— Да, сър — кимна Хан. — Хипердвигателите му имаха нужда от малък ремонт, но би трябвало да пристигне два- три часа след мен — обърна се той към Лея. — А, и ще трябва да върнем кораба на Ландо на Слуис Ван.
Акбар изсумтя, което бе калмарианският еквивалент на ръмжене.
— Ще са ни нужни показанията и на двамата — каза той.
— Както на командира на Червения ескадрон Антил. Изключително важно е да разберем как имперската флота е успяла да прекара такава огромна бойна сила през толкова много радари.
Лея погледна към Хан.
— В предварителния си доклад Уедж твърди, че изтребителите и минните къртици са изскочили от един товарен кораб с празни според радара хангари.
Очните ябълки на Акбар се завъртяха в гнездата:
— Празни?! Значи не е проличало да има смущения или проблеми в системата както при повредени или заглушавани радари?
— Според Уедж корабът е бил празен — потвърди Хан.
— Той би трябвало да знае разликата между нормално работещ и заглушаван радар.
— Празен… — Акбар сякаш потъна в креслото си. — Това може да означава само че Империята най- сетне е успяла да пусне в действие прикриващите полета.
— Май така ще излезе — съгласи се мрачно Лея. — Сякаш единственото хубаво е, че явно не са успели да ги усъвършенстват, защото иначе щяха да са ги монтирали на всичките си кораби и с тях напълно щяха да разрушат Слуис Ван.
— He — поклати масивната си глава Акбар. — Поне засега няма защо да се тревожим за това. Използването на прикриващо поле носи повече рискове, отколкото би била евентуалната полза. Един оборудван с прикриващо поле боен кораб би бил толкова сляп, колкото и противникът му. Още по-лошо, ако двигателите са включени — врагът би могъл да го открие, проследявайки излъчванията му.
— Вярно — кимна Лея. — Не се бях замислила.
— От години се носеха слухове, че императорът се опитва да изобрети прикриващо поле — продължи Акбар. — Така че аз отделих доста време, за да обмисля евентуалните последствия — адмиралът се покашля и продължи: — Но слабостите на прикриващите полета са малко успокоение. Въпреки всичките им недостатъци в ръцете на един върховен адмирал те си остават опасно оръжие. И той може да намери начин да го използва срещу нас.
— Вече го стори — промърмори Хан.
— Да — въртящите се очи на Акбар се заковаха върху лицето на Лея. — Трябва да ме освободите от това нелепо обвинение, съветник. Колкото може по-бързо. Въпреки амбициите и самоувереността му съветник Фейлия не притежава тактическите умения, нужни срещу заплаха от такава величина.
— Ще ви освободим, адмирале — обеща твърдо Лея. Искаше й се да се чувства така уверена, както звучеше гласът й. — И в момента работим по този въпрос.
Чу се нерешително почукване и вратата зад нея се отвори.
— Извинете — обади се с механичен глас нисък робот. — Времето за посещения изтече.
— Благодаря — отвърна Лея с едва потиснат гняв и се изправи.
Страшно й се искаше да остане още известно време при Акбар, да поговорят за новата заплаха от страна на Империята и да обсъдят юридическите ходове, които биха могли да използват за неговата защита. Но безполезно бе да спори с робота, най-много той Да й ограничеше времето за посещения. Роботите пазачи разполагаха с такива правомощия, а този тип — 2RD, бе известен с докачливостта си.
— Ще дойда пак, адмирале — каза тя на Акбар. — Днес следобед или утре.
— Довиждане, съветник — адмиралът се поколеба и добави: — Довиждане, капитан Соло. Благодаря, че дойдохте.
— Довиждане, адмирале — отвърна Хан.
Излязоха от стаята и тръгнаха по широкия коридор, а роботът пазач се настани пред вратата.
— Сигурно му е струвало много — подхвърли Хан.
— Кое?
— Дето ми благодари за идването.
Тя го погледна изненадано, но видя, че лицето му е напълно сериозно.
— Стига, Хан. Само защото се оттегли от поста си…
— За него съм съвсем малко по-високо от пълен предател — прекъсна я съпругът й.
В главата на Лея проблесна очевидният отговор на думите му, но вместо да му обясни какво мисли за комплекса му за постоянно преследване, каза:
— Акбар никога не е бил особено дружелюбен. Хан поклати глава:
— Не си измислям, Лея. Попитай Ландо, ако искаш, към него се отнася по същия начин. Ако напуснеш армията, за Акбар ти си нещо по-долно и от плюнката на тонтон.
Лея въздъхна:
— Опитай се да разбереш етиката на монкалмарианците, Хан. Те не са познавали войната, преди да се появи Империята и да започне да ги отвежда в робство и да руши света им. Чудесните им кръстосвачи са били построени за пътнически кораби, които ние им помогнахме да превърнат в бойни. Може би реакцията му е не толкова гняв към теб, че си напуснал поста си, а по-скоро остатъчно чувство за вина към себе си и своя народ, че са се включили във военни действия.
— Дори и след като са били принудени да го направят?
Тя сви вяло рамене:
— Едва ли някой приема войната без натрапчивото усещане, че сигурно има и някакъв друг изход — дори след като е опитал всичко и то не е дало резултат. Аз го почувствах, когато за първи път се присъединих към бунта и, повярвай ми, хора като Мон Мотма и Бейл Органа наистина опитаха всички други възможности. А за традиционно мирната раса на монкалмарианците усещането е още по-лошо.
— Да, може би — неохотно призна Хан. — Ами да се справят сами и да ни оставят на мира.
— Справят се — увери го Лея. — Просто трябва да им дадем време.
Той я погледна настойчиво:
— Все още не си ми казала защо двамата с Чуй напуснахте Кашиуук и се върнахте тук.
Лея сви юмруци. Знаеше, че все някога трябва да обясни на Хан за споразумението си с командира на ногрите Кабарак. Но парадният коридор на имперския дворец не беше място за обсъждане на този въпрос.
— Нямаше никакъв смисъл да стоим там — отвърна тя. — Нападнаха ни още веднъж…
— Какво!?
— Не се вълнувай, справихме се — успокои го тя. — И успях да сключа споразумение, което ми осигурява безопасност поне за следващите няколко седмици. Ще ти разкажа после, като намерим някое по- сигурно място.
Усещаше втренчения му поглед върху себе си, подозрителността, че има нещо, което тя не му казва. Но и той като нея разбираше опасността от обсъждането на подобни тайни на обществено място.
— Добре — измърмори Хан. — Надявам се, че знаеш какво правиш.
Лея потрепери, замисли се за близнаците, които носеше в себе си. Притежаваха страшно голям потенциал в Силата и въпреки това бяха така беззащитни.
— И аз — прошепна тя.
ГЛАВА 4
ХОРЪС КБАОТ. ЧОВЕК. РОДЕН В РЕЙТКАС, ПЛАНЕТА БОРТРАС НА 4.3.112 ПР. ИМПЕРИЯТА.
Люк се намръщи, загледан в думите, които бягаха по екрана на компютъра в библиотеката на стария Сенат. Чудеше се защо един от първите официални актове на всеки нов политически режим бе промяна в летоброенето, която съответно водеше до смяна на датите във всички исторически документи. Така беше постъпила Галактическата империя, а преди нея и Старата република. Той можеше единствено да се надява, че Новата република няма да последва примера им. И без това е доста трудно да се проследи историята.
