Приятелят му бавно се обърна към него.
— Там беше — каза той тихо. — Точно там съм я виждал. Тя беше една от новите танцьорки на Джаба на Татуин, когато дойдохме да те освободим.
Хан изненадано повтори:
— Танцьорка при Джаба!?
— Да. Не съм много сигурен, но в цялата бъркотия, преди да потеглим за голямата яма на Каркуна, я чух да моли Джаба да й позволи да дойде с него на пясъчната баржа. Не, не го молеше, точната дума е просеше.
Соло погледна изпадналия в безсъзнание майор Химрон. Ръката на императора ли? Люк беше казал, че тя иска да го убие… Той отхвърли тази мисъл.
— Не ме интересува къде е била — отсече Хан. — Все пак тя ни спаси от имперските командоси. Ела да помогнем на Лея да настани близнаците. И след това ще седнем да помислим какво точно става тук.
ГЛАВА 10
За Карде „Пеещият въртоп“ беше един от най-добрите примери, как една чудесна идея може да се провали, ако авторът й не я осъществи, както трябва. Разположен на брега на най-гъсто населения континент на Троган, „Пеещият въртоп“ беше построен около природна забележителност, наречена Чашата — вдлъбната като купел скала, отворена в основата си към морето. По шест пъти на ден мощните приливи на Троган пълнеха купела с вода и превръщаха природното образувание в буен пенлив водовъртеж. Масите на кафенето бяха подредени в концентрични кръгове около гърлото на купела, създавайки приятен баланс между лукса и забележителното природно образувание — неповторима атракция за милионите хора и пришълци, очаровани от тази комбинация.
Поне така си бяха мислили дизайнерите и техните поддръжници. За съжаление бяха пропуснали три важни момента: първо, че мястото е само туристическа атракция и зависи от прищевките на пазара; второ, че когато чарът на „Пеещият въртоп“ се изчерпи, специфичната форма на Чашата почти напълно изключва възможността за префасонирането й в друг способ за забавление; и трето, че дори и да се направи нещо ново, силните вълни в Чашата ще го разрушат.
Хората в Калиус Сай Лийлу на Бърчест бяха превърнали своя претърпял фиаско като туристическа атракция град в търговски център. Хората на Троган просто изоставиха „Пеещият въртоп“.
— Продължавам да си мисля, че някой ще купи това място и ще го обнови — подхвърли Карде, гледайки замислено празните кресла и масите, докато с Авис вървяха по една от пътеките към Чашата и фигурата, която ги чакаше там. Изминалите години без поддръжка си личаха, но заведението не беше толкова зле, колкото можеше да бъде.
— И аз винаги съм го харесвал — съгласи се Авис. — Малко е шумно, но в наши дни трудно ще намериш спокойно местенце.
— Поне подслушването от масите е трудно — каза Карде. — Дори и само затова си заслужава да го отворят отново. Здрасти, Гилеспи.
— Карде — кимна Гилеспи за поздрав, изправи се и протегна ръка. — Вече се чудех дали ще дойдеш.
— Срещата е след два часа — напомни Авис.
— Я стига — ухили се Гилеспи. — Нима Талон Карде е пристигал някога в уречения час? Макар че можеше да си спестиш труда — моите хора вече провериха района.
— Оценявам усилията ти — кимна Карде. Но това не значеше, че щеше да прибере помощниците си, които в момента внимателно претърсваха околността. Империята беше обявила награда за главата му, а само на двайсетина километра от тук имаше имперски гарнизон, така че малко повече предпазливост не бе излишна. — Донесе ли списъка на гостите?
— Ето го — Гилеспи извади чип и му го подаде. — Страхувам се, че не е толкова дълъг, колкото се бях надявал.
— И тези стигат — увери го Карде и прегледа набързо списъка. Наистина беше къс, но хората вътре бяха внимателно подбрани сред най-добрите в занаята, а някои от най-големите имена щяха да се появят лично. Браск, Парта, Елор, Дравис — това беше групата на Били, самият Били вече никъде не ходеше. Мазик, Клингън, Цехетбра, Фериер… Той рязко вдигна поглед: — Фериер ли? Нилс Фериер, крадецът на кораби?
— Същият — кимна Гилеспи, сякаш изненадан от въпроса. — Той се занимава и с контрабанда.
— Освен това работи за Империята — възрази Карде.
— Както и ние — вдигна рамене Гилеспи. — Доколкото знам, ти също.
— Не говоря за контрабанда на стоки от планети в Империята и за тях — отвърна Карде. — Имам предвид работа пряко за върховния адмирал Траун. Например издирването и докарването на човека, който знаеше координатите на флотата „Катана“.
Изражението на Гилеспи се промени едва забележимо. Вероятно си мислеше как едва се бе измъкнал от системата Укио под носа на крайцерите от „Катана“.
— Фериер ли го направи?
— При това доста се забавляваше — отвърна Карде, извади предавателя и го включи: — Лахтън?
— Чувам те — проехтя гласът на Лахтън.
— Какво е положението в гарнизона?
— Като морга в почивен ден — отвърна кисело Лахтън. — Никой не е влизал или излизал през последните три часа.
Карде вдигна вежди:
— Интересно. Някакви полети? Движение вътре в самия гарнизон?
— Нищо подобно — каза Лахтън. — Говоря сериозно, Карде. Мястото изглежда пълно мъртвило. Сигурно са им пратили някакви нови тренировъчни холоси и сега се занимават вътре в казармите.
Карде се усмихна сурово.
— Сигурно си прав. Добре, дръж ги под око. Съобщи ми веднага, ако настъпи някакво раздвижване.
— Разбрано. Край.
Карде изключи предавателя и го закачи на колана.
— Имперските войници не са напускали гарнизона — каза той. — Явно дори не са помръдвали.
— Нали точно това искаме? — попита Гилеспи. — Не могат да провалят срещата, ако си стоят по казармите, нали?
— Така е. Но пък никога не съм чувал за имперски гарнизон, който да има почивен ден.
— Вярно — призна Гилеспи. — Освен ако Траун не е изтеглил войниците от гарнизоните на малките планети заради голямата си кампания.
— В такъв случай е задължително да пращат патрули през деня, за да демонстрират силно присъствие — каза Карде. — Върховният адмирал Траун разчита страхът у враговете му да запълва пропуските в действителната му сила.
— Тогава да отложим срещата — предложи Авис и неспокойно се извърна към входа. — Възможно е да са ни поставили капан.
Карде погледна покрай Гилеспи към бушуващите вълни, които шумно се разбиваха в стените на Чашата. След два часа водата щеше да стигне най-ниското си равнище и мястото щеше да е доста тихо. Затова бе насрочил срещата в този час. Ако сега я отменеше, най-големите контрабандисти в галактиката щяха да решат, че Империята е накарала Талон Карде да се страхува и от собствената си сянка.
— Не — каза замислено той. — Ще останем. Все пак гостите ни във всички случаи ще са готови за въоръжено стълкновение, а и навреме ще получим предупреждение за всеки имперски ход срещу нас — той се поусмихна: — Всъщност почти си заслужава рискът само за да видим какво са намислили.
Гилеспи сви рамене.
— Може би изобщо нищо не са планирали. Нищо чудно да сме заблудили имперското разузнаване и напълно да са ни изгубили следите.
— Това изобщо не е в стила на имперското разузнаване, което познаваме и така обичаме — подхвърли саркастично Карде и внимателно се огледа. — Но все пак до срещата остават още два часа. Да видим какво
