Нистао беше единственото място на Онор с квалифицирани специалисти за ремонт на космически кораби. — Разбрахте ли самоличността на пилота?
— Тъй вярно, сър. Казва се Кабарак, от племето кимбар. Изготвих справка с всички данни, с които разполагаме за него — добави той и подаде електронен бележник.
Пелаеон го пое внимателно, чудеше се какво да прави. Върховният адмирал наистина беше заповядал да му съобщават за всяко необичайно нещо, случило се в системата на Онор след пристигането им. Но, от друга страна, да прекъсне церемонията за нещо толкова дребно, не му изглеждаше добра идея. Както обикновено Траун беше една крачка напред. Вдигна ръка, за да спре представянето на племенните вождове, и впи блестящите си червени очи в Пелаеон.
— Искате да докладвате нещо ли, капитане?
— Само една дреболия, сър — отвърна Пелаеон, стегна се и пристъпи към върховния адмирал. — Пристигащ кораб на командос се е забавил при подаването на паролата и след това, отказал да кацне в Нистао. Вероятно става въпрос само за повреда в системите.
— Вероятно — съгласи се Траун. — Корабът прегледан ли е за доказателства за повредата?
— Ами… — Пелаеон погледна в електронния бележник и бързо продължи: — Проверката не е показала нищо, тъй като заглушаващото поле е било пуснато на пълна мощност и е било блокирало…
— Пристигащият кораб е бил с включено заглушаващо поле? — прекъсна го рязко адмиралът.
— Тъй вярно, сър.
Траун безмълвно протегна ръка. Пелаеон му подаде бележника, върховният адмирал намръщено прегледа изготвената справка.
— Кабарак, племето кимбар — измърмори той. — Интересно — той вдигна поглед към Пелаеон: — Къде е кацнал корабът?
Капитанът се обърна към Тшел и го изгледа въпросително.
— Според последните данни се е отправил на юг — отвърна лейтенантът. — Може все още да е в обхвата на прехващащите ни лъчи, сър.
Пелаеон се обърна към Траун:
— Да се опитаме ли да го спрем, адмирале?
Траун сведе глава над електронния бележник и сбърчи замислено чело.
— Не — каза накрая. — Оставете го да кацне, но го проследете. Заповядайте на екип механици от „Химера“ да се срещне с нас на мястото на кацането — погледът му обходи групичката вождове и се спря на един от тях. — Иркейм, вожд на племето кимбар, излез напред.
Ногрито се подчини.
— Какво желаете, господарю? — измяука той.
— Един от твоите хора се е завърнал у дома — отвърна Траун. — Ще отидем до селото му, за да го поздравим с добре дошъл.
Иркейм се поклони:
— Както заповяда господарят.
Адмиралът се изправи и се обърна към Пелаеон:
— Заповядайте да приготвят совалката ми, капитане. Тръгваме веднага.
— Слушам, сър — отвърна Пелаеон и кимна към лейтенант Тшел да изпълни нареждането. — Няма ли да е по- лесно, сър, да заповядаме да докарат тук кораба и пилота?
— Сигурно ще е по-лесно — призна Траун, — но няма да е същото. Явно не сте разпознали името на пилота — Кабарак от племето кимбар беше един от командосите от двайсет и втора част. Това напомня ли ви нещо?
Стомахът на Пелаеон се сви.
— Групата, която преследваше Органа Соло на Кашиуук.
— И от тази част остана жив единствено Кабарак — кимна Траун. — Мисля, че ще бъде поучително да чуем от него подробностите за провала и да го попитаме защо му е било нужно толкова много време, докато се завърне вкъщи — в очите на адмирала блеснаха искрици и той добави: — И да разберем защо толкова упорито бяга от нас.
ГЛАВА 10
Когато се спуснаха над селото на Кабарак, вече се беше свечерило. В тъмнината проблясваха прозорците на скупчените колиби.
— Тук често ли кацат кораби? — попита Лея. Ногрито насочи кораба към тъмната постройка, която се извисяваше близо до центъра на селището. В блясъка на светлините за приземяване смътните очертания се превърнаха в голяма цилиндрична сграда с гладък конусовиден покрив. Външните стени бяха изградени от вертикално подредени масивни дървени трупи, редуващи се с дъски от по-светло дърво. Точно под стряхата се виждаше метална лента, която обикаляше цялата постройка.
— Не е нещо обичайно — отвърна Кабарак, спря двигателите и изключи корабните системи. — Но не е и нещо невиждано.
С други думи, пристигането им щеше да стане обект на доста голямо внимание. Чубака, който се беше възстановил достатъчно, за да може Лея да му помогне да се настани в едно от креслата за пътници в пилотската кабина, очевидно мислеше същото.
— Всички жители на селото са от племето кимбар — каза Кабарак в отговор на леко неясния въпрос на уукито. — Те ще приемат обещанието ми за защита като свое собствено. Елате.
Лея свали предпазните колани и се изправи, решително отхвърляйки съмненията. Вече бяха пристигнали и можеше само да се надява, че увереността на ногрито не е плод единствено на наивен младежки идеализъм.
Помогна на Чубака да се измъкне от креслото и двамата последваха ногрито към главния люк, като по пътя взеха Трипио от кабината.
— Аз ще сляза пръв — каза Кабарак, когато стигнаха изхода. Обичаят повелява при пристигането да отида сам до дукхата на племето кимбар и да съобщя на майката на рода за посетителите.
— Разбирам — кимна Лея, като потисна новата вълна безпокойство. Изобщо не й харесваше мисълта да остави ногрито да говори насаме със сънародниците си. Но и този път не можеше да направи нищо. — Ще те чакаме тук да се върнеш и да ни вземеш.
— Ще побързам — обеща Кабарак, допря дланта си два пъти до бутона за отваряне на външния люк и се измъкна навън.
Люкът безшумно се затвори след него. Чубака изръмжа нещо неясно под носа си.
— Ще се върне скоро — успокои го Лея, като се сети какво бе разтревожило уукито.
— Сигурен съм, че говори истината — притече й се на помощ Трипио. — Такива обичаи и ритуали са доста разпространени при повечето култури с примитивен обществен строй, които не познават летенето в космоса.
— Само че ногрите летят в космоса — изтъкна Лея, като си играеше неспокойно с дръжката на лазерния меч и гледаше втренчено затворения люк пред себе си.
Кабарак можеше поне да остави люка отворен, за да го видят, когато се върне. А ако не искаше да го видят?…
— Това е очевидно, ваше височество — съгласи се Трипио и превключи на професионален тон. — Но въпреки това съм убеден, че промяната в тази област е настъпила съвсем наскоро… — дроидът прекъсна лекцията си, защото Чубака рязко профуча край него и се затича обратно към вътрешността на кораба.
— Къде отиваш? — извика след него Лея. В отговора му имаше нещо за имперската флота, което тя не успя да разбере точно. — Чуй, върни се — изкрещя тя. — Кабарак ще дойде всеки момент.
Този път уукито дори не си направи труда да отговори.
— Чудесно! — измърмори Лея, опитвайки се да реши какво да прави.
Ако Кабарак се върнеше и откриеше, че Чубака е изчезнал… Но пък ако и двамата ги нямаше, когато той се появеше…
— Както вече казах — започна отново Трипио, очевидно решил да не обръща внимание на грубото поведение на уукито, — всички доказателства, които успях да събера до този момент за тяхната култура,
