— Не мога и няма да се възправя срещу върховния адмирал Траун — каза накрая Браск. — Събирането на информация за Новата република си е чиста покана да излее гнева и омразата си върху мен — последва нова въздишка. — Но няма да се бъркам в дейността ви и няма да ви издам.
— И това е достатъчно — кимна Карде. Наистина бе повече, отколкото очакваше от Браск. Страхът на брабианците от Империята беше дълбоко вкоренен в съзнанието им. — Добре тогава. Да организираме групите си и се уговаряме да се срещнем над Шазуа, да речем, след пет дни. Късмет на всички.
Останалите потвърдиха уговорката, прекъснаха връзката и един по един се прехвърлиха в хиперпространството.
— Дотук с неутралитета — въздъхна Авис и прегледа навигационния компютър. — Когато разбере, Мара ще побеснее. Като заговорихме за това, тя кога се връща?
— Веднага щом намеря начин да я прибера от Корускант — отвърна Карде. Прободе го чувство за вина. Още преди няколко дни беше получил съобщението й, че с Чен са готови да се присъединят към групата, а вероятно то бе пътувало до него поне още толкова. Мара сигурно вече си гризеше ноктите от нетърпение. — След последното вдигане на наградата, която дава Империята, около Корускант се навъртат най-малко двайсет ловци на глави, които само чакат да се покажем.
Авис се размърда неспокойно.
— Според теб това ли е обяснението и за днешния случай? Някой ловец на глави е разбрал за срещата и ни е издал на Империята ли?
Карде погледна звездите.
— Не намирам обяснение — призна той. — Ловците на глави обикновено не дават информация на властите, освен ако предварително не са сключили споразумение за заплащането. Но, от друга страна, когато Империята реши да направи засада, биха могли да се очакват доста по-организирани действия.
— Освен ако не са проследили само Гилеспи, без да знаят, че и ние ще сме тук — предположи колебливо Авис. — Възможно е да са смятали, че две колесници и три взвода войници лесно ще излязат на глава с него.
— Може и да си прав — призна Карде. — Но ми е трудно да повярвам, че разузнаването им е било толкова небрежно. Ще накарам агентите ни на Троган да се поразровят. Ще видим дали няма да проследят откъде идва тази бойна част и кой е издал срещата. А междувременно ще се заловим с издирването на клонингите. Да започваме.
Щурмоваците преведоха Нилс Фериер през мостика и Пелаеон забеляза, че крадецът на кораби се усмихва скрито зад неподдържаната си брада — самодоволна усмивка, която показваше, че той дори и не подозира защо е на борда на „Химера“.
— Пристигна, адмирале — измърмори Пелаеон.
— Знам — отвърна спокойно Траун, седнал с гръб към приближаващия Фериер.
Говореше спокойно, но в червените му очи блестяха заплашителни пламъци. Пелаеон се намръщи и се приготви за сблъсъка. Гледката нямаше да е от приятните. Групата стигна до командното кресло на Траун и спря.
— Нилс Фериер, адмирале — обяви командирът на щурмоваците. — Както заповядахте.
Върховният адмирал не помръдна. Усмивката на Фериер угасна.
— Бил си на Троган преди два дни — започна Траун, все още с гръб към крадеца. — Срещнал си се с двама мъже, издирвани от Империята — Талон Карде и Самюел Томас Гилеспи. Освен това си убедил малка и неподготвена бойна група под командването на лейтенант Рейнолд Коск да нападне срещата на контрабандистите. Операцията се е провалила. Всичко това вярно ли е?
— Разбира се — кимна Фериер. — Вижте, нали затова ви изпратих съобщението. За да сте в течение…
— В такъв случай можеш ли да посочиш поне една причина — прекъсна го Траун, завъртя креслото си и за първи път се обърна с лице към крадеца — да не заповядам да те екзекутират веднага?
Фериер зяпна адмирала.
— Какво?! Но нали се свързах с Карде? Той вече ми има доверие. Разбирате ли? Това беше идеята. Мога да издиря всички и да ви ги доставя до един… — той млъкна, адамовата му ябълка нервно подскочи.
— Вие сте пряко отговорен за смъртта на четирима щурмоваци и трийсет и двама имперски пехотинци — продължи Траун. — Както и за унищожаването на две нападателни колесници заедно с екипажа. Аз не съм като лорд Дарт Вейдър, Фериер — не прахосвам хората си напразно. Нито приемам леко смъртта им.
Крадецът на кораби пребледня.
— Сър… адмирале, знам, че качихте цената за групата на Карде до почти…
— Заради огромната бъркотия, което създадохте, това няма никакво значение — прекъсна го отново Траун. — Разузнаването ме информира за срещата на шефовете на контрабандистите четири дни преди началото й. Знаех мястото, времето и присъстващите и вече бях дал подробни инструкции на гарнизона в Троган — Фериер да не се намесва в никакъв случай.
Пелаеон не вярваше, че лицето на Фериер може да стане по-бяло. Грешеше.
— Вие сте… Но, сър… но… Не разбирам…
— Сигурен съм, че е така — отвърна Траун, гласът му беше смъртоносно спокоен. Той махна с ръка и ногрито Рък пристъпи напред от мястото си до креслото. — Но всъщност всичко е доста просто. Познавам контрабандистите, Фериер. Изучил съм начина им на действие и се постарах да се срещам лично с всеки от тях поне веднъж годишно. Те не искат да се обвързват с войната и ако не беше измислената от теб атака, щяха да си тръгнат от Троган убедени, че ще успеят да държат под контрол нещата с традиционния контрабандистки неутралитет — адмиралът махна отново на Рък и изведнъж в ръката на ногрито се показа тънка кама. — Резултатът от твоята намеса — продължи спокойно Траун — е, че те се обединиха срещу Империята, а аз отдавна се опитвам да избегна такъв развой — пламтящият му поглед се впи в лицето на Фериер. — Никак не ми се нрави усилията ми да отиват на вятъра.
Погледът на Фериер се местеше неспокойно от Траун към камата в ръката на Рък и обратно, от чисто бяло лицето му беше станало сивкаво.
— Съжалявам, адмирале — прошепна той. — Не съм го искал. Дайте ми нова възможност! Последен шанс. Мога да ви докарам Карде, кълна се. Дори не само Карде, всички ще ви ги докарам.
Млъкна, нямаше какво повече да каже. Представляваше окаяна гледка. Траун остави тишината да виси още няколко секунди.
— Ти си тесногръд глупак, Фериер — каза той накрая. — Но дори и от глупаците понякога има полза. Ще ти дам още една, последна възможност. Надявам се, че ме разбираш добре.
— Тъй вярно, адмирале, бяхте пределно ясен — отвърна бързо Фериер и усилено закима.
— Добре — Траун направи знак и камата на Рък изчезна.
— Разкажи ми какво точно са замислили.
— Разбира се — Фериер пресекливо си пое дъх. — Карде, Парта и Клингън ще се срещнат след три дни на Шазуа. Те знаят, че новите ви клонинги минават през сектора Орус.
— Така ли? — попита спокойно Траун. — И възнамеряват да ги спрат?
— Не, само да открият откъде идват. След това ще дадат информацията на Новата република. Браск не участва, но каза, че няма да им се бърка. Дравис ще се срещне с Били и ще се върне да им съобщи решението му. Мазик и Елор са решили нещо друго, но не казаха какво — той замълча от недостиг не толкова на думи, колкото на въздух.
— Добре — процеди след секунда върховният адмирал.
— Слушай сега какво ще направиш. Ще се срещнеш с Карде и другите на Шазуа според уговорката. Ще занесеш подарък на Карде — нападателна совалка, която си откраднал от патрулната станция на Хишиям.
— Изцяло автоматизирана и с дистанционно управление, нали? — обади се с готовност Фериер. — Точно това беше и моята идея, да им дадем някакъв автоматизиран кораб и…
— Разбира се, Карде ще проучи подробно подаръка ти — прекъсна го Траун, очевидно губейки търпение. — И затова корабът ще бъде в чудесно състояние. Целта е единствено да се закрепи доверието му в теб. Стига изобщо да го има.
Фериер присви устни.
— Тъй вярно, сър. И след това?
