— Но може и да съм сгрешил — каза той на Гилеспи и кимна леко към сянката. — Погледни точно над рамото на Елор.
Гилеспи вдиша рязко:
— Какво, по дяволите, е това?
— Приятелчето на Фериер — деволът — отвърна Карде. — Понякога ги наричат духове. Соло ми каза за него. Е, време е да се намесим. Всички ли са готови?
— Готови сме — кимна Гилеспи и след него се чу глухо мърморене.
Карде огледа контрабандистите и помощниците им, като внимателно ловеше погледите им. Те отвръщаха с леко кимване, изненадата от засадата се превръщаше в решителен гняв. Всички бяха готови. Сянката на духа на Фериер стигна до края на приближаващата се линия войници и изведнъж един от щурмоваците се издигна над земята и се стовари върху другаря си. Най-близо стоящите войници реагираха инстинктивно и завъртяха оръжията си, търсейки невидимия нападател.
— Сега! — прошепна Карде.
С крайчеца на очите си видя как над ръба на Чашата се подадоха дългите дула на две оръдия „Бластек А280“ и откриха огън. Първият залп проряза линията в средата и повали десетина войници, преди останалите да потърсят прикритие зад празните маси и столове. Карде направи крачка напред, обърна една маса и коленичи зад нея.
Предпазливостта му беше излишна. Вниманието на имперските войници беше отвлечено от жертвите им за една фатална половин секунда и преди Карде да извади оръжието си, цялата зала се взриви от изстрели с бластер.
Браск и телохранителите му се справиха сами с един ескадрон войници още в първите пет секунди. Синхронизираната им стрелба показваше, че брабианецът не беше забравил миналото си на наемник. Придружителите на Парта се съсредоточиха в другия край на линията, оръжията им бяха по-малки и не толкова опустошителни като тежките бластери на Браск, но не позволяваха на имперските войници да вдигнат глава. Дравис, Елор и Клингън се възползваха от прикриващия огън и методично избиваха останалите войници един по един. За разлика от тях Мазик не обръщаше внимание на непосредствената заплаха и се целеше в обикалящите отвън нападателни колесници. Това беше добра идея.
— Авис! Фейн! — изкрещя Карде през трясъка на оръжията. — Съсредоточете огъня върху колесниците!
Прелитащите край него изстрели от ръба на Чашата промениха посоката си, показвайки, че хората му са го чули. Карде се надигна леко над масата и зърна спътничката на Мазик да хвърля инкрустираните игли от прическата си със смъртоносна точност към войниците — сплетената й коса сега падаше свободно по раменете, на лицето й вече нямаше помен от досада и сънливост. Един пехотинец изскочи иззад прикритието си и насочи лазерната си карабина към нея, но Карде го уцели в гърдите и той се строполи мъртъв. Няколко заряда улучиха масата, зад която се беше скрил, разлетяха се трески и той трябваше да залегне отново. Отвън се чу страшен тътен, последван след секунда от втори взрив.
Изведнъж всичко свърши.
Карде предпазливо се измъкна иззад прикритието си. Другите го последваха, стиснали готови за стрелба оръжия, и набързо огледаха останките. Клингън внимателно държеше ръката си встрани от тялото и търсеше в джоба си превръзка, туниката на Браск беше продупчена на няколко места, отдолу проблясваше черната му броня.
— Всички ли са добре? — извика Карде.
Мазик потрепери. Дори и от това разстояние Карде виждаше как са побелели кокалчетата на ръката му, с която стискаше бластера.
— Лишма е убит — каза той заплашително спокойно. — Той дори не стреляше.
Карде погледна счупената маса в краката на Мазик. Наполовина скрит под нея лежеше готалецът.
— Съжалявам — каза той искрено.
Готалците открай време му допадаха.
— Аз също — отвърна Мазик, прибра бластера в кобура и изгледа Карде с блеснал поглед. — Но ще накарам Империята да съжалява много повече. Добре, Карде, аз съм с теб. Къде да се подпиша?
— Някъде далеч от тук — отвърна Карде, надникна през съборената стена към горящата колесница отвън и извади предавателя си. Навън не се виждаше никой, но това нямаше да трае дълго. — Със сигурност вече са изпратили подкрепления. Лахтън, Торв, чувате ли ме?
— Тук сме — отвърна Торв. — Какво беше това, в името на Космоса?
— Имперските войници решиха, че все пак искат да се включат в играта — отговори мрачно Карде. — Появиха се с две нападателни колесници. Някой да се мотае във вашия периметър?
— Тук няма нищо — каза Торв. — Откъдето и да са дошли, не е било от космодрума.
— Не е и от тук — намеси се Лахтън. — В гарнизона е спокойно като в гробище.
— Да се надяваме, че ще си остане така още няколко минути — каза Карде. — Свържете се с останалите, връщаме се на кораба.
— Тръгваме. Ще се видим там.
Карде изключи предавателя и се обърна. Гилеспи помагаше на Авис и Фейн да се измъкнат от гърлото на Чашата. Зад тях се влачеше мрежата, която ги беше поддържала под ръба на скалата.
— Добра работа, господа — поздрави ги той. — Благодаря ви.
— Удоволствието беше наше — отвърна Авис, откачи мрежата и взе бластерната си карабина от Гилеспи. Въпреки че водата беше на най-ниското си равнище, въртопът беше успял да ги измокри до кости. — Вдигаме ли си чукалата?
— Възможно най-бързо — отговори Карде и се обърна към останалите контрабандисти. — Е, господа, ще се видим в космоса.
Излетяха с „Волният Карде“ без никакви затруднения. Не се натъкнаха на засада, никой не се втурна да ги преследва, в орбита не забелязаха помен от звезден разрушител. Сякаш случилото се при „Пеещият въртоп“ бе едва ли не масова халюцинация.
Ако не се брояха разрушаването на заведението, взривените колесници и истинските рани. И, разбира се, убитият готалец.
— Какъв е планът? — попита Дравис. — Искаш да ти помогнем да проследиш потока от клонинги и да намерим източника ли?
— Да — отвърна Карде. — Знаем, че минава през Подерис, така че ще започнем от сектора Орус.
— По-скоро е минавал през Подерис — обади се Гилеспи. — Траун вероятно вече го преместил.
— Но сигурно е оставил някаква следа, за която да се хванем — каза Карде. — Това е. Споразумяхме ли се?
— Аз съм с теб — обади се веднага Фериер. — И между другото, Карде, ако искаш, мога да се опитам да доставя на хората ти истински бойни кораби.
— Ще си помисля — обеща Карде. — Парта?
— Ще виии помогнем в иииздииирвааането — отвърна Парта. За пръв път Карде я усещаше така разгневена. Смъртта на готалеца я беше наранила не по-малко, отколкото Мазик. — Тряяябва дааа дааадем урок нааа Империяяята.
— Благодаря — каза Карде. — Мазик?
— Съгласен съм с Парта — дойде студен отговор. — Но според мен урокът трябва да е доста по- запомнящ се. Вие се заемете с издирването на клонингите, с Елор сме наумили нещо друго.
Карде погледна към Авис. Помощникът му вдигна рамене:
— Щом искат да се опарят, кои сме ние, че да ги спрем? — прошепна той.
Карде също сви рамене и кимна:
— Добре. Желая ти късмет. Но не се захващайте с нещо, с което няма да можете да се справите.
— Няма — отвърна Мазик. — Отлитаме. Ще се видим скоро.
В десния ъгъл на илюминатора две от светлинките блеснаха с лъжливо движение и изчезнаха в хиперпространството.
— Остана само ти, Браск — подсказа Карде. — Какво ще кажеш?
От предавателя долетя проточена глуха въздишка — един от многото непреводими вербални жестове на брабианците.
