Всички впиха поглед в нея.
— Откъде знаеш? — попита Бел Иблис.
— Тя напусна Корускант късно снощи. Заедно с Люк и Хан.
Настъпи тягостна тишина.
— Чудех се защо Соло не дойде в щаба заедно с теб — измърмори Бел Иблис. — Имаш ли нещо против да ни кажеш какво става?
Лея се поколеба, но със сигурност нито един от тях нямаше нищо общо с изтичането на информация и източника Делта.
— Мара знае къде са устройствата за клониране на Империята. Решихме, че си заслужава да организираме малка експедиция и да проверим.
— Решихме ли!? — избухна Дрейсън. — И кои сте тези „ние“?
Лея го погледна право в очите.
— Семейството и най-близките ни приятели — отвърна тя. — Единствените хора, за които мога да съм абсолютно сигурна, че не подават информация на Империята.
— Няма да търпя да обиждате…
— Достатъчно, адмирале — прекъсна го спокойно Мон Мотма. Спокойно, но в очите й проблясваше твърдост. — Упреците ви могат да почакат. Независимо дали е било благоразумно или не, те вече са заминали и трябва да решим как да им помогнем. Лея?
— Най-важно е да се преструваме, че Мара е все още тук — отвърна Лея. Чувстваше се по-спокойна. — Каза ми, че е била на Затънтената земя само веднъж, и не знаеше колко време ще й е нужно, за да намери отново маршрута. Колкото по-голяма преднина имат, с толкова по-малко време ще разполага Империята, за да изпрати подкрепления.
— И какво ще правят след това? — попита Мон Мотма.
— Ако успеят да я намерят?
— Ще се опитат да унищожат устройствата за клониране.
За момент настъпи гробна тишина.
— Сами ли? — обади се Дрейсън.
— Да, освен ако не разполагате с някоя излишна флота — сопна се Лея.
Мон Мотма поклати глава:
— Не биваше да го правите, Лея. Можехте първо да се консултирате със съвета.
— Ако бях отнесла въпроса до съвета, Мара можеше вече да не е жива — отвърна рязко Лея. — Разбере ли Империята, че тя може да намери Затънтената земя, следващият екип командоси няма да се опита само да я дискредитира.
— Съветът е извън подозрение — отсече ледено Мон Мотма.
— А помощниците на членовете на съвета? Анализаторите, офицерите и изследователите по библиотеките? Ако бях предложила на съвета да атакуваме Затънтената земя, всички щяха да научат.
— И не само те — кимна Бел Иблис. — Тя е права, Мон Мотма.
— Не искам да обвинявам никого, Гарм — отвърна тихо Мон Мотма. — Нито пък да защитавам нечия власт. Загрижена съм от възможността това да се окаже капан, Лея, и той да струва живота на съпруга ти и на брат ти.
Лея преглътна трудно.
— Ние обмислихме нещата и решихме, че си заслужава рискът. А и нямаше кой друг да го направи.
Никой не каза нищо. След малко Мон Мотма се размърда:
— Ще трябва да си поговорим с всички, които знаят, че Мара Джейд е избягала, полковник — обърна се тя към Бремен. — А ако получим координатите на Затънтената земя, ще видим как да им помогнем.
— Стига да сме сигурни, че не е капан — изръмжа Дрейсън.
— Разбира се — кимна Мон Мотма, като избягна да погледне Лея в очите. — За момента не можем да направим нищо повече. Да се заемем с належащите проблеми на Корускант, с отбраната и унищожаването на невидимите астероиди. Генерал Бел Иблис…
Нечия ръка нерешително докосна Лея по рамото и тя се обърна. До нея стоеше хакерът Чен.
— Свърши ли? — прошепна той.
— Битката ли? Да — отвърна тя и вдигна поглед към останалите. Те вече обсъждаха астероидите, но все някой щеше да забележи Чен и да се сети, че мястото му не е тук. — Ела — хвана го тя за ръката и го поведе към изхода на щаба. — Отвън ще ти разкажа всичко. Какво ще кажеш за бойните кодове на Империята?
— О, бива ги — отвърна той. — Но не ми разрешиха да се задълбая много. Не познавам машините толкова добре. Освен това имат глупава дисциплина.
Лея се усмихна. Най-добрата и гладка рутина, с която бяха свикнали експертите на Новата република, а Чен я определяше като глупава дисциплина.
— Хората влизат в рутината, когато вършат постоянно някоя работа — каза тя дипломатично. — Може би ще успея да ти уредя среща с командващия и ти ще му предложиш някакви промени.
Чен махна с ръка.
— Няма нужда. Военните не харесват начина, по който правя нещата. Дори и Карде понякога полудява. Впрочем знаеш ли за нелегалния импулсен предавател в двореца?
— Който се използва от източника Делта ли? — Лея кимна. — Контраразузнаването се опитва да го намери, откак е започнал да излъчва. Но той е с постоянно променяща се честота и на различни фази и не знам още какво и досега не са успели.
— Аха — Чен сякаш се замисли и каза: — Е, това е технически проблем. Не разбирам от такива работи.
— Няма нищо — увери го Лея. — Сигурна съм, че ще намериш друг начин да помогнеш.
— Да — кимна той и извади един чип от джоба си. — Ето, заповядай.
Тя изненадано взе чипа.
— Какво е това?
— Кодът, с който излъчва импулсният предавател.
Лея спря рязко:
— Какво?!
Чен също спря и я погледна невинно.
— Кодът, който използва онова нещо с променящата се честота и другите овъртени параметри. Разшифровах го.
Тя го погледна невярващо:
— Просто ей така? Захвана се и го разгада?
Чен отново сви рамене.
— Е, не е точно. Работя по въпроса повече от месец.
Лея погледна чипа в ръката си. Усещаше странно и немного приятно вълнение.
— Някой знае ли, че имаш кода? — попита тя тихо.
Той поклати глава:
— Мислех да го дам на полковника, преди да си тръгна, но той беше зает, говореше с някой.
Шифърът на Делта… и имперският агент не знаеше, че е в нея.
— Не казвай на никого. Абсолютно на никого.
Чен я погледна изненадано и сви рамене.
— Както кажеш.
— Благодаря — измърмори Лея и прибра чипа в джоба на робата си.
Вече разполагаше с ключа към източника Делта. И само трябваше да намери правилния начин да го използва. Колкото може по-бързо.
ГЛАВА 15
Крепостта Хиджарна се беше рушила хиляди години, преди петата алдеранска експедиция да я забележи, бдяща, мълчалива и пуста над също толкова тиха и пуста планета. Огромната сграда от
