скоро вие ще бъдете при мен.
Тя не очакваше никаква реакция — съзнанията на близнаците бяха твърде неразвити, за да разберат нещо толкова абстрактно, като думите или предвижданията за бъдещи събития. Но въпреки това продължи да им говори, като прогонваше страха им с любов, спокойствие и утеха. Последва още една контракция — неумолимото движение към външния свят продължаваше…
И в този момент за безкрайна радост на Лея едно от малките създания й отвърна — докосна я така, както нито един от близнаците не беше реагирал на безсловесните милувки. Страхът се поуталожи и пред очите на Лея за момент изникна образът на бебешка ръка, обхванала здраво пръста й. Да, каза тя на бебето. Аз съм твоята майка и съм до теб.
Малкото съзнание сякаш се замисли над думите й. Лея продължи да го успокоява, но то се дръпна от нея, все едно нещо друго бе привлякло вниманието му. Тя реши, че това е добър знак — ако бебето можеше да забрави за момент случващото се…
Но за нейна огромна изненада паниката на второто съзнание също започна да намалява. А тя си мислеше, че то дори не усеща присъствието й…
По-късно, когато си припомняше случилото се, то й изглеждаше очевидно, ако не и закономерно. Но за момента откритието бе така изненадващо, че тя потрепери. Близнаците, чиято способност в Силата непрекъснато нарастваше още в утробата й, по някакъв начин се бяха свързали един с друг с дълбока и здрава връзка, която Лея никога нямаше да сподели напълно.
Това беше един от най-великите, но и най-горчиви моменти в живота й. Беше зърнала миг от бъдещето, видя как децата й порастват и мощта им в Силата се увеличава, и в същото време разбра, че в живота им ще има част, която тя никога няма да споделя.
Контракцията отмина, величествената горчиво-сладка картина на бъдещето се стопи в лека, но постоянна болка в съзнанието й. Към тази болка се добавяха угризения, че в егоистичните й мисли никога не й бе хрумвало, че Хан ще споделя живота на децата в много по-малка степен от нея.
И изведнъж в мъглата, обхванала съзнанието й, избухна ярка светлина. Тя импулсивно впи пръсти в ръката на Хан.
— Какво става?
— Показва се! — извика Хан и я стисна за ръката. — Първото вече е наполовина отвън.
Лея премига, рязко прекрати връзката с малките съзнания и светлината изчезна. До този момент те бяха виждали единствено мъглива сивота…
— Изключете лампата — прошепна тя. — Твърде ярка е. Очите на децата…
— Спокойно — прекъсна я лекарят. — Бързо ще привикнат. Хайде, последен напън.
И абсолютно изненадващо първата част свърши.
— Едното вече е тук — прошепна смаяно Хан. — Това е… — изви врат, за да види: — Дъщеря ни — погледна отново Лея и върху напрегнатото му лице се появи добре познатата крива усмивка. — Джейна.
Лея кимна.
— Джейна — повтори тя. Избраните имена никога досега не бяха звучали толкова добре. — А какво става с Джейсън?
— Гори от нетърпение да дойде при сестра си — подхвърли сухо лекарят. — Приготви са да напънеш, май се опитва сам да изпълзи навън. Хайде!
Лея си пое дълбоко дъх. Най-накрая. След десет часа мъка, след девет месеца бременност краят се виждаше.
Не краят — Началото.
След няколко минути лекарят постави в ръцете й близнаците, тя ги погледна за пръв път, вдигна глава към Хан и почувства как се отпуска в блажено спокойствие. Навън сред звездите се водеше война, но поне засега тук всичко с вселената бе наред.
— Внимавай, водач! — извика десети. — Имаш си опашка.
— Видях го — отвърна Уедж и се спусна рязко.
Имперският прехващач прелетя край него, стреляйки бясно с лазерното си оръдие, и се опита да повтори маневрата му, но зад гърба му изневиделица изникна бунтовнически изтребител, уцели го и той избухна в облак пламъци.
— Благодаря, осми — извика Уедж, издуха капчицата пот, увиснала на върха на носа му, и провери радарите.
За момента техният малък сектор от битката сякаш бе чист. Той вкара изтребителя в бавно въртяща се орбита и огледа набързо цялото бойно поле.
Положението беше по-лошо, отколкото бе предполагал. По-лошо бе дори и отпреди пет минути. От хиперпространството изскочиха още два звездни разрушителя клас „Победа“ и заеха позиции за пряк обстрел на трите останали калмариански кръстосвача. С честотата, с която стреляха турболазерните батареи на звездните разрушители…
— Свиреп ескадрон, курс двайсет и две, точка, осем — заповяда Уедж и извъртя изтребителя към разрушителите.
Чудеше се как, по дяволите, бяха успели да направят това имперските кораби. Извършването на толкова прицелен скок през хиперпространството беше трудна работа дори в идеални условия, а в хаоса и напрежението на битката си беше направо невъзможно. Това бе пореден пример за невероятните нови способности на Империята да координира силите си.
От гнездото на космическия робот се чу предупреждаващо пиукане — намираха се твърде близо до тяло с голяма маса, за да могат да извършат скок през хиперпространството. Уедж изненадано погледна навън и едва сега забеляза в далечината един кръстосвач прехващач, останал встрани от битката. Очевидно имперските войници не искаха нито един от корабите на Новата република да се измъкне от схватката. Насреща им се носеше първата вълна имперски изтребители, излетели от звездните разрушители клас „Победа“.
— Поркинс формация — заповяда той. — Внимавайте за нападения от фланга. Звезден кръстосвач „Ортаван“, говори командирът на Свирепия ескадрон. Дръжте се, идваме!
— Останете си по местата, командир — отвърна мрачен монкалмариански глас. — Превъзходството им е огромно. Не можете да ни помогнете.
Уедж стисна зъби. Монкалмарианецът сигурно беше прав.
— Все пак ще опитаме — каза той. Бързо приближаващите имперски изтребители вече почти бяха в обхвата им. — Дръжте се!
— Свиреп ескадрон, говори Бел Иблис — намеси се нов глас. — Прекратете атаката. Пригответе се да завиете трийсет градуса надясно.
Уедж с усилие удържа напиращия през устата му словесен поток, който най-вероятно щеше да го прати на военен съд. Докато един кораб е цял, винаги има надежда за спасение. Но очевидно великият генерал Бел Иблис бе решил друго.
— Прието, генерале — въздъхна той. — Свиреп ескадрон, внимавай.
— Свиреп ескадрон, сега!
Уедж неохотно се подчини на заповедта и зави надясно. Имперските изтребители промениха курса си, за да ги пресрещнат, но като че ли изведнъж изгубиха самоувереността си…
И с трясък, който се разнесе ясно дори и през свръхразредената атмосфера в космоса, през току-що освободеното от Свирепия ескадрон пространство прелетя щурмова част тежки изтребители. Имперските кораби, завили да пресрещнат Свирепия ескадрон, се оказаха неподготвени и преди да успеят да се върнат в предишната си отбранителна позиция, тежките изтребители ги подминаха и с пълна скорост се отправиха към обкръжения звезден кръстосвач.
— Добре, Свиреп ескадрон — каза Бел Иблис. — Ваш ред е. Подсигурете им гърба.
Уедж се усмихна мрачно. Трябваше да се досети, че Бел Иблис е подготвил изненада за врага.
— Прието, генерале. Свиреп ескадрон, да им видим сметката!
— А след това — добави Бел Иблис — се пригответе за отстъпление.
Уедж премига изненадано и усмивката изчезна от лицето му. Да отстъпят ли?! Той завъртя кораба си към имперските изтребители и хвърли поглед към главното бойно поле.
