— Как така да я отблъскват? — намръщи се Кбаот.
— Просто не я допускат до себе си — обясни Траун. — Приблизително по същия начин, по който се образуват мехурчета при допира между въздуха и водата. Един йосаламир понякога може да създаде такъв защитен мехур с радиус десет метра, а когато се съберат няколко, силата им нараства много повече.
— Никога не съм чувал за такова нещо — Кбаот зяпаше йосаламира около врата на Траун с почти детско любопитство. — Как са успели да се сдобият с тази способност?
— Не знам — призна адмиралът. — Предполагам, че талантът има някакво значение за оцеляването им, но не мога да си представя как точно им помага — той вдигна вежди:
— Но това няма никакво значение. За момента самата им способност е достатъчна за моите намерения.
Кбаот се намръщи:
— И вашето намерение е да пречупите моята Сила? Траун сви рамене:
— Очаквахме тук да намерим имперския Пазител. Трябваше да сме сигурни, че той ще ни позволи да се представим и да обясним каква е задачата ни — протегна се и отново погали йосаламира по врата. — Но както стана ясно, защитата от Силата на Пазителя се оказа допълнителен фактор. Аз имах наум нещо далеч по-интересно за нашите малки любимци.
— И то е?
— Всичко с времето си, майстор Кбаот — усмихна се Траун. — И само след като проверим какво има в съкровищницата на императора в планината Тантис.
— Значи сте дошли тук единствено заради планината? — стисна устни джедаят.
— Планината ни трябва. Или, за да се изразя по-правилно, трябва ни това, което се надявам да намеря вътре.
— И то е?
Траун го изгледа внимателно и каза:
— Малко преди битката при Ендор се чуха слухове, че имперските учени са успели да изобретят наистина практическо защитно поле. Точно то ми трябва. И освен това — добави той, сякаш току-що му бе хрумнала тази мисъл — една друга малка, почти незначителна технология.
— И мислите, че ще откриете това защитно поле тук, в планината?
— Надявам се, че ще намеря, ако не готов пробен модел, то поне пълния комплект схеми и чертежи — отговори Траун. — Една от причините императорът да построи тази съкровищница беше желанието му да е сигурен, че интересните и потенциално полезни технологии няма да се изгубят за поколенията.
— Наред със събирането на безкрайни трофеи от величествените му победи и завладени места — изсумтя Кбаот.
— Почти всички зали са пълни с подобни гъделичкащи самочувствието предмети.
Пелаеон се напрегна:
— Били сте в планината?! — по някакъв начин бе очаквал съкровищницата да бъде защитена с всякакви ключалки и предпазни съоръжения.
Кбаот го изгледа подигравателно:
— Разбира се, че съм бил. Не сте забравили, че убих Пазителя, нали? — обърна се към Траун: — Значи искате малките играчки на императора. Вече знаете, че можете да влезете в планината независимо дали ще ви помогна или не. Тогава защо стоите тук?
— Планината е част от онова, което искам — отговори адмиралът. — Имам нужда от помощта на майстор джедай като вас.
Кбаот се отпусна на възглавницата, през брадата му надничаше цинична усмивка.
— А, най-накрая стигнахме и до същината на проблема. Предполагам, че това е предложението за властта, която дори и майстор джедай би желал?
Адмиралът се усмихна:
— Точно така. Кажете, майстор Кбаот, знаете ли за ужасяващия разгром на имперската флота в битката при Ендор преди пет години?
— Чух нещо. Един странник дойде тук и разказа за нея — Кбаот погледна през прозореца към палата гробница от другата страна на площада. — Но съвсем малко.
Пелаеон преглътна. Траун не показа, че е забелязал намека.
— Сигурно сте се чудили как едва няколко десетки кораби на бунтовниците са успели да разгромят силите на Империята, които ги превъзхождаха най-малко десет към едно.
— Не съм си губил времето с разни сметки — сухо отговори Кбаот. — Предполагам, че бунтовниците просто са били по-добре подготвени.
— В някакъв смисъл е така — съгласи се Траун. — Бунтовниците наистина се сражаваха по-добре, но това не се дължеше на някакви специални способности или подготовка. Те се сражаваха по-добре от флотата, защото императорът почина — обърна се към Пелаеон: — Вие бяхте там, капитане, и сигурно също сте го забелязали. Внезапна загуба на координация между членовете на екипажите, както и между самите кораби, липса на ефикасност и дисциплина. Накратко казано, загубата на това загадъчно, неуловимо качество, което наричаме боен дух.
— Наистина имаше известно объркване — сковано отговори Пелаеон. Подозираше накъде насочва разговора адмиралът, и това никак не му харесваше. — Но няма нищо, което да не може да се обясни с обичайното напрежение на битката.
Синьо-черните вежди на адмирала се повдигнаха леко:
— Нима? Загубата на „Звездоубиец“, изненадващата повреда в звездния разрушител, която в последната минута доведе до унищожаване на самата бойна станция; загубата на още шест звездни разрушителя в схватки, които обикновено не биха ги затруднили? И вие определяте всичко това като резултат от обичайното напрежение на битката?
— Не императорът водеше сражението — отговори Пелаеон с ярост, която изненада и него самия. — Това не е вярно. Аз бях там, адмирале, и знам.
— Да, вие бяхте там, капитане — гласът на Траун внезапно прозвуча по-твърдо. — Време е да се отърсите от слепотата и да погледнете истината в очите без значение, колко тъжна ще бъде за вас. Оттогава вие, както и всички останали във флотата, не притежавате собствен боен дух. Именно волята на императора ви направляваше, неговото съзнание ви зареждаше със сила, решителност и боеспособност. Бяхте зависими от присъствието му като най-обикновени киборги, управлявани от бойния компютър на кораба.
— Не е вярно — извика Пелаеон, стомахът му се бе свил на пареща топка. — Не може да бъде вярно. Продължихме да се бием дори и след смъртта му.
— Да — гласът на Траун бе тих и презрителен. — Бихте се. Като кадети.
Кбаот изсумтя.
— Това ли искате от мен, адмирал Траун? — подигравателно попита той. — Да превърна корабите от флотата в марионетки във вашите ръце?
— Нищо подобно, майстор Кбаот — съвършено спокойно отговори адмиралът. — Много внимателно подбрах и използвах сравнението с киборгите. Фаталната грешка на императора бе, че искаше през цялото време лично изцяло да контролира флотата. В края на краищата точно това доведе бедата. Моето желание е вие само да улесните координацията между корабите и отделните части, а и това ще бъде единствено в критични моменти и внимателно подбрани бойни ситуации.
Кбаот погледна към Пелаеон и попита:
— И с каква цел?
— Целта вече я посочих — отговори Траун. — Власт.
— Каква власт?
За пръв път, откакто бяха кацнали на планетата, адмиралът изглеждаше объркан, не знаеше какво да отговори, но продължи:
— Завладяване на световете, разбира се. Окончателна победа над бунтовниците. Възстановяване на славата на някогашния Нов ред в Империята.
Кбаот поклати глава:
— Вие не разбирате властта, адмирал Траун. Завладяването на светове, които няма да посетите никога
