Преди няколко минути положението изглеждаше доста зле. Сега беше на ръба на катастрофата. Частта на Бел Иблис — петнайсетте бойни кораба, с които бяха започнали битката — бе намаляла с една трета и сега повечето бяха скупчени за отбрана до последна капка кръв. Плътно ги обкръжаваха и ги държаха под системен обстрел над двайсет звездни разрушители и тежки крайцери.
Уедж отново погледна приближаващите се имперски изтребители и скрития зад тях кръстосвач прехващач, чиито гравитационни лъчи не позволяваха на обкръжената бойна част да избяга през хиперпространството…
Дойде схватката с имперските изтребители и вече нямаше време за размишления. Битката беше ожесточена, но кратка — внезапната поява на тежките изтребители под прикритието на Свирепия ескадрон беше изкарало от равновесие имперските пилоти. След три-четири минути Свирепият ескадрон отново владееше положението.
— Сега какво, водач? — попита втори.
Ескадронът се престрои в отбранителна формация зад носещите се отломки от битката. Уедж стисна наум палци и погледна назад към „Ортаван“. Ако планът на Бел Иблис се бе провалил…
Не, планът се осъществяваше безупречно. Светкавичният набег на тежките изтребители отклони вниманието на звездните разрушители клас „Победа“, кръстосвачите на Новата република си бяха поели дъх и на свой ред започнаха атака. Далекобойните йонни и турболазерни батареи на „Ортаван“ непрекъснато обстрелваха имперските кораби, зарядите отскачаха от защитните полета, без да навредят на корпусите им, но причинявайки смущения в системите. От централния отсек на най-близкия до Уедж звезден разрушител изригна гейзер свръхгорещ газ и корабът рязко се килна встрани. Кръстосвачът се шмугна под повредения разрушител и изоставяйки битката, се насочи към кръстосвача прехващач.
— Курс към „Ортаван“ — заповяда Уедж. — Може да има нужда от подкрепление.
Още не бе довършил думите си, когато до „Ортаван“ се появиха два крайцера, внезапно изскочили от хиперпространството. Уедж затаи дъх, но кръстосвачът се движеше твърде бързо и крайцерите успяха само да изстрелят по един залп, и то без да се прицелят точно. Кръстосвачът ги подмина, те направиха обратен завой, за да го последват, и тежките изтребители повториха маневрата с изненадващото нападение. И този път ефектът от отвличането на вниманието беше далеч по-голям от реално нанесените поражения. Когато тежките изтребители се оттеглиха, „Ортаван“ вече беше извън обхвата на крайцерите.
Имперските пилоти го знаеха много добре. Космическият дроид зад Уедж изпиука — изкуственото притеглящо поле отслабваше, кръстосвачът прехващач бе изключил гравитационните си генератори, за да се приготви за скок през хиперпространството. Кръстосвачът прехващач…
Изведнъж цялата схема му стана ясна. Той беше сгрешил — звездните разрушители клас „Победа“ изобщо не се нуждаеха от свръхестествена координация, за да изскочат от хиперпространството толкова близо до звездния кръстосвач. Те просто са летели в хиперпространството в подадената им от прехващача посока и са чакали гравитационното поле да ги изтегли в нормалния космос.
Уедж сви устни. В академията го бяха учили, че преувеличаването на способността на врага е също толкова опасно, колкото и подценяването му. Не биваше никога повече да забравя този урок.
— Гравитационното поле на прехващача е изключено — обади се Бел Иблис. — До всички части: пригответе са за завръщане в базите си.
— Тук Свирепият ескадрон: прието — отвърна Уедж, намръщено вкара в компютъра предварително подготвения маршрут за завръщане и погледна назад към останките от основната бойна група. Нямаше никакво съмнение — бяха победени и само легендарните тактически умения на Бел Иблис бяха предотвратили превръщането на поражението в пълен разгром.
Още една звездна система попадаше под контрола на Империята.
— Свиреп ескадрон, изчезвай!
— Прието — Уедж въздъхна и дръпна лоста на хипердвигателите.
Звездите се сляха в една непрекъсната линия и в главата му изведнъж нахлу отрезвяваща мисъл. В близко бъдеще едва ли подценяването на Империята щеше да представлява проблем.
ГЛАВА 6
Безкрайните светли линии изчезнаха и около кораба заблещукаха хиляди звезди. „Волният Карде“ отново бе в нормалния космос. Точно отпред се виждаше малко бяло джудже — слънцето на системата Шазуа, което не се открояваше кой знае колко върху светлия фон на останалите звезди. Малко по-близо и леко встрани беше планетата Шазуа — тъмна сфера, обградена с по-светъл обръч. Около нея в тъмнотата на космоса блещукаха светлините на десетки пристигащи и отлитащи кораби. Повечето бяха товарни и кръстосвачи, които използваха централното разположение на Шазуа като транспортен възел. Някои недвусмислено бяха имперски бойни кораби.
— Пристигнахме — подхвърли разговорливо Авис от мястото на втория пилот. — Карде, искам да ти кажа, че идеята ти е просто лудост.
— Може и да се окажеш прав — призна Карде, програмира курс за кацане и хвърли поглед към екрана на компютъра. Добре, останалите го следваха. — Но ако маршрутът за превоз на клонинги за Империята наистина минава през сектора Орус, гарнизонът в Шазуа би трябвало да е в течение. Ако някой офицер е проявил невнимание, може дори да открием мястото на товаренето.
— Нямах предвид нападението — каза Авис. — Лудост е, че изобщо се заехме със задачата. Новата република води войната, нека хората й да си свършат работата.
— Ако им имах вяра, че могат да се справят, изобщо нямаше да се меся — отвърна Карде и надникна през десния илюминатор. Май един товарен кораб се движеше успоредно с „Волният Карде“. — Но не съм сигурен, че ще се оправят сами.
Авис изсумтя:
— Все още не мога да повярвам на данните на Скайуокър. Струва ми се, че ако изобщо е възможно да се отглеждат умствено стабилни клонинги за толкова кратко време, старите господари на клонинги щяха да са го направили.
— Нищо чудно да са успели — изтъкна Карде. — От онази епоха почти не е останала информация за техниките на клониране. Аз съм виждал документи само от много по-ранните опити отпреди войната.
— Добре, прав си — поклати глава Авис. — И все пак по-добре да не се бяхме намесвали.
— Току-виж излязло, че нямаме никакъв избор — Карде посочи товарния кораб, който продължаваше да се движи успоредно с тях: — Май си имаме опашка. Би ли проверил данните му за самоличност?
— Разбира се — Авис хвърли преценяващ поглед към товарния кораб и се обърна към компютъра. — Регистрацията му ми е напълно непозната. Чакай малко… Да, променили са данните си с обикновено пренастройване на предавателя. Да видим дали измислената от Чен програма за разкодиране няма да открие истинската самоличност.
Карде кимна. Споменаването на Чен го накара мислено да пресече галактиката до Корускант и двамата помощници, които бе оставил там под грижата на Новата република. Ако лекарите не грешаха с прогнозите си, Мара вече трябваше да се е възстановила напълно и сигурно скоро щеше да направи опит да се свърже с него. Той си отбеляза наум да провери агента си веднага щом приключеха тукашната акция.
— Разбих го! — извика триумфиращо Авис. — Е, май сме попаднали на един стар приятел, Карде. Корабът е „Селска чест“, собственост на далеч не толкова почитаемия Самюъл Томас Гилеспи.
— Интересно — Карде изгледа кораба, който сега беше на по-малко от сто метра от тях. — Май няма да е зле да разберем какво иска — той включи предавателя на насочено излъчване. — Талон Карде вика „Селска чест“. Хайде, Гилеспи, кажи здрасти.
— Здравей, Карде — отвърна познат глас. — Нали нямаш нищо против, преди да те поздравя, да видя с кого си имам работа?
— Нямам, разбира си — увери го Карде. — Чудесно си се справил с прикриването на данните за самоличност.
— Явно е можело и по-добре — отвърна сухо Гилеспи. — Ние изобщо не успяхме да те разпознаем. Какво правиш насам?
— Тъкмо щях да те питам същото — отвърна Карде. — Нали се канеше да се оттеглиш от занаята?
— Оттеглих се — потвърди мрачно Гилеспи. — Благодарих за всичко и си тръгнах с добро. Купих си
