво се използват. Вижте, не може ли да се върнем обратно на кораба? Карде каза, че трябва да ви задържа вътре, където ще сте в безопасност.
Хан не обърна никакво внимание на думите му и попита Ландо:
— Какво ще кажеш? Приятелят му сви рамене:
— Сигурно има връзка с оня реактивен изтребител, който излетя на пожар тъкмо когато Карде ни извеждаше от главната сграда.
— Може би е заради затворника — предположи Чен. — Карде и Джейд го бяха преместили някъде, сигурно е успял да избяга. Хайде сега да се върнем на…
— Затворник ли? — повтори Ландо и погледна настойчиво младежа. — Откога Карде започна да се занимава и със затворници?
— Сигурно откак работи с похитители — изръмжа Хан, преди хакерът да успее да отговори.
— Ние не се занимаваме с похитители — възмутено извика Чен.
— Е, мисля че точно това правите в момента — кимна към посетителите от имперската флота Хан. — Виждаш ли дребния сивокож тип ей там? Той е един от онези, които се опитаха да отвлекат мен и Лея.
— Какво? — Ландо отново вдигна бинокъла към очите си. — Сигурен ли си?
— Най-малкото е от същата раса. Тогава нямахме време да ги питаме за имената — той пак погледна към Чен. — И кой беше затворникът?
— Не знам — поклати глава младежът. — Доведоха го преди няколко дни с „Волният Карде“ и го затвориха в едно от спалните помещения. Мисля, че го преместиха в бараките малко преди да разберем, че ще ни се изсипят посетители от имперската флота.
