Предполагам, че по същия начин работи и вашето разузнаване. Ако совалките ви възнамеряват да се приземят в гората, трябва да предупредите екипажите да бъдат изключително внимателни. Тук живеят няколко наистина много опасни хищника и високото съдържание на метал в растителността прави ненадеждни показанията на сензорите.
— Благодаря за съвета — студено отвърна Пелаеон. — Така или иначе, те ще останат долу съвсем за кратко.
— Аха — кимна контрабандистът, изброявайки наум възможните причини за приземяването им; добре, че не бяха толкова много. — Решили са да половуват малко, така ли?
Пелаеон го възнагради с високомерна усмивка:
— Информацията за дейността на имперските части е много скъпа. Човек като вас би трябвало да знае добре това.
— Прав сте — съгласи се Карде и го изгледа изпитателно. — Но понякога човек може да се спазари. Дошли сте за йосаламири, нали?
Усмивката на събеседника му замръзна.
— Няма да има никакви пазарлъци за това, Карде — отговори той смразяващо тихо. — Не забравяйте, че скъп може да означава и безценен.
— Вярно — каза контрабандистът. — Освен ако, разбира се, не бъде разменено срещу нещо също толкова ценно. Сигурно вече сте запознати с уникалните способности на йосаламирите, в противен случай нямаше да сте тук. Мога ли да изкажа предположение, че знаете и за изключително тайнственото изкуство, как да ги отделите безопасно от клоните на дърветата, които обитават?
Пелаеон го изгледа подозрително.
— Бях останал с впечатлението, че йосаламирите са не по-дълги от петдесет сантиметра и не са хищници.
— Нямах предвид вашата безопасност, капитане — отговори Карде. — Говорех за тяхната. Не можете просто да ги отделите от клоните им, това ще ги убие. Йосаламирите са закрепени неподвижно към тях, а ноктите им са впити в кората на дървото, което обитават.
— Предполагам, че вие разполагате с информация за подходящия начин, по който да го направите?
— Да, някои от моите хора умеят — каза контрабандистът.
— Ако желаете, бих могъл да изпратя един от тях да се срещне с екипажа на совалките. Използваните методи не са толкова трудни и все пак е хубаво някой да им ги покаже на място.
— Разбира се — язвително отговори Пелаеон. — И колко ще ми струва тази услуга?
— Нищо, капитане. Както казах по-рано, искам само да се държа приятелски.
Пелаеон леко наклони глава:
— Щедростта ви ще бъда запомнена — за момент погледите им се срещнаха и Карде ясно долови двусмислеността на думите му. Ако контрабандистът планираше някакво предателство, това също нямаше да бъде забравено. — Ще предам на совалките си да очакват вашия специалист.
— Ще ги посрещне на мястото на приземяването. Довиждане, капитане.
Пелаеон докосна нещо извън обсега на камерата и на екрана отново се показа Авис.
— Чу ли всичко? — попита Карде. Авис кимна:
— Данкин и Чин вече подготвят един от реактивните плъзгачи.
— Чудесно. Нека оставят предавателите си на подслушване. Искам да ги видя веднага след като се върнат.
— Добре — отговори Авис и екранът потъмня. Карде се отдръпна от бюрото, погледна към Мара и седна на мястото си.
— Извинявам се за прекъсването — каза той, за да възобнови разговора, наблюдавайки я с крайчеца на очите си, докато си наливаше още вино.
Зелените очи бавно се завърнаха от безкрайността, в която се бяха зареяли, и тя го погледна. Мускулите на лицето й се отпуснаха от мъртвешката си скованост.
— Наистина ли няма да им вземеш нищо за помощта?
— попита Мара и протегна леко треперещата си ръка към чашата с вино. — Те със сигурност ще те накарат да си платиш, ако им поискаш нещо. Сега Империята се интересува само от едно, от пари.
Той сви рамене:
— По този начин нашите хора ще могат свободно да ги наблюдават от момента на кацането до излитането им. Според мен е достатъчно заплащане.
Мара го изгледа внимателно:
— Не вярваш, че са дошли тук само заради йосаламирите, нали?
— Не напълно — Карде преглътна хапка от бруалкито. — Освен ако не ги използват за нещо, което ние не знаем. Да изминат целия път дотук, за да натоварят йосаламири, е безсмислено за борбата им срещу един-единствен джедай.
Мара отмести погледа си.
— Може би този път не са тръгнали за Скайуокър — промърмори тя. — Нищо чудно да са намерили друг джедай.
— Едва ли — отговори Карде, като я наблюдаваше внимателно. Това вълнение в гласа й, когато произнесе името Скайуокър… — Предполага се, че в първите дни на Новия ред императорът е унищожил голяма част от тях. Освен ако — добави той, сякаш тази мисъл току-що му бе хрумнала — не са намерили Дарт Вейдър.
— Вейдър загина на „Звездата на смъртта“ — възрази Мара. — Заедно с императора.
— Така се говори, но…
— Той загина там — прекъсна го тя рязко.
— Разбира се — кимна Карде.
Бяха му необходими пет месеца внимателно наблюдение, за да състави списъка от няколкото теми, които със сигурност предизвикваха силна реакция у нея. Сред тях бяха покойният император и Империята отпреди битката при Ендор. На противоположния край на емоционалния спектър бе Люк Скайуокър.
— Въпреки това — продължи той замислено, — ако върховният адмирал Траун е сметнал за нужно да държи на кораба си йосаламири, няма да е зле да последваме примера му.
Мара внезапно го погледна в очите и настойчиво попита:
— Защо?
— Обикновена предпазна мярка — отговори Карде. — Защо реагираш толкова бурно?
Тя се поколеба, водеше някаква битка вътре в себе си, но накрая взе решение и отговори:
— Според мен това ще е само губене на време. Изглежда, Траун вече се плаши и от сянката си. Но дори и да е прав, как ще запазиш йосаламирите живи на кораба, без да пренесеш поне едно дърво?
— Сигурен съм, че Траун е измислил нещо — увери я Карде. — Данкин и Чин ще се поразровят за подробностите.
Погледът й беше завеян, изглежда, се бе замислила за нещо.
— Добре — призна поражението си тя. — Сигурна съм, че ще се справят.
— А през това време — продължи Карде, като се престори, че не е забелязал объркването й, — ние ще продължим работата си. Доколкото си спомням, ти щеше да предложиш някои подобрения, които искаш да направиш в организацията.
— Да — пое си дълбоко въздух, затвори очи и когато отново го погледна, бе възвърнала обичайната си самоувереност. — Ето какво предлагам…
В началото бавно, но с нарастваща увереност Мара направи подробно и проницателно изложение на недостатъците и слабостите на организацията. Карде я слушаше внимателно и се хранеше, удивявайки се на скритите й способности. Обеща си, че някой ден ще намери начин да изрови онези подробности от миналото й, които тя толкова упорито криеше, да разбере откъде идва и в края на краищата коя и каква е била.
И да научи какво толкова й бе направил Люк Скайуокър, че го мразеше толкова силно.
ГЛАВА 4
На „Химера“ й бяха необходими пет дни на четвърта светлинна скорост, за да измине разстоянието от
