— Прав си — призна тя накрая. — Прав си. Кога ще го направим?
— Ще го направим ние, не ти — отсече Хан. — Двамата с Люк. Вие двамата с Чуй оставате тук на сигурно място.
Чубака изръмжа, но бързо млъкна. Лея погледна уукито, после — Люк…
— Не е нужно да идваш, Хан — каза Люк, прочел страховете на сестра си, които тя за нищо на света не би изрекла на глас. — Ще отидем само двамата с Мара.
— Как не, сами ще унищожите всичките устройства за клониране! — изсумтя Хан.
— Нямаме друг избор — отвърна Люк. — Делта продължава да предава информация на Империята, така че не са много хората, на които можем да имаме доверие. А онези, в които сме сигурни, като пилотите от Свирепия ескадрон, са на активна бойна служба — той махна с ръка из стаята. — Оставаме ние.
— Така е — кимна Хан. — Но все пак трима имат повече шансове, отколкото двама.
Люк се обърна към Лея. Погледът и беше пълен със страх за безопасността на съпруга й, но в излъчването й имаше само неохотно приемане на решението му. Тя съзнаваше изключителната важност на мисията и като опитен политик разбираше, че предложението на Хан е смислено. Или също като Хан не искаше да остави Люк да тръгне сам с жената, която се бе заклела да го убие.
— Добре, Хан — кимна той. — Ще направим група от трима души.
— А защо не от четирима? — въздъхна Ландо. — Както са тръгнали нещата с молбата ми за Пътуващия град, изглежда, скоро няма да има какво да правя. Няма да е зле да си върна малко на Империята за онова, което ми причини.
— Нямам нищо против, приятелю — кимна Хан. — Добре дошъл на борда — той се обърна се към Чубака. — Добре, Чуй. Какъв ти е проблемът?
Люк погледна изненадано Чубака. Не бе усетил нищо, а сега, като се съсредоточи, долови вихър от чувства в уукито.
— Какво става, Чуй?
Отначало уукито само ръмжеше недоволно, но след това неохотно проговори.
— С удоволствие бихме те взели с нас — отвърна Хан. — Но някой трябва да остане да се грижи за Лея. Освен ако не мислиш, че охраната в двореца ще се справи сама.
Чубака изръмжа ясното си и кратко мнение за охраната на двореца.
— Прав си — съгласи се Хан. — И точно затова ще останеш тук.
Люк се обърна към Лея. Тя също разбираше пред каква дилема се бяха изправили. Първоначалният кръвен дълг на Чубака беше към Хан и затова не искаше да го пусне да се включи в опасната мисия без него. Но Лея и близнаците също бяха под защитата на уукито и за Чубака беше немислимо да ги остави без охрана в двореца.
Люк се замисли, опитвайки се да намери разрешение на проблема, но изведнъж видя как очите на сестра му проблеснаха.
— Хрумна ми нещо — заяви тя предпазливо.
Всички я изслушаха и за огромна изненада на Хан Чубака веднага даде одобрението си.
— Сигурно се шегуваш — възкликна Хан. — Това е шега, нали? Да, шега е. Защото, ако си мислиш, че ще оставя Лея и близнаците под защитата на…
— Това е единственият начин, Хан — прекъсна го спокойно Лея. — Иначе Чуй ще се измъчва от угризения.
— Чуй и друг път е бил нещастен — изстреля Хан. — Ще му мине. Кажи й и ти, Люк.
Люк поклати глава:
— Съжалявам, Хан. Според мен идеята е добра — той се поколеба, но не успя да устои на изкушението. — Предполагам, че това е една от налудничавите джедайски глупости.
— Много смешно — изръмжа Хан. Отново плъзна поглед из стаята. — Ландо? Уинтър? Кажете нещо!
— Не гледай към мен, Хан — вдигна ръце Ландо. — Не участвам в тази част от обсъждането.
— Аз се доверявам на преценката на принцеса Лея — добави Уинтър. — Щом тя вярва, че с тях ще бъдем в безопасност, с готовност ще приема решението й.
— Имаш няколко дни, за да свикнеш с мисълта — обади се Лея, преди Хан да каже още нещо. — Вероятно ще успеем да променим отношението ти.
Изражението на лицето на Хан не будеше оптимизъм. Но въпреки това той кимна.
— Както кажеш.
Настана тишина.
— Това ли е всичко? — попита накрая Ландо.
— Да — потвърди Лея. — Трябва да планираме мисията. Да се хващаме за работа.
ГЛАВА 12
Интеркомът на командното табло изпиука.
— Карде? — обади се уморено Данкин. — Навлизаме в системата Билбринджи. Изскачаме от хиперпространство-то след около пет минути.
— Ще пристигнем тъкмо навреме — отвърна Карде. — Провери дали екипажът е заел местата си на турболазерните оръдия — не се знае на какво ще попаднем там.
— Добре — отвърна Данкин. — Край на връзката.
Карде изключи интеркома и системата за разшифроване.
— Звучеше доста уморено — подхвърли Авис от другата страна на таблото и извади чипа.
— Почти колкото теб — отвърна Карде, погледна за последен път екрана, от който четеше, и го изключи. Както всички и докладът от агентите му на Анхорон беше отрицателен. — Отдавна не сме вземали по две последователни дежурства — добави той. — Вече никой не е свикнал. Ще трябва да го включа в бъдещите тренировъчни програми.
— На екипажа ще му хареса — отговори сухо Авис. — Не искаме хората да си мислят, че сме слабаци.
— В разрез с представата, която имат за нас — съгласи се Карде и се изправи. — Да вървим, после ще довършим прегледа.
— Ако има някакъв смисъл — изръмжа Авис. — Сигурен ли си, че хората, които Скайуокър е забелязал на Бърчест, наистина са били клонинги?
— Скайуокър беше убеден — отвърна Карде. Излязоха от кабинета и тръгнаха към мостика. — Не вярвам благородният джедай да ме е излъгал.
— Не да те е излъгал — поклати глава Авис. — Просто започвам да се чудя дали цялата работа не е била скроена предварително и Траун да ви ги е показал нарочно, за да ви отклони от истинския маршрут за доставка на клонинги.
— И на мен ми хрумна същото — съгласи се Карде. — Макар че губернаторът Стафа ни е длъжник, все пак май твърде лесно влязохме и излязохме от системата.
— Нищо не каза за съмненията си, когато на Шазуа раздаваше задачите за издирването.
— Сигурен съм, че мнозина са си помислили нещо такова — увери го Карде. — Но ако сред нас има имперски агент, най-добре е да го накараме да повярва, че сме се заблудили от номера на Траун. Ако изобщо става въпрос за номер.
— И ако в групата има имперски агент — вметна Авис.
Карде се усмихна:
— Ако имахме малко бруалки, щяхме да си направим бруалки с менкуро…
— Стига да имахме малко менкуро — довърши Авис старата поговорка. — Все още смяташ, че Фериер работи за Траун, нали?
Карде сви рамене:
— Не разполагаме с нищо освен с честната му дума срещу думата на Соло, че не е изпълнявал доброволно имперски задачи при търсенето на флотата „Катана“.
— Затова ли прати Торв да закара десантната совалка в системата Роше?
— Точно така — кимна Карде и за момент страшно му се прииска Мара да бе до него. Авис беше свестен
