— Шокова палка — отвърна ногрито задъхано и се обърна към командното табло. — Вградена защита.
Лея се обърна и го изгледа яростно. Беше бясна от постъпката му, но гневът неохотно отстъпи пред необоримата логика. Чубака наистина беше готов да убие Кабарак и тя от собствен опит знаеше колко е трудно да успокоиш едно разгневено ууки дори когато си му приятел. А Кабарак наистина се беше опитал първо да поговори с него.
— И сега какво ще правим? — попита Лея и провря ръка през гъстата козина на гърдите на Чубака, за да долови ударите на сърцето му.
То биеше нормално, този път шоковата палка не беше изиграла един от редките, но смъртоносни номера върху нервната система на уукитата.
— Тихо! — извика Кабарак, включи предавателя и каза нещо на езика на ногрите.
Отвърна му друг мяукащ глас и разговорът продължи няколко минути. Лея остана коленичила до Чубака и съжаляваше, че не бе имала време да доведе Трипио. Щеше да бъде хубаво да разбере за какво си говореха. Накрая разговорът приключи и Кабарак с въздишка изключи предавателя.
— В безопасност сме — каза той и леко се отпусна в креслото. — Убедих ги, че е имало повреда в системите.
— Да се надяваме, че е така — каза Лея. Кабарак я погледна със странно изражение.
— Не съм ви предал, лейди Вейдър — твърдо каза той, в гласа му се долавяше умолителна нотка. — Повярвайте ми. Обещах да ви защитавам и ще изпълня обещанието си. Дори с цената на живота си.
Лея се обърна към него и дали поради джедайските си способности, или просто поради дългия си дипломатически опит най-сетне осъзна позицията, в която се намираше Кабарак. Каквито и съмнения и задни мисли да бе изпитвал по време на пътуването насам, неочакваната поява на звездния разрушител беше отхвърлила всичките му колебания. Честната дума на Кабарак беше поставена под съмнение и сега той трябваше да покаже, че не е нарушил обещанието си. И щеше да направи всичко, за да го докаже. Дори с цената на живота си.
Преди Лея се бе изненадала, че Кабарак бе в състояние да разбере кръвния дълг на уукитата. Явно културите на уукитата и ногрите бяха по-близки, отколкото предполагаше.
— Вярвам ти — каза тя, изправи се и седна в креслото на втория пилот. Налагаше се да остави Чубака да лежи на пода, докато дойде в съзнание. Сама нямаше да успее да го премести. — И какво ще правим сега?
Кабарак се обърна към командното табло.
— Трябва да обмислим нещата и да вземем решение — каза той. — Имах намерение да кацна в град Нистао, да изчакаме да падне нощта и да ви представя на вожда на моето племе. Сега това е немислимо. Дошъл е нашият господар от Империята и е свикал сбор на вождовете.
Лея изтръпна.
— Вашият господар от Империята е върховният адмирал, нали? — попита тя предпазливо.
— Да — кимна ногрито. — Това е неговият флагмански кораб „Химера“. Помня деня, когато лорд Дарт Вейдър за пръв път го доведе при нас — продължи той, провлачвайки мяукащ глас. — Лорд Вейдър каза, че задълженията му срещу враговете на императора ще погълнат цялото му внимание и отсега нататък наш господар ще бъде върховният адмирал — той издаде странен, почти мъркащ и дълбок, гърлен звук. — В този ден мнозина от нас се натъжиха. Лорд Вейдър единствен освен императора се бе грижил за благоденствието на ногрите. Той ни даде надежда и цел в живота.
Лея сви недоволно устни. Тази цел беше да станат смъртоносни командоси и да умират по прищявка на императора. Но не можеше да каже такива неща на Кабарак, поне засега.
— Да — измърмори тя. Чубака помръдна в краката й.
— Скоро ще дойде на себе си — каза Кабарак. — Не ми се иска да го зашеметявам отново. Ще можете ли да го контролирате?
— Мисля, че да — отвърна Лея.
Пресичаха бавно горните слоеве на атмосферата, курсът им ги водеше точно под кръжащия в орбита звезден разрушител.
— Надявам се, че няма да решат да претърсят кораба с радар — прошепна тя. — Ако установят, че на борда има трима души, ще трябва да даваш дълги обяснения.
— Защитните полета на кораба няма да позволят претърсване с радар — увери я Кабарак. — Пуснал съм ги на пълна мощност.
Лея го погледна изненадано:
— А това няма ли да ги накара да се усъмнят?
— Не. Обясних им, че работещото заглушаващо поле е част от същата повреда, която е причина за проблемите с предавателя.
Чубака изръмжа тихо. Лея погледна надолу и видя, че уукито я гледа безпомощно. Вече беше в съзнание, но не му достигаше сила да направи каквото и да било.
— Минахме през външния контрол — каза тя. — Насочили сме се… Накъде всъщност летим, Кабарак?
Ногрито пое дълбоко дъх и издиша със странно свистене.
— Отиваме към моето село, близо до края на Чистата земя. Ще ви скрия там, докато си замине върховният адмирал.
Лея обмисли предложението му. В малко селище, разположено далеч от главните пътища на ногрите, щеше да бъде в безопасност от обикалящите имперски войници. Но, от друга страна, ако беше като другите малки селца, които беше посещавала, пристигането й щеше да се стане известно на всички след по-малко от час.
— Може ли да се вярва на останалите, че няма да ме издадат?
— Не се безпокойте — отвърна Кабарак. — Ще се погрижа за безопасността ви.
Но преди да го каже, се поколеба за миг. Корабът се гмурна в атмосферата и Лея с безпокойство отбеляза, че всъщност Кабарак не бе отговорил на въпроса й.
Вождът се поклони за последен път и се отдръпна към групичката ногри, които все още чакаха реда си да приветстват своя господар. Траун, седнал в трона в общата зала на Онор, кимна тържествено на отдалечаващия се и махна на следващия. Племенният вожд пристъпи напред в официалния танц на ногрите, който явно служеше за изразяване на уважение, поклони се ниско и докосна с чело земята пред върховния адмирал.
Застанал на два метра вляво от Траун и малко по-назад, Пелаеон пристъпваше от крак на крак и с мъка преглъщаше прозявката си. Струваше му се, че ритуалът няма никога да свърши. Беше останал с впечатлението, че са дошли на Онор, за да вдъхновят групите командоси, но единствените ногри, които видяха досега, бяха от охраната и тази малка, но изключително досадна сбирщина племенни вождове. Вероятно Траун имаше основания, за да си наложи да изтърпи глупавата церемония, но на капитана му се искаше представлението да приключи по-бързо. Все още им предстоеше да отвоюват галактиката, така че седенето и слушането на еднообразните клетви за вярност от група сивокожи същества изглеждаха истинско губене на време.
Усети лек полъх по врата и се сепна.
— Капитане? — прошепна някой в ухото му и той веднага разпозна гласа на лейтенант Тшел. — Извинете, че ви прекъсвам, сър, но върховният адмирал Траун заповяда да го информираме незабавно, ако се случи нещо необичайно.
Пелаеон кимна леко, всякакво прекъсване би било добре дошло за него:
— Какво се е случило?
— Май не представлява никаква опасност и може би изобщо не е важно, сър — започна Тшел. — Един кораб с командос ногри закъсня с подаването на паролата.
— Вероятно някакъв проблем с предавателя — предположи Пелаеон.
— Точно така каза и пилотът — отвърна лейтенантът. — Но освен това отклони предложението да кацне в Нистао. Нормално е да се помисли, че след като има повреда в системите, той ще иска тя да бъде поправена незабавно.
— Развален предавател не е жизненоважен проблем — изръмжа капитанът. Но Тшел беше прав, а и
