невероятно твърд черен камък се извисяваше над обширна равнина, по която все още личаха белезите на страшно разрушение. За някои загадъчната крепост бе трагичен паметник на последното място за отбрана на един отчаян обсаден свят. За други в нея се криеше тайна зловеща причина за обсадата и последвалото разрушение. За Карде това беше дом. Поне за момента.
— Определено знаеш как да си подбираш базите, Карде — подхвърли Гилеспи, вдигна краката си на портативната комуникационна станция и се огледа. — Как намери това място?
— В старите архиви има всичко — отвърна Карде, без да откъсва очи от екрана.
Чакаше разшифровъчната програма да си свърши работата. След няколко секунди се появи звездна карта, придружена от съвсем кратък текст… Гилеспи кимна към екрана:
— Това докладът на Клингън ли е?
— Да — кимна Карде и измъкна чипа.
— Нищо, нали?
— Абсолютно нищо. Никакви следи от трафик на клонинги на Подерис, Шазуа и Джойл.
Гилеспи свали краката си и се изправи.
— Е, това е положението — подхвърли той и си взе един дриблис от таблата с плодове на ниската масичка. — Явно, че каквото и да е правила Империята в сектора Орус, отдавна е спряла операциите си там. Ако изобщо е имало нещо.
— Липсата на следи ме кара да подозирам второто — съгласи се Карде, взе един от чиповете, изпратени от агента му на Беспин, и го пъхна в отвора на електронния бележник. — Но все пак добре, че го разбрахме. Поне можем да се съсредоточим върху другите възможности.
— Аха — изръмжа неохотно Гилеспи и отново седна. — Знаеш ли, Карде, цялата тази работа е доста странна — контрабандисти да правят такива разследвания. А и не се плаща много.
— Вече ти казах, че Новата република ще ни възстанови разходите.
— Само че няма какво да й продадем — изтъкна Гилеспи. — Досега не съм срещал някого, който е готов да плати за нищо.
Карде го погледна намръщено. Гилеспи беше извадил остър нож и внимателно режеше парче от плода.
— Не го правим заради парите — напомни му той. — Става въпрос за оцеляването ни срещу Империята.
— За теб може и да е така — кимна Гилеспи, изгледа намръщено резенчето и го лапна. — Ти имаш достатъчно странични приходи, за да си позволиш да не работиш известно време. Но разбери, че ние трябва да си плащаме сметките и да поддържаме корабите си. Спрат ли парите, хората ми стават нервни.
— Значи искате пари?
Гилеспи се напрегна и неохотно призна:
— Аз искам пари. Останалите искат да излязат от играта.
Всъщност това не беше неочаквано развитие на нещата. Силният гняв към Империята, породен от нападението край „Пеещият въртоп“, постепенно отшумяваше и изискванията на ежедневната работа отново влизаха в сила.
— Империята все още представлява заплаха.
— За нас не — отвърна откровено Гилеспи. — От „Въртопа“ насам не е имало никакъв знак, че Империята се интересува от нас. Изобщо не ни се бъркаха при разследването из сектора Орус, дори не си върнаха на Мазик за онова в корабостроителницата на Билбринджи.
— Значи не ни обръщат внимание въпреки предизвикателствата ни? И това те кара да се чувстваш в безопасност?
Гилеспи внимателно си отряза ново парче от плода.
— Не знам — призна той. — През половината време си мисля, че Браск е прав: оставим ли Империята на мира, и тя нищо няма да ни прави. Но пък не мога да забравя и армията клонинги, с която Траун ме прогони от Укио. Започвам да си мисля, че в момента е твърде зает с Новата република, за да се занимава с нас.
Карде поклати глава:
— Траун никога не е толкова зает, че да не си отмъсти. Сега не ни обръща внимание само защото знае, че това е най-добрият начин да усмири духовете. Следващата му стъпка вероятно ще бъде да ни предложи договори за превоз и да се престори, че отново сме добри приятели.
Гилеспи рязко вдигна поглед:
— Говорил ли си с Парта?
— Не. Защо?
— Преди два дни тя ми се обади, че й предложили договор за доставка на двигатели за подсветлинна скорост за корабостроителницата в Орд Траси.
Карде се намръщи:
— Приела ли е?
— Каза, че все още уточняват подробностите. Но ти познаваш Парта, тя едва успява да свърже двата края. Вероятно не може да си позволи да откаже.
Карде се извърна към екрана. В устата си усещаше горчивия вкус на поражението.
— Е, не мога да я виня. А с другите какво става?
Гилеспи сковано сви рамене:
— Както ти казах, парите свършват. А ние трябва да намерим начин да печелим.
Значи хлабавата коалиция, която се опитваше да изгради, вече се разпадаше. А Империята не беше дала и един изстрел.
— В такъв случай ще трябва да продължа сам — Карде се изправи. — Благодаря ти за помощта. Сигурно вече искаш да се върнеш към работата си.
— Не го вземай навътре, Карде — смъмри го Гилеспи, лапна последното парче плод и също стана. — Прав си, че тази работа с клонингите е сериозна. Ако искаш да наемеш кораба и хората ми за разследването, с удоволствие ще ти помогнем. Просто не можем да си позволим да го правим без пари, това е. Ако ти потрябваме, само ни се обади — той се обърна към вратата…
— Почакай малко! — извика след него Карде. Беше му хрумнала страшно безочлива мисъл. — Според теб, ако намеря начин да гарантирам финансирането на всички, другите ще останат ли?
Гилеспи го изгледа подозрително:
— Не ме будалкай, Карде. Не разполагаш с толкова много пари.
— Така е. Но Новата република ги има. И при тези обстоятелства не ми се вярва да има нещо против да зачисли още няколко бойни кораба във ведомостите си.
— Аха — Гилеспи твърдо поклати глава. — Съжалявам, но не се занимавам с наемничество.
— Дори и ако задължението ти се състои само в събиране на информация? — попита Карде. — Не става дума за нищо повече от това, което вече прави в сектора Орус.
— Звучи като сделка мечта — подхвърли подигравателно Гилеспи. — С изключение на един мъничък проблем: как ще намериш глупак в Новата република, който да плати наемнически възнаграждения за събиране на информация.
Карде се усмихна.
— Всъщност изобщо не възнамерявам да им губя ценното време и да ги занимавам с този проблем. Запознавал ли съм те с помощника ми Чен?
Гилеспи го зяпна озадачено. След няколко секунди изведнъж просия.
— Няма да го направиш!
— Защо? — попита Карде. — Та ние им правим услуга. Защо да си вгорчават живота със счетоводни глупости, докато се опитват да оцелеят през войната?
— А след като, така или иначе, ще трябва да платят някой да им намери центъра за клониране…
— Точно — кимна Карде. — Можем да гледаме на това просто като на аванс за работата, която ще свършим.
— Само че те няма да го знаят — допълни сухо Гилеспи. — Въпросът е дали Чен може да го направи.
— Никакъв проблем. И без това в момента е в императорския дворец на Корускант. И без това мислех да
