— Не, останете с нашия кораб — възрази Иренес. — Сена каза, че идва помощ.
Хан погледна още веднъж към кораба, устремил се към дълбокия космос. Беше неголям транспортен кораб, който развиваше доста добра скорост, но не можеше да предложи нищо повече. Обърна глава към приближаващите се имперски изтребители…
— Ще ни настигнат, преди да сме се приготвили да се прехвърлим в хиперпространството — измърмори Ландо, изричайки гласно мислите на Хан.
— Така е. Люк, чуваш ли ме все още?
— Да. Според мен Ландо е прав.
— Знам. Можеш ли да повториш оня номер от Нклон. Нали се сещаш, да объркаш съзнанието на пилотите за малко?
Последва доловимо колебание.
— Май не — каза накрая Люк. — За самия мен не е добре да правя такива неща, нали разбираш?
Хан не разбираше съвсем, но това май нямаше значение. За момент беше забравил, че не е на „Сокол“ с двете лазерни оръдия, защитното поле и здравата обшивка на корпуса. Въпреки всичките преустройства на Ландо „Дамата на късмета“ не можеше да направи нищо дори срещу изтребител, чийто пилот е със замъглено съзнание.
— Добре, забрави — каза той. — Дано Сена да е права и наистина да се появи помощта, която очаква.
Още не беше довършил думите си, когато над „Дамата на късмета“ изсвистя със зеленикав блясък първият лазерен изстрел.
— Имперски изтребители откъм кърмата! — извика Ландо.
— Опитват се да ни разделят — каза Люк. — Ще се отърва от тях.
Без да изчака отговор, той се гмурна под „Дамата на късмета“, двигателят му изръмжа и той зави наляво да пресрещне приближаващите изтребители.
— Пази се — измърмори след него Хан и погледна в екрана на командното табло. Преследвачите се приближаваха бързо. — Вашият кораб въоръжен ли е? — попита той Иренес.
— Не, но обшивката на корпуса е добра и има чудесни защитни полета — отвърна тя. — Може би трябва да минеш пред тях, така че те да поемат ударната вълна на нападението.
— Добре, ще помисля за това — кимна Хан и потрепери пред очевидното й невежество за тактиката на космическите битки.
Когато атакуваха, пилотите на изтребители изобщо не се интересуваха кой е пръв и кой втори, а и ако се приближеше достатъчно до другия кораб, за да се прикрие под защитното му поле, щеше да се лиши от пространство за маневриране. Стреляйки лудешки със страничните лазерни оръдия, Люк се вряза в приближаващата откъм левия борд група и я разпръсна. Веднага след нея долетя втората вълна изтребители, но той се завъртя рязко на сто и осемдесет градуса и се спусна под опашките на първите. Хан сдържа дъха си, изтребителят на Люк успя някак да се измъкне невредим и с пълна скорост изчезна от пътя на „Дамата на късмета“, като повлече след себе си цялото ято.
— Е, дотук с тази група — каза Иренес.
— И с Люк може би — отвърна рязко Ландо и включи предавателя. — Люк, как си?
— Малко ударен, но всички системи работят — отвърна той. — Май няма да мога да се върна при вас.
— Не се и опитвай — намеси се Хан. — Веднага щом се отървеш от тях, се прехвърли в хиперпространството и изчезвай от тук.
— А с вас какво ще стане?
Последните думи на джедая бяха почти погълнати от внезапно изпращяване от предавателя.
— Това е сигналът — каза Иренес. — Ето ги.
Хан намръщено погледна през илюминатора. Доколкото можеше да види, навън имаше само звезди. Изведнъж право пред тях в перфектен синхрон от хиперпространството изскочиха три големи кораба, подредени в триъгълник. Ландо шумно си пое въздух:
— Та това са стари крайцери!
— Това е помощта — каза Иренес. — Насочете се към средата на триъгълника, те ще ни прикрият.
— Добре — изръмжа Хан, промени курса на „Дамата на късмета“ с няколко градуса и се опита да изстиска още малко мощност от двигателите.
Новата република разполагаше с няколко крайцера. Те бяха дълги около шестстотин метра и имаха внушителна огнева мощ. Но дори на три от тях щеше да им е трудно да удържат срещу имперски звезден разрушител.
Явно и командирът на крайцерите мислеше така. Веднага щом огромните турболазерни оръдия на разрушителя откриха огън, трите кораба отвърнаха с яростна канонада йонни заряди, като се опитваха да изкарат временно от строя повече системи на имперския кораб, за да се измъкнат.
— Това отговаря ли на въпроса ти? — попита Хан.
— Май да — отвърна сухо Люк. — Добре, изчезвам. Къде ще се срещнем?
— Никъде — отвърна Хан.
На самия него този отговор не му се нравеше много, а и подозираше, че на Люк още по-малко ще допадне. Но не можеше да направи друго. Между изтребителя и „Дамата на късмета“ постоянно имаше имперски изтребители, така че определянето на място за среща дори и на честота, която се смяташе за секретна, би било открита покана за Империята да изпрати пред тях собствен комитет по посрещането.
— С Ландо ще продължим мисията сами — добави той. — Ако имаме някакви проблеми, ще се свържем с теб чрез Корускант.
— Добре — отговори Люк. Той определено не изглеждаше доволен от развоя на събитията, но бе достатъчно умен, за да разбере, че друг изход няма. — Пазете се!
— До скоро — каза Хан и прекъсна връзката.
— Значи мисията вече стана и моя? — изръмжа от мястото на втория пилот Ландо, като гласът му издаваше смесица от раздразнение и примирение. — Знаех си. Просто си знаех…
Транспортният кораб на Сена вече беше в триъгълника, образуван от крайцерите, но продължаваше с пълна скорост напред. Хан го следваше плътно с „Дамата на късмета“, като внимаваше да не попадне в реактивната струя.
— Имаш ли предпочитания, къде да те оставим? — извърна се той към Иренес.
Тя гледаше през илюминатора към десния борд на крайцера, покрай който минаваха.
— Всъщност командирът се надяваше да ни придружите до базата — каза Иренес.
Хан погледна към Ландо. В гласа й имаше нещо, което подсказваше, че молбата е не само предложение.
— И колко силно се надява? — попита Ландо.
— Много — Иренес се обърна към тях и добави: — Не ме разбирайте погрешно, това не е заповед. Но когато говорих с командира, останах с впечатлението, че той май много иска да се срещне отново с капитан Соло.
Хан я погледна изненадано:
— Отново!?
— Точно така каза.
Хан се обърна леко и срещна погледа на Ландо.
— Да не е някой стар приятел, за когото не си ми споменавал? — попита Ландо.
— Не си спомням за никого, който да притежава крайцери — отвърна Соло. — Какво мислиш?
— Притиснати сме — отговори кисело Ландо. — Но, от друга страна, който и да е, този тайнствен командир, изглежда, поддържа връзка с ботанците. И ако наистина искаш да разбереш какво замисля Фейлия, трябва да разговаряш с него.
Хан се замисли. Ландо, разбира се, беше прав. Но пък цялата работа спокойно можеше да се окаже и капан, а приказките за стария приятел да имаха за цел само да ги примамят. А и Иренес все още стоеше зад него с бластер на хълбока и ако тя и Сена решеха да ги притиснат, нямаше начин да се измъкнат. Поне можеше да се опита да се държи възпитано.
— Добре — кимна той към Иренес. — Какъв курс да въведа в компютъра?
