— Чакай, отложи последната заповед — вдигна ръка Бел Иблис. — Предайте на „Опустошител“ да използва само йонните си оръдия, повтарям, само йонните си оръдия. Без турболазерите.
Лея го изгледа намръщено:
— Опитвате се да заловите кораба невредим?
— Да — отговори замислено Бел Иблис. — Но според мен не е кораб.
Той млъкна. Йонните оръдия на „Опустошител“ откриха огън.
Крайцерът откри огън точно както бе предсказал Траун. Но Пелаеон забеляза, че той стреля само с йонните си оръдия.
— Адмирале? — извика той.
— Да, виждам — кимна Траун. — Интересно. Прав бях, капитане, наистина ги командва старият ни познат корелианец. Но досега ни позволяваше да го водим за носа.
Пелаеон изведнъж разбра и кимна.
— Опитва се да свали защитното поле на астероида.
— Надява се да го плени невредим — Траун докосна контролното табло: — Предните турболазерни оръдия: локализирайте и вземете на прицел астероид номер едно. Стреляйте по моя заповед.
Пелаеон сведе поглед към екрана. Крайцерът бе засякъл целта си, йонните лъчи изчезваха в прикриващото поле. На теория те не можеха да…
Изведнъж там, където се губеха йонните лъчи, звездите изчезнаха. Няколко секунди се виждаше само абсолютна чернота, прикриващите полета не издържаха натоварването и отдолу се показа астероидът. Крайцерът преустанови огъня.
— Турболазери, пригответе се — заповяда Траун. — Нека им позволим да го огледат хубаво… Огън!
Пелаеон се обърна към илюминатора. От оръдията изскочиха зелени светкавици, изчезнаха в далечната и достигнаха целта си. Миг след това избухнаха в лек проблясък, повторен в близък план на екрана. Още един залп, още един и още един…
— Прекратете огъня — заповяда Траун с неприкрито задоволство в гласа. — Да правят с останките каквото си поискат. Хангар, колко изстрела произведохме?
— Вече са седемдесет и два, сър — отвърна офицерът, гласът му звучеше леко напрегнато. — Но шунтът за паралелно захранване се е нажежил до бяло. Ако продължим, ще изгори шунтът, а може би и изстрелващите установки.
— Прекратете стрелбата — заповяда Траун. — Предайте на останалите кораби да ви последват. Колко са общо изстрелите, капитане?
Пелаеон провери числата в компютъра.
— Двеста осемдесет и седем — отвърна той.
— Предполагам, че всички двайсет и два астероида са навън?
— Тъй вярно, сър — потвърди Пелаеон. — Повечето бяха изстреляни през първите две минути. Макар че няма как да определим дали са заели точната си орбита.
— Точната орбита няма значение — увери го Траун. — Единственото важно е, че астероидите са в космоса около Корускант.
Пелаеон се усмихна. Да, астероидите бяха навън, макар и далеч по-малко, отколкото си мислеха бунтовниците.
— Ще се изтеглим ли вече, сър?
— Да, изтегляме се — потвърди Траун. — Поне за момента Корускант е извън войната.
Дрейсън кимна на дежурния полковник и се приближи към малката групичка, която го очакваше встрани от командното табло.
— Получихме последните данни — каза той с глух глас. — Не са сигурни за точната цифра, може да са пропуснали някой изстрел заради бъркотията в битката. Но общо са преброили двеста осемдесет и седем.
— Двеста осемдесет и седем!? — повтори генерал Рийкън и челюстта му леко увисна.
— Точно така — кимна Дрейсън и изгледа Бел Иблис.
Сякаш генералът беше виновен за станалото, помисли си Лея. Какво ще правим сега?
Бел Иблис замислено потриваше брадичката си.
— Е, положението не е толкова лошо, колкото изглежда — каза той. — Знаем колко скъпи са прикриващите полета, така че не виждам как Траун би пропилял толкова средства за триста от тях. Особено след като много по-малък брой би свършил същата работа.
— Мислиш, че повечето изстрели са били лъжливи? — попита Лея.
— Не е възможно — възрази Рийкън. — Наблюдавах радарната станция. Изстрелващите установки наистина черпеха енергия.
Бел Иблис погледна Дрейсън.
— Вие знаете за звездните разрушители повече от всички останали, адмирале. Възможно ли е такова нещо?
Дрейсън се намръщи. Професионалната му гордост се сблъска с личната му неприязън към Бел Иблис.
— Може да се направи — съгласи се той накрая. — Като се прокара шунт за паралелно захранване от изстрелващите установки към някой генератор или друго устройство на кораба, което има нужда от енергия. Това би позволило да се пусне доста голямо количество енергия през изстрелващите установки, а всъщност те да не изстрелват нищо.
— Има ли някакъв начин да се определи дали наистина е изстрелян астероид или не? — попита Мон Мотма.
— От това разстояние ли? — Дрейсън поклати глава. — Не.
— Всъщност няма никакво значение, колко са астероидите — намеси се Рийкън. — Тяхната орбита постепенно ще се приближава към планетата и дори един да се разбие на повърхността, ще бъде истинска катастрофа. Не можем да рискуваме да свалим планетарния щит, преди да се отървем от тях.
— Въпросът е как да ги открием — съгласи се намръщен Дрейсън. — И можем ли да сме сигурни, че сме свалили всички.
Лея усети леко раздвижване, вдигна поглед и видя към тях да се приближава навъсен полковник Бремен.
— Пак ще кажа, че положението можеше да бъде и доста по-лошо — изтъкна Бел Иблис. — Флотата ще успее да възстанови предавателната станция за няколко часа, така че поне ще можем да поддържаме връзка с останалите планети от Новата република.
— И навсякъде да вдигнем тревога — намеси се Бремен.
— Мара Джейд е избягала.
Мон Мотма си пое въздух със свистене.
— Как?
— Някой й е помогнал — отвърна мрачно Бремен. — Дроидът пазач е изключен посредством автоматизиран сдържащ болт. Той е изтрил и паметта му за последните часове.
— Кога е станало? — попита Рийкън.
— Преди не повече от няколко часа — Бремен се огледа подозрително. — Увеличихме охраната на командния етаж, предполагахме, че може да опита някакъв саботаж по време на имперската атака.
— Още не е късно да направи нещо — каза Бел Иблис.
— Затворихте ли изходите на двореца?
— Запечатани са като контрабандистка кесия — изръмжа полковникът. — Макар че не ми се вярва да е още тук.
— Трябват ни сигурни данни — намеси се Мон Мотма.
— Искам да организирате цялостно претърсване на двореца, полковник.
Бремен кимна:
— Веднага.
Лея се стегна, трябваше да се намеси, а никой нямаше да остане очарован от това, което щеше да им съобщи.
— Няма нужда, полковник — спря го тя с докосване по рамото. — Мара не е тук.
