Сирените завиха гърлено.
— Посетители ли?
— Точно така — кимна върховният адмирал, блестящите му червени очи пламтяха. — Заповядайте веднага да проверят килията на Карде. Ако още е там, незабавно да го преместят и да го поставят под охраната на щурмоваци. Около товарните совалки да се постави двоен кордон войници и да започне проверка на самоличността на екипажите. И след това — замълча за момент — изключете главния компютър на „Химера“.
Пръстите на Пелаеон замръзнаха над клавиатурата:
— Да изключа…
— Изпълнявайте, капитане! — прекъсна го Траун.
— Тъй вярно, сър — прошепна Пелаеон с внезапно сковани устни.
През всичките години служба в имперската флота никога не беше виждал нарочно изключен главен компютър на боен кораб освен в космическите докове. Без компютър екипажът беше абсолютно безпомощен.
— Съгласен съм, че това ще ограничи възможностите ни — каза адмиралът, като че ли разбрал страховете на Пелаеон. — Но в още по-голяма степен ще попречи на враговете ни. Разбирате ли, единственият начин Мара Джейд да разбере курса на „Химера“ и нейното местоположение, е да е проникнала в компютъра, когато я качихме заедно с Карде на борда.
— Това е невъзможно! — възкликна капитанът и потрепери. Управляваните от компютъра екрани започнаха да угасват. — Всички кодове за достъп, които е могла да знае, са променени преди години.
— Но в системите може да са инсталирани и постоянни кодове — отвърна Траун. — Вероятно императорът е заповядал да ги поставят, за да ги използва с агентите си. Несъмнено Джейд разчита на този код да избяга, следователно трябва да й отнемем тази възможност.
Пред него пристъпи щурмовак.
— Слушам ви, командир — каза Траун.
— Пристигна съобщение по предавателя от затворническия отсек — отвърна бездушният електронен глас. — Затворникът Талон Карде не е в килията си.
— Добре — въздъхна мрачно върховният адмирал. — Вдигнете по тревога всички части. Нека претърсят района от затворническия отсек до хангара на кърмата. Карде трябва да бъде заловен жив. Не непременно здрав, но жив. Същото се отнася и за тези, които се опитват да го спасят. Искам ги живи, ако е възможно. Ако не… — направи пауза — ако не, ще ви разбера.
ГЛАВА 23
От говорителя над главите им се разнесе вой на сирени и турболифтът изведнъж спря.
— По дяволите! — измърмори един от оръжейниците, които бяха влезли в кабината на мястото на техниците по поддръжка. Той извади малка карта за самоличност от процепа зад токата на колана си. — Не им ли омръзна на ония на мостика да провеждат учения?
— Такива приказки може да те изправят пред ескадрон щурмоваци — предупреди го вторият, като изгледа накриво Люк и двамата с него. Мина покрай първия оръжейник, пъхна картата си за самоличност в процепа на контролното табло и набра кода за потвърждение. — Преди върховният адмирал да поеме командването, беше много по- лошо. А и ти какво искаш: да предупреждават за внезапните учения ли?
— Ако питаш мен, цялата тази работа е напълно излишна — изръмжа първият и прокара картата си за самоличност по същия начин. — Кой очакват да се появи на борда? Някаква тъпа пиратска шайка или какво?
Люк погледна Карде въпросително, не знаеше какво да прави. Но Мара вече вървеше към оръжейниците, като държеше в ръката си картата за самоличност от откраднатия пилотски костюм. Тя пристъпи между двамата, протегна ръка към процепа на командното табло и удари рязко с ръба на дланта първия оръжейник във врата.
Главата на мъжа се люшна настрана и той се строполи на пода, без да издаде звук. Вторият оръжейник изхриптя нещо неразбираемо, но Мара бързо го изпрати при приятеля му.
— Да изчезваме! — изсъска тя, прокара пръсти по линията, където вратата се затваряше към стената на цилиндричната кабина. — Скайуокър, тук има работа за теб.
Люк извади лазерния меч.
— С колко време разполагаме? — попита, докато прорязваше тесен отвор през вратата.
— Немного — отвърна мрачно Мара. — В турболифта има датчици, които следят колко души са вътре. Ще им отнеме около минута, за да извършат проверка на картите за самоличност и да изпратят сведенията в главния компютър. Трябва да намеря терминал, преди сигналът да се прехвърли в главния компютър, и на главите ни да се изсипе ескадрон щурмоваци.
Люк довърши прореза и прибра лазерния меч. Мара и Карде избутаха парчето настрани. Зад дупката се виждаше стената на тунела, в който се движеше турболифтът.
— Чудесно! — кимна Мара и се провря в отвора. — Когато спряха турболифта, тъкмо бяхме започнали да завиваме. Има достатъчно място за минаване.
Карде и Люк я последваха. Тунелът на турболифта беше, общо взето, правоъгълен. На места се кръстосваха пресечки, по стените, тавана и пода блестяха водещите релси. Люк усети трептенето на електрическото поле, когато мина близо до релсите, и мислено си отбеляза да не ги докосва.
— Къде отиваме? — шепнешком попита той Мара, която крачеше отпред.
— Тук — отвърна тя и спря пред поставена в стената между релсите плоча с червен кант по ръба. — Панел за достъп. Трябва да ни изведе в склад за дроиди по поддръжката, където има компютърен терминал.
Лазерният меч бързо направи прорез през предпазните сглобки на панела за достъп. Мара надникна с бластер в ръка и изчезна в тъмния тунел. Люк и Карде я последваха покрай двойна редица изключени дроиди по поддръжката. От крайниците на всеки робот стърчаха странни причудливи инструменти, сякаш дроидите бяха строени за инспекция. След роботите тунелът се разширяваше в малко помещение, където, както и очакваха, между проводниците и електронните лампи бе разположен терминал. Когато Люк пристъпи в помещението, Мара вече се беше надвесила над него и той усети внезапна промяна в излъчването й.
— Какво става? — попита той.
— Изключили са главния компютър — прошепна тя със слисано лице. — Не са го свързали паралелно, нито пък са го пуснали на по-лек режим. Изцяло са го изключили.
— Върховният адмирал се е сетил, че можеш да проникнеш в компютъра — каза Карде и застана до Люк. — Най- добре да вървим. Имаш ли представа, къде се намираме?
— Мисля, че сме някъде над хангара на кърмата — отвърна Мара. — Техниците по поддръжката слязоха точно пред централната част за екипажа, а след това не изминахме много път.
— Над хангара… — повтори замислено Карде. — С други думи, близо до големия склад за кораби?
Мара го погледна намръщено:
— Да не предлагаш да вземем кораб от там?
— Защо не? — отвърна контрабандистът. — Вероятно очакват да се отправим към един от хангарите с товарните совалки. Може би няма да се сетят да ни потърсят на корабния лифт от големия склад.
— Но сетят ли се, ще сме като хванати в капан миноки, когато се появят щурмоваците — отвърна Мара. — Ако се опитаме да си пробием път с бой от големия склад…
— Спри! — прекъсна я Люк. Бойните му сетива на джедай бяха трепнали предупредително. — Някой идва.
Мара изруга. Мушна се зад компютърния терминал и насочи бластера си срещу вратата. Карде, все още без оръжие, се отдръпна назад в частичното прикритие на тунела и строените дроиди по поддръжката. Люк се долепи до стената. Лазерният меч в ръката му не беше включен. Усети как Силата потече през него, беше напълно готов. Слушаше заплашителните стъпки на щурмоваците, които се приближаваха към вратата, и със съжаление разбра, че този път лекото докосване на съзнанието няма да свърши работа. Стисна здраво лазерния меч и зачака…
Изведнъж, с по-малко от секунда предупреждение вратата се отвори и вътре влязоха двама щурмоваци,
