поляризиращият ефект на електромагнитната молекулярна верига. Но основните параметри при изследвания с голям обхват бяха…
— Трябва ни източник на топлина — каза тя на Кабарак.
— Възможно най-интензивният, който може да се намери.
— Фурната — кимна ногрито и посочи към третата постройка надолу по улицата. Тя беше без прозорци. От задната й част стърчеше квадратен комин. В светлината на околните къщи се виждаше как от него се издига дим.
— Май това е най-добрата възможност — съгласи се Лея.
— Кабарак, скрий Трипио. Чуй, ти идваш с мен.
Когато излязоха от совалките, ногрите вече ги чакаха — една до друга седяха три жени, а край тях до вратата на дукхата на племето две деца стояха прави като почетна стража. Траун ги огледа внимателно, обърна се към Пелаеон и тихо заповяда:
— Изчакайте да пристигне екипът механици, капитане. Погрижете се незабавно да започнат проверката на системите за връзка и заглушителните полета в оня кораб. След това елате вътре при мен.
— Слушам, сър.
Адмиралът се обърна към Иркейм.
— Заповядайте, вожде — подкани го той и махна към чакащите ногри. Вождът се поклони и тръгна към тях. Траун хвърли поглед към Рък, който застана на мястото на Иркейм от дясната страна на адмирала, и те го последваха. След обичайния приветствен ритуал жените ги поведоха към дукхата.
Совалката от „Химера“ пристигна само след няколко минути. Пелаеон предаде заповедите на екипа механици, изчака ги да започнат работа, пресече поляната до дукхата и влезе в нея.
Очакваше майката на рода да успее да събере най-много десетина ногри за това неочаквано и късно посещение на височайшия им господар. За негова изненада старицата беше повикала половината село. Около стените на дукхата в две редици бяха строени възрастни и деца, цялото пространство между огромното родословно дърво и двойните врати, както и встрани към крилата за медитация беше претъпкано. Траун седеше в трона на племето почти в средата, а до него прав стоеше Иркейм. Срещу тях се бяха изправили трите жени, които бяха посрещнали совалката, а на една крачка зад тях имаше втора редица старци. Отпред стоеше млад ногри, чиято светлосива кожа контрастираше с по-тъмната отпусната кожа на жените.
Явно Пелаеон не бе изпуснал нищо освен глупавите ритуали, които сякаш никога не омръзваха на ногрите. Той мина край смълчаните редици и застана до Траун. Младежът пристъпи напред и коленичи пред трона.
— Приветствам ви, господарю — измяука тържествено той и се поклони с разперени встрани ръце. — Присъствието ви тук е голяма чест за рода Кимбар.
— Изправи се — каза адмиралът. — Ти си Кабарак от племето Кимбар, нали?
— Тъй вярно, господарю.
— Ти си бил командос в двайсет и втора имперска част — продължи Траун, — която бе унищожена на планетата Кашиуук. Разкажи ми какво се случи.
На Пелаеон му се стори, че Кабарак за миг потрепери.
— Веднага щом напуснах планетата, изпратих подробен доклад, господарю.
— Прочетох го — отвърна студено адмиралът. — И то много внимателно. Има въпроси, на които не си дал отговори. Като например как и защо ти си оцелял, докато останалите от твоята част са били убити. И как така си успял да избягаш, след като уукитата са разбрали за вас. Или защо след провала не си се върнал направо в Онор или в някоя от другите ни бази.
Този път ногрито със сигурност потрепери. Вероятно това беше реакция на думата „провал“.
— При първото нападение едно ууки ме удари и съм изпаднал в безсъзнание — отговори Кабарак. — Когато дойдох на себе си, бях сам и успях да се върна на кораба. Там от официалните информационни източници научих какво се е случило с другите. Предполагам, че уукитата просто не са били подготвени за бързината и малкия размер на кораба ми и затова не са успели да ме хванат. А къде съм бил след това, господарю… — поколеба се, но продължи: — Изпратих доклада си и след това реших да остана малко сам.
— Защо?
— За да размишлявам, господарю. Да се отдам на медитация.
— А нима Онор не е добро място за медитация? — попита Траун и с ръка описа кръг около дукхата.
— За много неща трябваше да помисля, господарю. Върховният адмирал го изгледа замислено и каза:
— Забавил си се да отговориш, когато от повърхността са те помолили да подадеш паролата. И след това си отказал да кацнеш на космодрума в Нистао. Така ли е?
— Не отказах, господарю. Никой не ми заповяда да кацна там.
— Забележката ти е взета под внимание — подметна сухо Траун. — Защо избра да дойдеш тук?
— Исках да поговоря с майката на рода. Да обсъдя с нея резултата от медитацията и да я помоля за прошка за… провала.
— И направи ли го? — попита адмиралът и се обърна към възрастната ногри.
— Тъкмо бяхме започнали — отговори тя на ужасен основен език. — Но не успяхме да довършим.
Вратите в задната част на дукхата се отвориха и вътре влезе един от механиците.
— Готов ли сте с доклада си, младши лейтенант? — попита го Траун.
— Да, адмирале — отвърна той, прекоси залата и пристъпи нервно край събралата се група възрастни ногри. — Приключихме с предварителната проверка на системите за връзка и заглушаващите полета, както заповядахте.
Траун прикова погледа си в ногрито и попита:
— И какъв е резултатът?
— Мисля, че открихме повредата, сър. Намотката на предавателя е била претоварена и е избила обратно към кондензатора на заглушителя, като е повредила няколко електрически вериги. Компютърът на кондензатора автоматично е направил нова пътека, но шунтът е бил твърде близо до една от основните командни линии на заглушителя и индукционната вълна го е задействала.
— Интересна серия от съвпадения — каза върховният адмирал, без да отделя блестящия си поглед от Кабарак. — Според вас това обикновена повреда ли е, или е причинена от човешка намеса?
Майката на рода се размърда, сякаш възнамеряваше да каже нещо. Траун я изгледа строго и тя се сви назад.
— Невъзможно е да се каже със сигурност, сър — отвърна механикът, като внимателно подбираше думите си. Очевидно бе наясно, че е на косъм да разсърди ногрите, които едва ли щяха да забравят да си отмъстят. — Може и да е дело на някой добър специалист. Въпреки това бих казал, сър, че като цяло компютрите на кондензатора се ползват с лошо име сред механиците. По време на битка, когато неопитните пилоти могат да изпаднат в сериозни неприятности, работят добре, но при такива обичайни пътувания постоянно се повреждат.
— Благодаря — и да бе ядосан, че не е хванал Кабарак в лъжа, Траун с нищо не го показа. — Откарайте кораба с вас за поправка в Нистао.
— Слушам, сър — механикът отдаде чест и излезе. Върховният адмирал погледна надолу към Кабарак.
— Тъй като частта ти е унищожена, ще бъдеш прехвърлен в друга група. Когато корабът ти бъде поправен, ще излетиш към базата Валрар в сектора Глайт и ще се поставиш на разпореждане на тамошния командир.
— Слушам, господарю — отвърна Кабарак. Траун се изправи.
— Би трябвало да се гордеете с хората си — каза той и леко наклони глава към майката. — Службата на вашия род към племето кимбар и Империята ще бъде запомнена завинаги на Онор.
— Както и вашето водачество и защита на народа на ногрите — отвърна майката.
Върховният адмирал слезе от трона и се насочи към вратата, обграден от Рък и Иркейм. Пелаеон тръгна подир него и след няколко секунди се озоваха на студения нощен въздух. Совалката ги очакваше, готова за излитане, и без повече думи и церемонии Траун влезе вътре. Издигнаха се плавно във въздуха и капитанът
