приготвили за стрелба лазерните си карабини. Люк вдигна лазерния меч, палецът му беше на копчето за включване.
От тунела, в който беше изчезнал Карде, внезапно просветна силна светлина, придружена от тракане на метал. Щурмоваците пристъпиха навътре и се насочиха към двете страни на вратата, като инстинктивно насочиха карабините към светлината и шума. Зад тях се промъкнаха двама облечени в черно войници. Щурмоваците забелязаха приклекналата зад терминала Мара и се извъртяха обратно към нея.
Мара беше по-бърза. Стреля четири пъти, по два изстрела за щурмовак. Те се строполиха тежко, карабината на единия продължи да стреля, задействана от предсмъртния рефлекс на щурмовака. Войниците се хвърлиха на пода, търсейки прикритие и стреляйки лудо по нападателите. Люк ги повали с един замах на лазерния меч. Свали меча, подаде глава през вратата и огледа коридора.
— Няма никой — прошепна и се отдръпна вътре.
— Засега — отвърна Мара, прибра бластера и вдигна карабините на щурмоваците. — Да изчезваме.
Карде ги чакаше при панела за достъп, през който бяха дошли.
— Май турболифтът още не е включен — каза той. — Най- безопасно ще е да продължим още малко по тунела. Някакви проблеми с патрула?
— Не — отвърна Мара и му подаде карабина. — Ефикасно отвличане на вниманието.
— Благодаря — кимна Карде. — Винаги съм казвал, че е страшно полезно да имаш наоколо дроиди по поддръжката. Към големия склад ли сме?
— Към големия склад — съгласи се тя. — И се моли да си прав.
— Предварително се извинявам, ако се окаже, че греша.
По предавателя и интеркома бавно започнаха да пристигат докладите. Не бяха окуражаващи.
— Няма следа от тях в затворническия отсек — докладва разсеяно командирът на щурмоваците, сякаш в същото време се опитваше да чуе още нещо. — В сектора е открита прерязана решетка на една от шахтите за боклук, сигурно от там са измъкнали Карде.
— Няма никакво значение, как са го измъкнали — изръмжа Пелаеон. — Разследването може да почака. В момента най- важното е да ги откриете.
— Патрули от охраната претърсват района на подадената от турболифта тревога — тонът говореше, че всяко нещо, изречено от командир на щурмоваците, е изключително важно. — До този момент не са забелязали нищо.
Траун отпрати двамата свързочници.
— Как е била прерязана решетката на шахтата за боклук? — попита той.
— Нямам сведения — отговори командирът.
— Доставете ги — заповяда върховният адмирал с леденостуден глас. — И съобщете на претърсващите патрули, че двама техници по поддръжката са видели мъж в пилотски костюм недалеч от колектора за боклука. Предупредете и пазачите в хангарите на кърмата.
— Слушам, сър — отвърна щурмовакът.
Пелаеон погледна Траун.
— Не виждам какво значение има сега начинът, по който са измъкнали Карде, сър — каза той. — Не е ли по-добре усилията ни да бъдат насочени към залавянето им?
— Да не би да предлагате да изпратим всички войници и щурмоваци в хангара? — меко попита върховният адмирал. — Да приемем ли, че врагът няма да се опита да ни нанесе други поражения, преди да се опита да избяга?
— Не, сър — капитанът усети как по лицето му изби червенина. — Разбирам, че трябва да защитаваме целия кораб. Просто ми се струва, че разследването не е толкова неотложно.
— Обиждате ме, капитане — прошепна Траун. — Това е само намек, но…
— Адмирале — прекъсна ги командирът на щурмоваците. — Пристигна доклад от претърсващ патрул 207 на палуба 98 връзка 326-КК. — Пелаеон автоматически протегна ръце към клавиатурата и бързо ги прибра, спомнил си, че компютърът няма как да му покаже местоположението на картата. — Намерили са целия патрул 102 изтребен — продължи командирът. — Двамата щурмоваци са убити с бластер, а другите… — замълча и после нерешително добави: — Изглежда, за другите двама нещо е объркано.
— Не е объркано, командир — намеси се Траун с внезапна заплаха в гласа. — Заповядайте да погледнат за малки, почти микроскопични прорези по телата с частично обгаряне.
Пелаеон го зяпна изненадан. В погледа на върховния адмирал се беше появил студен пламък.
— Частично обгаряне ли? — повтори глупаво той.
— И след това предайте на всички — продължи Траун, — че един от нападателите е джедаят Люк Скайуокър.
Капитанът усети как зяпва от изненада:
— Скайуокър!? — възкликна той. — Това е невъзможно. Той е на Джомарк с Кбаот.
— Беше, капитане — поправи го върховният адмирал. — Сега е тук — заедно с издишания въздух сякаш излетя и мимолетният гняв, който го беше обхванал. — Очевидно нашият ценен майстор джедай не е успял да го задържи въпреки заканите му, че няма да се провали. Сега поне имаме доказателство, че бягството на Скайуокър от Миркр не е било решено под натиска на обстоятелствата.
— Мислите, че Карде и бунтовниците са работили заедно през цялото време? — попита Пелаеон.
— Ще го разберем съвсем скоро — отвърна Траун и се огледа през рамо: — Рък?
Мълчаливата сива фигура до него се раздвижи:
— Да, господарю?
— Събери хора по поддръжката — заповяда върховният адмирал. — Накарай ги да вземат всички йосаламири от техническото отделение и командния сектор и да ги преместят долу в хангара. Йосаламирите няма да са достатъчни, за да покрият целия район, така че използвай инстинктите си на ловец, за да решиш къде да ги разположиш. Като лишим Скайуокър от възможността да използва джедайските си номера, ще го хванем.
Ногрито кимна и тръгна към изхода на мостика.
— Бихме могли да използваме и йосаламирите от мостика… — започна Пелаеон.
— Замълчете за момент, капитане — прекъсна го Траун. Блестящият червен поглед се рееше през десния илюминатор към планетата, която се въртеше под тях. — Трябва да помисля. Да, ще се опитат да се движат незабелязано — той махна към двамата свързочници, изправени до креслото му. — Заповядайте на контрола на турболифта да включи отново всички системи освен връзката 326-КК между палуба 98 и хангарите на кърмата — заповяда той.
— Кабините в този район трябва да се преместят до най- близката станция и да останат заключени там до второ нареждане.
Един от свързочниците кимна и започна да предава заповедта по предавателя.
— Опитвате се да ги подкарате към хангарите, така ли?
— рискува да попита Пелаеон.
— Опитвам се да ги изкарам от определено място — кимна Траун. Беше сбърчил чело замислено, погледът му се рееше. — Въпросът е какво ще предприемат, когато прозрат намеренията ми. Сигурно ще се опитат да излязат от тунела. Но къде?
— Съмнявам се да са толкова глупави, че да се върнат в товарната совалка — предположи Пелаеон. — Според мен ще се откажат от хангара и ще се опитат да отвлекат някоя щурмова совалка.
— Може би — съгласи се върховният адмирал. — Ако Скайуокър ръководи бягството, това е най- вероятният им ход. Но ако заповедите идват от Карде… — замълча и отново потъна в мисли.
Тъй или иначе, капитанът можеше да започне от тук.
— Усилете охраната на щурмовите совалки — заповяда Пелаеон на командира на щурмоваците. — най- добре е да сложите хора и вътре в корабите.
— Ако Карде е начело, няма да тръгнат към совалките — промърмори Траун. — Той по-скоро ще опита нещо не толкова очевидно. Може би изтребител или въпреки всичко завръщане при товарните совалки, като предполага, че няма да очакваме такъв ход. Или… — той рязко завъртя глава към Пелаеон и попита настойчиво: — Къде е „Хилядолетен сокол“?
— Ами… — капитанът отново протегна безпомощно ръце към командното табло. — Заповядах да го
