повече, не е власт. Нито пък унищожаването на кораби и бунтовници, които не си видял очи в очи — махна с ръка наоколо, очите му блестяха със зловещи тайнствени пламъци. — Ето това, адмирал Траун, е власт. Градът, планетата, хората. Всеки човек, псаданианец или минериш, който живее тук, е мой. Наистина мой — отново погледна през прозореца. — Аз ги уча, ръководя, наказвам. Животът и смъртта им са в моите ръце.
— Точно това ви предлагам и аз — каза Траун. — Милиони хора, милиарди, ако желаете. И вие ще можете да правите с тях каквото пожелаете.
— Не е същото — с бащинско търпение отговори джедаят. — Не искам отдалечена власт над непознати хора.
— Тогава може да си изберете някой град, който да управлявате — настоя Траун. — Голям, малък, какъвто пожелаете.
— И сега си имам град, който управлявам. Адмиралът присви очи:
— Имам нужда от помощта ви, майстор Кбаот. Кажете си цената.
Кбаот се усмихна:
— Моята цена? Цената за моята служба? — усмивката му внезапно изчезна. — Аз съм майстор джедай, адмирале — произнесе той със заплаха. — Не съм продажен наемник като вашия ногри — погледна презрително Рък, който седеше спокойно встрани. — О, да, ногри, знам какъв си и какви са твоите сънародници. Личните смъртоносни командоси на императора, които убиват и умират по прищявката на амбициозни мъже, като Дарт Вейдър или великия адмирал, застанал сега пред мен.
— Лорд Вейдър служеше вярно на Империята и на императора — изръмжа Рък, черните му очи се бяха впили в Кбаот. — Също като нас.
— Може би — Кбаот се обърна към Траун. — Имам всичко, което искам и от което се нуждая, адмирале. Вашата мисия на Затънтената земя вече свърши. Можете да си вървите.
Траун не помръдна от мястото си.
— Имам нужда от помощта ви, майстор Кбаот — спокойно повтори той. — И ще я получа.
— И какво ще направите в противен случай? — усмихна се подигравателно Кбаот. — Ще заповядате на вашия ногри да ме убие? Ще бъде доста забавна гледка — обърна се към Пелаеон. — Или ще наредите на смелия капитан на звездния разрушител да срине града от орбита? Само че не можете да си позволите да рискувате да засегнете планината, нали?
— Моите оръжейници могат да разрушат града до основи, без дори да опърлят тревата по планината Тантис — дръзко отговори Пелаеон. — Ако ви трябва малка демонстрация…
— Спокойно, капитане — прекъсна го Траун. — Значи вие предпочитате личната власт лице в лице, майстор Кбаот?
Да, определено мога да го разбера. Не че в нея може да има кой знае какво предизвикателство. Разбира се — добави той замислено, поглеждайки през прозореца, — това може би е основната идея. Предполагам, че дори майсторите джедаи накрая стават твърде стари, за да се интересуват от друго, освен да си седят спокойно на слънце. Кбаот се намръщи:
— Внимавайте, адмирал Траун — предупреди той, — или може да потърся предизвикателството във вашето унищожаване.
— Това едва ли би било някакво предизвикателство за човек с вашата сила и умения — възрази Траун и сви рамене. — Предполагам, че тук обучавате някой друг джедай.
Кбаот се намръщи, озадачен от внезапната смяна на темата.
— Друг джедай? — повтори той.
— Разбира се. В реда на нещата е един майстор да има при себе си по-нискостоящ джедай, който да му служи. Джедай, когото той може да обучава, да командва и да наказва, както пожелае.
По лицето на Кбаот пробяга лека сянка.
— Вече не са останали джедай — прошепна той. — Императорът и Вейдър ги издириха и ги унищожиха.
— Не всички — тихо отвърна Траун. — През последните пет години се появиха двама нови джедаи: — Люк Скайуокър и Лея Органа Соло.
— И какво общо имат те с мен?
— Мога да ви ги предам.
Кбаот се вгледа в него за една дълга минута, по лицето му се бореха съмнение и желание. Желанието победи.
— И двамата ли?
— И двамата — кимна Траун. — Помислете си какво може да направи човек с вашите способности с един млад джедай. Да го оформи по свое желание, да го промени, да му придаде чисто нов вид, какъвто си избере — той вдигна вежди и добави: — А с тях получавате и специален подарък — Лея Органа Соло е бременна с близнаци.
Кбаот рязко си пое въздух и изсъска:
— Близнаци джедаи?
— С огромен потенциал, поне така твърдят моите източници — адмиралът се усмихна: — Разбира се, какво ще се получи от тях, зависи изцяло от вас.
Кбаот хвърли бърз поглед към Пелаеон, после отново се обърна към Траун и бавно, но решително се изправи.
— Чудесно, адмирале — каза той. — В замяна на джедаите съм готов да предоставя помощта си. Заведете ме на кораба.
— Всяко нещо с времето си, майстор Кбаот — изправи се и Траун. — Първо трябва да отидем до планината на императора. Сделката зависи от това, дали там ще намеря онова, което търся.
— О, да — в погледа на джедая проблеснаха предупредителни пламъчета. — Да се надяваме, че ще успеете.
Бяха им нужни седем часа, докато претърсят цялата крепост в планината, която се оказа по-голяма, отколкото Пелаеон бе очаквал. Накрая наистина намериха съкровищата, на които се бе надявал Траун. Защитните полета и онази малка, почти, незначителна технология.
Вратата на личната командна зала на върховния адмирал се отвори, Пелаеон се стегна и пристъпи вътре.
— Може ли да поговорим, адмирале?
— Разбира се, капитане — отговори Траун от мястото си в средата на двойния кръг екрани. — Заповядайте. Някакви новини от императорския дворец?
— Не, сър. Последните са от вчера — Пелаеон бавно се приближи до външния кръг, за последен път внимателно си повтори наум думите, които възнамеряваше да каже. — Но може да попитам, ако желаете.
— Няма смисъл — поклати глава Траун. — Изглежда, подробностите за пътуването до Бимисаари горе- долу вече са уредени. Сега трябва само да съобщим на някоя от бойните групи — може би на осмата, и веднага ще заловим нашите джедаи.
— Тъй вярно, сър — Пелаеон събра смелост: — Адмирале, ще призная, че не съм убеден дали споразумението с Кбаот е добро. За да бъда съвсем искрен, ще кажа, че според мен той не е с всичкия си.
Траун го погледна леко изненадан.
— Разбира се, че не е съвсем наред. И освен това не е Хоръс Кбаот.
Пелаеон зяпна с широко отворена уста.
— Какво!?
— Хоръс Кбаот е покойник — отговори Траун. — Той беше един от шестимата майстори джедаи, оглавили експедицията извън галактиката на Старата република. Не съм сигурен дали по онова време сте били достатъчно високо в йерархията, за да знаете за него.
— Чувал съм нещо — намръщи се Пелаеон, опитвайки се да си спомни подробности. — Грандиозен опит да се разшири властта на Старата република извън нашата галактика. Ако не се лъжа, излетели са малко преди да започнат Войните на клонингите. След това не съм чувал нищо за тях.
— Защото не е имало какво да чуете — спокойно каза Траун. — Пресрещна ги една бойна част извън
