— Тези номера с „о, горкичкият аз“ няма да минат — смъмри го Карде и взе парче от задушеното бруалки от подноса. — Ето, това ще пооправи настроението ти.
Хвърли парчето към вратата. Летаргията на Дранг изчезна мигновено, той скочи и сграбчи с челюстите си храната във въздуха.
— Браво — извика Карде. — А сега върви да вечеряш. Ворнскърът излезе от стаята.
— Добре — Карде насочи вниманието си към Мара. — Докъде бяхме стигнали?
— Каза, че е работна вечеря — гласът й все още звучеше студено. Мара се настани срещу него и внимателно огледа подредената маса. — Това със сигурност е най-разкошната работна вечеря, на която съм присъствала от доста време насам.
— Е, точно такава беше идеята — каза Карде, настани се на мястото си и се пресегна към подноса. — Мисля, че е добре от време на време да си припомняме, че да си контрабандист, не означава да се държиш като варварин.
— Аха — кимна тя и отпи от виното. — Сигурна съм, че повечето от хората са ти благодарни за това напомняне.
Карде се усмихна. Дотук с необичайната обстановка и сценария, как да изкара Мара от равновесие. Би трябвало да се досети, че този подход нямаше да свърши работа при нея.
— Понякога наистина се получават доста интересни срещи — съгласи се той. — Особено — погледна я настойчиво, — когато обсъждаме нечие повишение.
По лицето й пробяга тръпка на изненада, толкова бързо, че той едва го забеляза.
— Повишение? — предпазливо повтори тя.
— Да — отговори, внимателно сипа в чинията й от задушеното бруалки и й я подаде. — Твоето повишение, да бъдем по-точни.
Отново го погледна предпазливо:
— В групата съм едва от шест месеца.
— Всъщност от пет и половина — поправи я той. — Но за вселената времето никога не е било от такова значение, както способностите и постигнатите резултати, а твоите са доста впечатляващи.
Мара вдигна рамене, медената й коса проблесна на светлината.
— Просто имах късмет.
— Късметът определено играе роля — съгласи се той. — Но, от друга страна, според мен това, което хората наричат късмет, твърде често е само необработен талант, съчетан със способността да реализираш по-голямата част от явилите се възможности — обърна се към бруалкито и си сипа малко в чинията. — А ти определено имаш талант за пилотиране на междузвездни кораби, способна си да даваш и да изпълняваш заповеди — усмихна се леко и посочи масата — и освен това можеш да се приспособяваш към необичайни и неочаквани ситуации. А за един контрабандист това са изключително полезни умения.
Карде млъкна, тя също не каза нищо. Очевидно някъде в миналото си се бе научила кога да не задава въпроси. Още едно полезно умение.
— Ти просто си твърде ценна, за да прахосваме възможностите ти като втори или дори като самостоятелен пилот — обобщи той. — Бих желал да започнем с подготовката ти за мой пръв заместник.
Този път изненадата й пролича ясно. Зелените очи се разшириха за момент, после тя отново ги скри под клепачите:
— И какви точно ще бъдат новите ми задължения?
— Ще пътуваш с мен — той отпи от виното си. — Ще ме наблюдаваш как уреждам нови сделки, ще ме придружаваш при срещите със стари клиенти, така че да те запозная с тях. Ей такива неща.
Тя все оше таеше някакви подозрения, личеше си по очите й. Съмняваше се, че зад предложението му се крие някакво лично желание към нея.
— Можеш и да не ми отговориш веднага — продължи той. — Помисли си, поговори с някои от хората, които са по-дълго време в организацията — погледна я той в очите:
— Те ще ти кажат, че не лъжа хората си.
Мара облиза устните си:
— И аз така съм чувала — гласът й отново звучеше спокойно. — Но имай предвид, че ако ми дадеш тази власт, ще я използвам. Иска ми се да направя някои промени в цялостната организация…
Интеркомът на бюрото избръмча и тя млъкна.
— Слушам — извика Карде.
— Авис е — отговори мъжки глас. — Имаме си компания — току-що в орбита навлезе имперски звезден разрушител.
Карде се изправи и погледна към Мара. Хвърли салфетката си до чинията, приближи до бюрото, откъдето можеше да наблюдава екрана, и попита:
— Някаква представа, кой може да е?
— Сега повечето кораби избягват да се представят — поклати глава Авис. — Трудно е да се разчете надписът от това разстояние, но Торв лови бас, че е „Химера“.
— Интересно — промърмори Карде. — Самият върховен адмирал Траун. Излъчвали ли са някакви предавания до този момент?
— Още нищо не сме засекли. Чакай малко, изглежда, спускат совалка. По-точно две совалки. Насочват се право насам — намръщи се на нещо, което не се виждаше на екрана, и продължи, — ще кацнат в гората.
С периферното си зрение Карде забеляза как Мара се напрегна.
— Сигурен ли си, че не са тръгнали към някой от градовете в края на гората?
— Да, определено ще кацнат вътре в нея. На не повече от петдесетина километра от тук.
Карде прокара показалец по устните си, обмисляйки възможностите.
— Все още ли са само две совалки?
— Да, засега — Авис изглеждаше разтревожен. — Да обявя ли тревога?
— Напротив. Да видим дали нямат нужда от нашата помощ. Дай ми пряк канал за връзка с техния кораб.
Авис отвори уста да протестира, но вместо това кимна:
— Добре — пое си дълбоко въздух и защрака по клавишите до себе си. — Включен си.
— Благодаря. Имперски звезден разрушител „Химера“, говори Талон Карде. Имате ли нужда от помощ?
— Няма отговор — промърмори Авис. — Не мислиш ли, че може и да не са искали да бъдат забелязани?
— Ако не искаш да биеш на очи, не използваш звезден разрушител — изтъкна Карде. — Не, по-скоро сега са заети да проверят името ми в паметта на кораба и да разберат кой съм. Ще ми бъде интересно някой ден да разбера какво са събрали за мен — прочисти гърлото си и започна отново: — Звезден разрушител „Химера“, говори…
На екрана Авис внезапно бе изместен от мъж на средна възраст с капитанска униформа:
— Говори капитан Пелаеон от „Химера“ — рязко започна той. — Какво желаете?
— Да бъдем дружелюбни — спокойно отговори Карде. — Проследихме две от вашите совалки, които се насочиха към гората, и се запитахме дали вие или върховният адмирал Траун не се нуждаете от малко помощ.
Пелаеон едва забележимо присви очи: — Кой?
— Аха — кимна Карде и се усмихна леко. — Разбира се. Никога не съм чувал за върховния адмирал Траун. И със сигурност не е било във връзка с „Химера“. Нито пък с някои изключително интересни нападения в системите на Паонид и Оброа скай.
Лицето на Пелаеон се изопна.
— Много добре сте информиран, господин Карде — каза той, гласът му бе любезен, но зад маската се усещаха зловещи нотки. — Да се чуди човек откъде дребен контрабандист като вас разполага с такива сведения.
Карде сви рамене:
— До хората ми достигат какви ли не разкази и слухове, аз просто събирам парчетата и ги съединявам.
