ще успеем да направим дотогава.
Изслушаха го мълчаливо и когато свърши и ги погледна, Карде разбра, че не ги е убедил.
Браск го изрази от името на всички:
— Говориш добре, Карде — каза брабианецът, тънкият му език изскочи от устата и се изви във въздуха. — Дори бих казал разгорещено, макар че тази дума изобщо не ти подхожда. И въпреки това не ни убеди.
— Наистина ли не ви убедих, Браск? — попита Карде. — Или просто не успях да разколебая нежеланието ви да се изправите срещу Империята?
Изражението на Браск не се промени, но сипаничавата синьо-зелена кожа на лицето му — единствената част от тялото, непокрита с броня — леко потъмня.
— Империята плаша добре за контрабандни стоки — изръмжа той.
— Както иии зааа роби, ааа? — обади се Парта на мелодичния ходински език. Дългите пипала на змийската й глава се разлюляха, тя сви уста в ходински презрителен жест.
— И зааа шертви на отвличане лииа? Вие сте същиите като Джабааа!
Един от телохранителите на Браск се размърда. Карде знаеше, че беше избягал с Браск от заробващата система на Джаба, след като Люк Скайуокър унищожи главата на организацията.
— Ако някой е познавал Джаба, не би казал такова нещо — изръмжа телохранителят и размаха обвинително пръст към съседната маса, за да подчертае думите си.
— Не сме се събрали, за да спорим — намеси се Карде, преди Парта да отговори.
— А всъщност защо сме се събрали? — попита Мазик и се залюля в стола си. Седеше между едър рогат готалец и красива жена с разсеяно изражение и сплетена около няколко големи инкрустирани игли коса. — Извинявай, Карде, но думите ти бяха като реч за набиране на доброволци за Новата република.
— Да, Хан Соло вече се опита да ни вербува — съгласи се Дравис и вдигна краката си на масата. — И групата на Били реши, че не е заинтересувана от превозването на товари за Новата република.
— Твърде опасно е — намеси се Клингън и разтърси рехавата си, боядисана на черни и бели кичури грива. — Много, много опасно.
— Така ли? — направи се на изненадан Карде. — И защо да е толкова опасно?
— Не се превземай — изсумтя зехетбрианецът и отново разтърси гривата си. — С имперските засади по търговските пътища на Новата република никога не можеш да си сигурен, че ще стигнеш жив до местоназначението си.
— Значи признаваш, че мощта на Империята е нараснала толкова много, че застрашава дейността ни?
— Я стига, Карде — възкликна Браск и размаха големия си пръст към него. — Няма да ни убедиш да се присъединим към теб, като преиначаваш думите ни.
— Нищо подобно, Браск — отрече Карде. — Предлагам ви да доставяте на Новата република всяка полезна информация, на която се натъкнете, докато си вършите работата.
— А според теб на Империята такова поведение няма ли да й се стори изключително неприемливо? — попита Браск.
— Иии откогаиа ниии интересувааа какво мислиии Империятааа? — подхвърли Парта.
— Откак начело на флотата е върховният адмирал Траун — рече рязко Браск. — Знам достатъчно за този пълководец, Парта. Точно той присъедини родната ми планета към Империята.
— Това трябва да е основателна причина да се възправиш срещу него — изтъкна Гилеспи. — След като сега се страхуваш от Траун, помисли си само какво ще стане, ако отново подчини цялата галактика на Империята.
— Ако не му се бъркаме в работите, нищо няма да ни се случи — настоя Браск. — Империята се нуждае от услугите ни.
— Добра теория — обади се някой от задните маси. — Но още сега мога да ви кажа, че няма да издържи и пълна с вакуум чаша.
Карде прикова с поглед обадилия се. Беше огромен дебел мъж с тъмна коса и дълга брада. От устата му стърчеше тънка незапалена цигара.
— А кой сте вие? — попита Карде, макар да се досещаше за отговора.
— Нилс Фериер — представи се мъжагата. — И мога да ви кажа направо, че дори и да не си пъхате носа в работите му, това изобщо няма да ви спаси, ако Траун реши, че му пречите.
— Но пък той плаща добре — обади се Мазик, галейки разсеяно ръката на спътничката си. — Поне така съм чувал.
— Чувал си, така ли? — изръмжа Фериер. — А знаеш ли, че той ме измъкна от Ню Кав и ми конфискува кораба? И че след това ме прати да изпълнявам отвратителните му заповеди с кораб, натъпкан до командната палуба с взрив? Лесно можеш да се досетиш какво ни очакваше, ако не бяхме изпълнили поръчката му.
Карде мълчаливо плъзна поглед из залата, заслушан в нежния прибой на водите в Чашата. Това не се връзваше много с разказа на Соло за ролята на Фериер, а не виждаше основания да не се довери на преценката на Соло. Но не биваше да изключва напълно възможността Соло да не е разбрал правилно. И ако разказът на Фериер помогнеше да убеди останалите, че трябва да се изправят срещу Империята…
— Поне плати ли ти за неприятностите? — попита Мазик.
— Разбира се, че плати — изсумтя Фериер. — Но не е там работата.
— За мен плащането е достатъчно — отсече Мазик и се обърна към домакина. — Съжалявам, Карде, но не чух нито едно разумно основание да си залагам главата заради Новата република.
— А какво ще кажеш за новия трафик на клонинги? — напомни му Карде. — Това не те ли безпокои?
— Не ми харесва особено — призна Мазик. — Но това е проблем на Новата република, не наш.
— Иии какво ще прааавим, когааато стааане наш? — обади се Парта. — Когааато Империяяята замениии всичкиии контрабандистиии с клонингиии?
— Никой няма да се хване да ни измества с клонинги — обади се Дравис. — Карде, Браск е прав. Империята твърде много се нуждае от нас, за да ни създава проблеми. Стига, разбира се, да не вземаме страна във войната.
— Точно така — кимна Мазик. — Ние сме обикновени търговци и лично аз смятам да си остана такъв. Ако Новата република плати повече от Империята за доставяне на информация, с удоволствие ще им я продам. Ако не… — той сви рамене.
Карде кимна и вътре в себе си призна поражението си. Парта можеше и да поиска да обсъдят нещата в подробности, а вероятно към нея щяха да се присъединят още двама-трима. Например Елор — до този момент дурианецът не се беше обадил, а за сънародниците му мълчанието често означаваше съгласие. Но никой от останалите не беше убеден и ако сега продължеше да ги притиска, само щеше да ги ядоса. Но по- късно сигурно щяха да осъзнаят истинската заплаха от страна на Империята.
— Добре — кимна той. — Струва ми се, че вече си изяснихме позициите. Благодаря ви, че ми отделихте от времето си. Можем да се срещнем отново след…
Изведнъж задната страна на „Пеещият въртоп“ избухна.
— Стой, не мърдай! — извика през шума механичен глас. — Никой да не мърда! Всички сте арестувани в името на Империята!
Карде извърна поглед над главите над внезапно замрялата си публика. През пушека и праха се виждаше двоен кордон от около трийсет пехотинци, които се промъкваха през отломките на задната стена, защитени от фланговете от двойки щурмоваци в бели брони. Зад тях, едва видими сред облаците прах, се приближаваха нападателни колесници.
— Все пак довтасаха — измърмори той.
— С гръм и трясък — съгласи се мрачно Гилеспи. — Май беше прав за Фериер.
— Аха — Карде се извърна към крадеца на кораби в очакване да види победоносна усмивка на лицето на огромния мъж.
Но Фериер не гледаше към него. Вниманието му бе приковано някъде встрани, не към приближаващите се войници, а към част от стената вдясно от образувалата се пролука. Карде проследи погледа му и видя как от стената се отдели плътна тъмна сянка и се насочи към двамата щурмоваци встрани.
