— Да?
Мон Мотма въздъхна и напрегнато продължи:
— През годините между нас имаше доста разногласия, генерале. Но това вече е минало. Навремето бяхме един добър екип. Не виждам защо да не се опитаме отново да работим заедно.
Тя се поколеба отново и Лея изведнъж разбра колко труден е този разговор за нея. Колко оскърбително е да се изправи пред мъжа, който преди толкова години й бе обърнал гръб, а сега й се налагаше да потърси помощта му. Ако Бел Иблис продължеше да упорства.
И в този момент за нейна изненада Бел Иблис се изпъна по военному.
— Мон Мотма — каза той официално, — предвид на извънредните обстоятелства ви моля за разрешение да поема командването на отбраната на Корускант.
Бръчките около очите на Мон Мотма се отпуснаха забележимо, на лицето й се изписа безмълвно облекчение.
— Ще ти бъда изключително благодарна, ако го направиш, Гарм.
Той се усмихна:
— Да се залавяме тогава за работа.
Слязоха заедно в щаба и с новопридобитото съзнание за собствените си ограничения Лея осъзна, че вероятно половината от онова, на което беше станала свидетел, й е убягнало напълно. Дългата история на Мон Мотма и Бел Иблис беше породила връзка, която джедайското прозрение на Лея дори не можеше да проследи. Тя реши, че може би тази връзка изграждаше истинската дълбока сила на Новата република, която щеше да изгради бъдещето на галактиката.
Стига обаче да успееше да издържи през следващите няколко часа. Лея стисна зъби и ускори крачка да настигне останалите.
Два корелиански кръстосвача прелетяха край „Химера“ и обсипаха звездния разрушител с турболазарен огън, задържан от защитното поле на мостика. Зад тях се спусна ескадрон имперски изтребители и кръстосвачите се завъртяха, за да стрелят. Появи се и фрегата, за да ги защити отзад.
— Ескадрон А-4, преместете се в сектор двайсет и втори — заповяда Пелаеон. До този момент битката вървеше добре.
— Готово — подхвърли Траун.
Пелаеон огледа внимателно района и попита:
— Какво?
— Приготвят се да се оттеглят — отвърна Траун и посочи един крайцер на бунтовниците, включил се в атаката. — Наблюдавайте как крайцерът се придвижва да заеме защитна позиция при отстъплението. Ето, и вторият го последва.
Пелаеон изгледа маневриращите крайцери. Все още не виждаше признаци за отстъпление, но досега Траун никога не беше грешал.
— Ще изоставят бойната станция?
Траун изсумтя тихо.
— Изобщо не трябваше да изкарват корабите да я защитават. Голанските отбранителни платформи са по-издръжливи, отколкото смяташе предишният командващ.
— Предишният командващ ли?
— Да — кимна Траун. — Струва ми се, че сега начело на отбраната на Корускант е старият ни познат корелианец. Странно защо се забавиха токова много със смяната.
Пелаеон сви рамене и огледа бойното поле. Върховният адмирал беше прав — защитниците наистина започваха да се изтеглят.
— Може би се е наложило да го вдигнат от леглото.
— Може би — Траун нехайно огледа бойното поле. — Вижте как корелианецът ни предлага избор: да останем тук и да се сражаваме с бойната станция или да последваме корабите и да влезем в обсега на наземните оръдия. За щастие — в погледа му проблеснаха пламъци — имаме трета възможност.
Пелаеон кимна. Досега се чудеше кога Траун ще пусне в действие новото си великолепно обсадно оръжие.
— Тъй вярно, сър. Да заповядам ли да включат изстрелващите установки?
— Ще почакаме корелианецът още малко да изтегли корабите си — отвърна Траун. — Не бихме искали да пропусне спектакъла.
— Разбрано — Пелаеон се върна до командното кресло, седна и провери дали астероидите и изстрелващите установки в хангара са готови.
И зачака заповедта на върховния адмирал.
— Добре — измърмори Бел Иблис. — „Опустошител“, започни отстъпление, прикривай фрегатите вляво от теб. Водач на Свирепите, внимавай за изтребителите.
Лея напрегнато наблюдаваше тактическия екран. Да, операцията щеше да свърши работа. Имперската флота не желаеше да влезе в обсега на наземните оръдия и оставяше защитниците да се изтеглят към Корускант. Сега непосредствено застрашени бяха само бойните станции, но те май се оказваха по- издръжливи, отколкото Лея предполагаше. Битката скоро щеше да свърши, върховният адмирал едва ли щеше да чака да се появи останалата флота от сектора. Бяха преминали през изпитанието.
— Генерал Бел Иблис? — извика офицер от една от наблюдателните станции. — Получаваме странни данни от хангара на „Химера“.
— За какво става въпрос? — попита Бел Иблис и се приближи към него.
— Като че ли са включени изстрелващите установки в хангара — отвърна офицерът и показа едно цветно петънце върху силуета на звездния разрушител в средата на екрана. — Но те поглъщат много повече енергия от нормалното.
— Могат ли да изстрелят едновременно цял ескадрон изтребители? — попита Лея.
— Едва ли — отговори офицерът. — Доколкото можем да кажем, все още нищо не е напуснало хангара.
Бел Иблис се напрегна.
— Определете изходния вектор — заповяда той. — До всички кораби: насочено претърсване за следи от двигатели. От „Химера“ вероятно е изстрелян кораб с прикриващо поле.
Някой изруга ядно. Лея вдигна поглед към големия тактически екран. Невидима ръка стискаше гърлото й. Изведнъж си спомни за краткия разговор между нея, Хан и адмирал Акбар. Акбар беше твърдо убеден — и беше успял да убеди и нея, — че заглушаването на прикриващото поле и в двете посоки го прави твърде опасно оръжие за тези, които го използват. Ако Траун бе успял да преодолее този проблем…
— Стрелят отново — докладва офицерът на радара. — И пак.
— От „Мъртвешка глава“ също — обади се друг офицер. — Пак.
— Предайте на бойните станции да проследят вектора на лъчите и да го подложат на масиран обстрел — заповяда Бел Иблис. — Да се целят възможно най-близо до звездните разрушители. Трябва да открием какво е намислил Траун.
Едва бе довършил думите си, когато на екрана блесна светлина. Една от фрегатите, движеща се по пътя на първия изстрелян обект, внезапно избухна, корабът се завъртя с носа надолу, в задната му част се появи огнена опашка.
— Сблъсък! — извика някой. — Ескортираща фрегата „Ивънрю“ се сблъска с неизвестен обект.
— Сблъсък? — повтори Бел Иблис. — Не е турболазерно попадение, така ли?
— Радарът показва физически сблъсък — поклати глава офицерът.
Лея отново погледна екрана. Фрегатата беше обвита от облаци горящ газ и като че ли се опитваше да овладее въртенето си.
— Прикриващите полета не пропускат предаване в нито една посока — каза Лея. — В такъв случай как направляват кораба?
— Може би не го правят — отвърна колебливо Бел Иблис. — Оператор, определете координатите на обекта след сблъсъка. Приемете, че той е без двигатели, и изчислете силата на сблъсъка по разстоянието от „Химера“. И не забравяйте за гравитационното поле. Прехвърлете предполагаемите координати на „Опустошител“ и му заповядайте да открие огън.
— Слушам, сър — обади се лейтенантът. — Прехвърлям координатите на „Опустошител“.
