топлината на дланта и да активира сензорите в стената.
И с тихо щракване панелът се разтвори.
Тя се вмъкна в прохода, затвори панела зад себе си и се огледа. Изградени повече или по-малко паралелно на шахтите за турболифта, тайните проходи на императора бяха, разбира се, тесни и с ниски тавани, но пък и добре осветени, с вентилация и звукоизолирани. И което беше най-важно, щяха да я отведат в гръб на имперските командоси на площадката.
Две минути и три стълби по-късно тя беше при изхода на етажа на Органа Соло. Пое си дълбоко въздух, за да успокои дишането си, приготви се за битка и излезе през панела в коридора.
Очакваше да завари втори пост тук. Беше права — двама мъже в познатите униформи на охраната на двореца стояха подпрени на стената с гръб към нея и наблюдаваха далечния край на коридора. Шумът от тежките бластери заглушаваше тихите й стъпки и вероятно нито един от двамата не разбра какво ги сполетя. Тя бързо провери състоянието им, за да се убеди, че завинаги ги е извадила от играта, и забързано тръгна по коридора към апартамента на Органа Соло.
Тъкмо бе стигнала и започна да се промъква през отломките на разбитите врати, когато шумът от бластерния огън вътре внезапно бе заглушен от страшен трясък.
Мара стисна зъби. Обсадените откриха огън, гърмежите на бластерите им се присъединиха към тези на нападателите. Да се втурне вътре без никакво прикритие, щеше да е истинско самоубийство. Но ако се движеше предпазливо, някой можеше да загине, преди да се бе приближила достатъчно, за да стреля.
Оставаше й само една възможност…
Лея Органа Соло, извика мислено тя, както беше сторила, когато Калризиан бе отишъл да си вземе бластера. И сега не беше по-сигурна от тогава, че Органа Соло я чува. Мара е. Аз съм зад тях. Предайте се. Чувате ли ме? Предайте се. Предайте се. Предайте се.
Стигна до външната врата и чу едва доловимия през стрелбата вик на Органа Соло:
— Спрете! Не стреляйте! Предаваме се!
Мара внимателно надникна през вратата. Четирима командоси стояха до рамката, насочили бластери навътре, а вътре в спалнята други двама започваха да се изправят. Нито един от тях не поглеждаше назад.
Тя се усмихна вътрешно, вдигна бластера и откри огън. Повали двама, докато останалите осъзнаят присъствието й. Третият падна, както беше започнал да се обръща, опитвайки се напразно да насочи бластера си към нея. Четвъртият замалко да успее, но един изстрел от стаята го просна на пода. Пет секунди по-късно всичко беше свършило.
Имаше само един оцелял. И той беше доста зле.
— Според нас това е командирът на групата — каза Бел Иблис на Хан, докато двамата вървяха по коридора към лекарското отделение. — Идентифицирахме го като майор Химрон, но не можем да бъдем сигурни, докато не дойде в съзнание. Ако изобщо дойде.
Хан кимна и хвърли бърз поглед към поредната двойка бдителни на вид пазачи, край които минаха. Ако не друго, случилото се беше накарало охраната на двореца да се стегне. Но това беше временно.
— Имате ли представа, как са влезли?
— Това ще бъде един от първите ми въпроси — отвърна Бел Иблис. — Той е в интензивното, насам.
Когато Хан и Бел Иблис пристигнаха, Ландо ги чакаше пред вратата и говореше с един от лекарите.
— Всичко наред ли е? — попита Ландо и внимателно огледа приятеля си. — Пратих Чуй горе, аз трябваше да остана тук със затворника.
— Всички са добре — увери го Хан, Бел Иблис пристъпи край Ландо и дръпна лекаря настрани. — Чуй се качи, преди да тръгна, и сега помага на Лея и Уинтър да се пренесат в друг апартамент. Между другото благодаря за помощта.
— Няма нужда — изръмжа Ландо. — Ние не направихме нищо, само гледахме. Не можахте ли да задържите малкото си представление още две минути?
— Не ме обвинявай, приятелю — отвърна Хан. — Мара определи времето, не аз.
По лицето на Ландо мина сянка.
— Да, Мара.
Хан го погледна изненадано:
— Какво означава това?
— Не знам — поклати глава Ландо. — В нея има нещо, което ме притеснява. Помниш ли разговора ни в базата на Карде на Миркр точно преди Траун да се появи и да се скрием в гората?
— Тогава каза, че ти е позната отнякъде — кимна Хан. Тази забележка го тормозеше доста през изминалите месеци. — Сети ли се откъде?
— Още не съм — изръмжа Ландо. — Но се приближавам към отговора. Усещам го.
Хан погледна Бел Иблис и лекаря. Мислеше за думите на Люк, казани няколко дни по-късно, при отпътуването им от Миркр. Мара му беше заявила право в очите, че иска да го убие.
— Където и да си я виждал, изглежда, сега е на наша страна.
— Да — каза мрачно Ландо. — Може би.
Бел Иблис ги повика:
— Ще се опитаме да го събудим. Елате.
Влязоха вътре. Около анабиотичната камера се мотаеха десетина лекари и медицински дроиди плюс трима офицери от разузнаването. Бел Иблис кимна и един от лекарите направи нещо с превръзката в горната част на ръката на командоса. Хан и Ландо си намериха място до леглото, имперският войник внезапно се изкашля и отвори очи.
— Майор Химрон? — извика един от офицерите от разузнаването. — Чувате ли ме?
— Да — прошепна раненият и премига. Погледът му обиколи хората край леглото и на Хан му се стори, че внезапно застана нащрек. — Да — повтори той по-ясно.
— Нападението ви се провали — каза офицерът. — Хората ви загинаха, лекарите не са сигурни дали и вие ще оживеете.
Химрон въздъхна и затвори очи. Но на лицето му все още беше изписана бдителност.
— Такава е съдбата на войника — прошепна той.
Бел Иблис се приведе напред:
— Как проникнахте в двореца, майоре?
— Предполагам… че вече не може да навреди — измърмори Химрон. Дишането му беше станало задъхано. — През задната врата. В тайните… проходи. Заключена отвътре. Тя ни пусна.
— Някой ви е пуснал, така ли? — попита Бел Иблис. — Кой?
Химрон отвори очи.
— Нашият агент тук. Казва се… Джейд.
Бел Иблис хвърли смаян поглед към Хан.
— Мара Джейд ли?
— Да — Химрон отново затвори очи и въздъхна. — Специален агент на Империята. В миналото се е наричала… Ръката на императора — той млъкна и сякаш напълно се отпусна.
— Това е всичко, което мога да ви позволя засега, генерал Бел Иблис — намеси се главният лекар. — Има нужда от почивка, състоянието му е нестабилно. Вероятно след два-три дни ще укрепне и ще може да отговори на повече въпроси.
— Достатъчно — каза един от офицерите от разузнаването и тръгна към вратата. — Той ни даде информация, с която да започнем.
— Почакайте малко — извика Хан и тръгна след него. — Какво ще правите?
— А вие какво мислите? — възкликна офицерът. — Ще арестувам Мара Джейд, разбира се.
— И на какво основание? Само заради твърдението на един имперски офицер ли?
— Той няма избор, Соло — намеси се Бел Иблис и сложи ръка на рамото на Хан. — При такова сериозно обвинение предварителният арест е задължителна мярка. Не се тревожи, бързо ще я извадим от там.
— И най-добре наистина да го направим — изръмжа Хан. — Имперски агент — пълни глупости. Та тя застреля поне трима от тях… — той млъкна внезапно, забелязал изражението на Ландо. — Какво ти става?
