— Ще продължиш да докладваш за дейността на Карде — отвърна Траун. — Аз ще ти изпращам допълнителни заповеди, които ще изпълняваш веднага и без никакви въпроси. Ясно ли е?
— Разбира се — кимна крадецът на кораби. — Не се тревожете, адмирале, можете да разчитате на мен.
— Надявам се — Траун многозначително погледна Рък и продължи: — Не ми се ще да пращам Рък да види как си. Ясно ли е?
Фериер също погледна Рък и нервно облиза устни.
— Да, разбрах.
— Чудесно — адмиралът отново се завъртя с креслото и обърна гръб на Фериер. — Командир, придружете госта ни обратно на кораба му и вижте дали хората му са проверили състоянието на совалката, която съм подготвил за тях.
— Слушам, сър — отвърна щурмовакът, сръга Фериер, групата се обърна и тръгна към задния изход.
— Иди с тях, Рък — заповяда Траун. — Фериер има къса памет, а аз искам да излезе от тук с ясното съзнание какво ще му се случи, ако отново обърка плановете ми.
— Слушам, господарю — отвърна ногрито и безшумно се измъкна след крадеца на кораби.
Траун се обърна към Пелаеон:
— Вашето мнение, капитане?
— Положението не е добро, сър, но не е и толкова лошо, колкото можеше да бъде. Ако вярваме на Фериер, вече имаме връзка с групата на Карде. А Карде и новите му съюзници тръгват по лъжливия трафик, приготвен за бунтовниците.
— Накрая ще им омръзне и ще се разделят — съгласи се Траун и присви блестящите си червени очи. — Особено като им натежат изгубените сделки с Империята. Но това ще отнеме време.
— Какви други възможности има? — попита Пелаеон. — Да приемем предложението на Фериер и да им изпратим кораб капан?
Траун се усмихна:
— Аз имам наум нещо по-полезно и удобно за целите ни, капитане. Все някога другите контрабандисти ще осъзнаят колко неубедително е било нападението над Троган. С няколко внимателно подбрани доказателства вероятно ще можем да ги убедим, че зад него стои Карде.
Пелаеон изненадано премига:
— Карде ли?
— Защо не? — попита върховният адмирал. — Доста груб опит да убеди останалите, че страховете му от Империята не са безпочвени. Това не може да не унищожи влиянието му и вероятно ще ни спести грижата да го преследваме.
— Заслужава си да се помисли за това, сър — съгласи се дипломатично Пелаеон. Според него сега, посред главната офанзива срещу бунтовниците, не беше време да се мисли за отмъщение на галактическите отрепки. След унищожаването на бунтовниците щяха да имат достатъчно време за подобни неща. — Може ли да ви напомня, адмирале, че буксуващата кампания на Кетарис изисква вниманието ви?
Траун се усмихна отново.
— Отдадеността ви на дълга е похвална, капитане — той се обърна към илюминатора. — Все още ли нямаме съобщение от Корускант?
— Не, сър — отвърна Пелаеон и провери за всеки случай в компютъра. — Нали Химрон спомена, че по пътя ще се отбият на няколко планети, за да попълнят в корабния дневник валидни данни за предишни пътувания. Може да са се забавили малко.
— Възможно е — Траун се обърна отново и Пелаеон долови напрежението му. — Но не ми се вярва това да е причината. Макар че, дори и да не успеем да получим близнаците за обичния ни майстор джедай, обвиненията на майор Химрон срещу Мара Джейд ще я неутрализират като заплаха. И за момента само това е от значение — той се изправи в креслото. — Въведете курс към бойното поле на Кетарис, капитане. Ще потеглим веднага щом Фериер се махне от тук.
ГЛАВА 11
Едрият мъж зави по големия коридор с изражение на много бързащ човек, при това в отвратително настроение. Но нямаше значение, Хан също не беше в особено добро състояние на духа.
— Полковник Бремен — извика той и тръгна в крачка с него. Минаха покрай първото от лилаво-зелените дървета хахала, изпънали се от двете страни на големия коридор. — Иска ми се да поговоря с вас за минута.
Бремен го погледна раздразнено.
— Ако става въпрос за Мара Джейд, Соло, не искам и да чувам.
— Тя все още е под домашен арест — отвърна Хан. — Искам да разбера защо.
— Майко Космос! Дали няма връзка с имперското нападение отпреди два дни? — възкликна подигравателно Бремен. — Не мислите ли?
— Възможно е — кимна Хан и докосна едно клонче хахала, което стърчеше доста далеч от ствола. Вихърът от цветове под прозрачната кора избухна в ядно червено там, където клончето се свързваше с дървото, разпростря се на вълнички по ствола и избледня. — Зависи дали даваме ухо на слуховете от Империята.
Бремен спря рязко и се обърна с лице към него.
— Какво искаш от мен, Соло? — изрева той. Нова вълна бледочервено се разля по докоснатото от Хан дърво хахала. В другия край на коридора група дипломати, събрали се на приказки, се обърнаха и ги изгледаха с любопитство. — Виж фактите! Джейд знае за тайната задна врата и проходите, призна си го веднага. Била е на мястото, преди да бъде обявена тревога — и това призна.
— И какво от това? Там бяха също Ландо и генерал Бел Иблис — отвърна Хан, усещайки как тънката коричка от дипломатичност, която Лея с толкова труд беше изградила у него, започва да се пропуква. — А тях не сте ги затворили.
— Това няма нищо общо — изстреля Бремен. — Калризиан и Бел Иблис са свързани отдавна с Новата република и има хора, които гарантират за тях. А Джейд няма нищо подобно.
— Двамата с Лея гарантираме за нея — отвърна Хан, опитвайки се да забрави поне за момент заканата на Мара да убие Люк. — Това не е ли достатъчно? Ти просто си й ядосан, че ти свърши работата!
Не биваше да казва това. Бремен почервеня като дървото хахала и лицето му се втвърди толкова, че можеше да се използва вместо метал за обшивка на корабен корпус.
— Тя ни помогна, като застреля няколко предполагаеми имперски агенти — изсъска той студено. — Това не доказва абсолютно нищо. След като начело на флотата е върховен адмирал, нападението може да се окаже само част от сложен план, за да ни убедят, че тя е на наша страна. Това няма да мине. Ще се наложи да изтърпи цялата процедура: преглед на досиетата в архивите, изследване на миналото и връзките, очни ставки с наши хора.
— Чудесно! — изсумтя Хан. — Ако не е на наша страна, това със сигурност ще я прати в обятията на Империята.
Бремен се изпъчи.
— Не го правим, за да печелим любовта на народа, Соло. Ние си вършим работата, за да защитаваме живота на гражданите на Новата република — в това число твоя и на децата ти. Предполагам, че съветник Органа Соло ще бъде на срещата с Мон Мотма, и ако има някакви оплаквания или предложения, може да ги представи там. Дотогава не искам да чувам нищо повече за тази история с Джейд. Особено от теб. Ясен ли съм, капитан Соло?
Хан въздъхна:
— Да, пределно ясен.
— Добре — Бремен се извърна и продължи надолу по коридора. Хан го изпрати с кръвнишки поглед.
— Наистина имаш подход към хората — обади се подигравателен познат глас.
Хан изненадано се обърна.
