границите на Старата република и ги унищожи.
Пелаеон го погледна внимателно, по гърба му полазиха тръпки, но не успя да се въздържи и попита:
— Откъде знаете?
Адмиралът го погледна леко присмехулно:
— Защото аз командвах тази част. Дори и в онези дни императорът разбираше, че джедаите трябва да бъдат унищожавани. Шестима майстори джедаи на един кораб не бяха цел за изпускане.
Пелаеон облиза устни:
— Но в такъв случай…
— Кого сме довели на борда на „Химера“ ли? — довърши въпроса му Траун. — Мислех си, че това е очевидно. Хорус Кбаот — обърнете внимание на различното произнасяне на Хоръс — е клонинг.
Капитанът се втренчи в него:
— Клонинг!?
— Със сигурност. Създаден от генетичен образец вероятно малко преди смъртта на истинския Кбаот.
— С други думи, в самото начало на войната — каза Пелаеон, усещайки буца в гърлото си. Първите клонинги, поне тези, с които флотата се бе сблъсквала, бяха умствено и емоционално лабилни. Но понякога бяха наистина поразителни и ефективни… Отърси се от тази мисъл и се обърна към Траун: — И вие съвсем съзнателно доведохте това нещо на борда на моя кораб?
— Да не би да предпочитате да бяхме довели истински майстор джедай? — студено попита Траун. — Втори Дарт Вейдър със способности и амбиции, с които лесно може да застане начело на вашия кораб? Внимавайте какво си пожелавате, капитане.
— Един майстор джедай поне щеше да е предсказуем — възрази Пелаеон.
— Кбаот е достатъчно предсказуем — увери го адмиралът.
— А ако реши да прояви самоинициатива — махна с ръка към няколкото конструкции, които заобикаляха командния пулт, — за какво са йосаламирите.
Пелаеон се намръщи:
— Но въпреки това идеята не ми харесва, адмирале. Трудно ще е едновременно да предпазваме кораба и в същото време да разчитаме на него за координирането на атаките на флотата.
— Е, в сметките е включена и известна доза риск — съгласи се Траун. — Но рискът е неизменна съставка на военните действия. В този случай потенциалната изгода далеч надхвърля възможните опасности.
Пелаеон кимна неохотно. Не му харесваше, беше сигурен, че никога не би му харесало, но беше ясно, че Траун вече бе решил.
— Както кажете, сър — промърмори той. — Споменахте за съобщение до осми отряд. Да се разпоредя ли да го изпратят?
— Не, с този въпрос ще се заема лично — усмихна се подигравателно Траун. — С техния велик вожд и всичко останало, нали знаете какви са ногрите. Има ли още нещо?
Явно това беше знак за освобождаване.
— Не, сър — отговори Пелаеон и се обърна към вратата.
— Ако се нуждаете от мен, ще бъда на мостика.
— Той ще ни донесе победата, капитане — тихо каза зад него адмиралът. — Така че успокойте страховете си и се заемете с настоящата задача.
Освен ако не ни убие, помисли си Пелаеон, но вместо това кимна:
— Тъй вярно, сър — и излезе.
ГЛАВА 5
Хан довърши доклада, върна се на мястото си и зачака да започнат критиките.
Не се наложи да чака дълго.
— Значи твоите приятели контрабандистите за пореден път са отказали да се присъединят към нас — започна с погнуса адмирал Акбар. Два пъти поклати високо стърчащата си глава в непреводим калмариански жест, а огромните му очи замигаха в синхрон с движенията. — Не сте забравили, че бях против тази идея от самото начало — допълни той и махна с ципестата си ръка към папката с доклада на Хан.
Хан погледна към Лея, седнала от другата страна на масата.
— Не става въпрос просто да се присъединят към нас, адмирале — обясни той. — Повечето не виждат реална полза да се откажат от контрабандата, за да станат честни пилоти.
— Или просто не ни вярват — намеси се мелодичен чуждоземен глас. — Възможно ли е това да е истинската причина?
Капитан Соло не успя да се сдържи и се намръщи.
— Възможно е — отговори той и се насили да погледне към Борск Фейлия.
— Възможно? — виолетовите очи на Фейлия се отвориха широко, гъстата жълтеникава козина, която покриваше тялото му, леко се раздвижи в ботански жест на възпитано изразена изненада, твърде често използван от Фейлия. — Наистина ли мислите така, капитан Соло?
Хан въздъхна тихо и се отказа. Фейлия щеше да го тормози, докато не го каже по един или друг начин.
— Някои от групите, с които говорих, не ни вярват — призна той. — Подозират, че зад предложението ни се крие капан, с който се опитваме да ги изкараме на светло.
— Заради мен, разбира се — изръмжа Акбар и обичайният му розово-оранжев цвят потъмня. — Не ви ли омръзна да се връщате постоянно към този въпрос, съветник Фейлия?
Фейлия отново отвори широко очи и мълчаливо прикова поглед в Акбар. Напрежението около масата бързо се покачи и взе буквално да се усеща във въздуха. Хан знаеше, че двамата никога не се бяха харесвали, взаимната им неприязън започна още от деня, в който Фейлия първи доведе в Съюза немалката си група ботанци след битката при Йовин. От самото начало Фейлия заговорничеше, плетеше интриги за власт и постове, нарушаваше споразумения, където и когато можеше, и ясно показваше, че очаква висок пост в политическата система, която Мон Мотма се опитваше да изгради. Акбар гледаше на амбициите му като на опасна загуба на време и усилия, особено в трудната ситуация, в която бе Съюзът по онова време, и с обичайната си прямота не се бе постарал да прикрие мнението си.
Като се имаха предвид репутацията на Акбар и последователните му успехи, Хан не се бе съмнявал, че в края на краищата Фейлия ще бъде пратен на някой относително маловажен пост в Новата република, но се случи така, че разузнавачите, които бяха открили съшествуването и местоположението на новата имперска „Звезда на смъртта“, са негови сънародници ботанци.
Тъй като по това време бе претоварен с много по-спешни задачи, Хан така и не научи подробности, как Фейлия бе успял да се възползва от тази случайност и да се добере до сегашния си пост в съвета. А и ако трябваше да бъде напълно искрен, май не желаеше и да разбере.
— Искам само на самия себе си да изясня ситуацията, адмирале — най-накрая наруши тежко надвисналата тишина Фейлия. — Едва ли има смисъл да продължаваме да изпращаме ценен човек, като капитан Соло, на подобни дипломатически мисии, ако те са предварително обречени на провал.
— Изобщо не са обречени на провал — намеси се Хан. С крайчеца на окото си забеляза предупредителния поглед на Лея, но не му обърна внимание. — Контрабандистите са доста консервативни по отношение на начина си на работа, не се нахвърлят на всяко ново нещо, без да го обмислят внимателно. Убеден съм, че някой ден ще приемат предложението ни.
Фейлия вдигна рамене, козината му отново се раздвижи:
— А през това време прахосваме страшно много усилия без никакъв видим резултат.
— Вижте, не можете да изградите…
Лек, почти неуверен удар с чук в началото на масата сложи край на спора.
— Контрабандистите — спокойно се намеси Мон Мотма и строгият й поглед обиколи всички присъстващи, — както и цялата галактика очакват едно-единствено нещо: официалното установяване на принципите и законите на Старата република. Това е нашата първостепенна и най-важна задача, съветници.
